Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2015 07:29 - Луи Арагон Човекът комунист Написано за едно квартално събрание
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 333 Коментари: 0 Гласове:
0



НАПИСАНО ЗА ЕДНО КВАРТАЛНО СЪБРАНИЕ

Париж, 1946

 

   В моето детинство имаше думи, които ми изглеждаха просто взети от поезията, от преданието или от гръко-римската история, като герой, мъченик или атлет. Не можех и да помисля, че е възможна да срещна на улицата някой господин по късо палто, който да е някакъв герой или атлет например. Това бяха за мен неизмерими думи, безпредметни и може би почти хиперболи. Първия път, когато намерих в спортната преса думата атлет, употребена за един жив човек, изпитах известно учудване като пред някоя твърде очевидна липса на вкус.

   По-късно, спомням си това много добре, и думата комунист зае за мене също тъй място в серията на тези хиперболични, неприложими думи. Аз съм твърдо убеден, че тази наивност не бе присъща само на мене. Много хора, без да го съзнават, мислят също така по този въпрос. По две причини. Едни — защото комунизъм, комунисти са толкова чудовищни изрази за тях, че те могат да си представят това да срещнат някой комунист само като сатир или като отцеубиец. Други, напротив — защото си съставят за комуниста една толкова висша представа, че си го представят нещо като утопия.

   В числото на първите, зная добре, мога да "наредя почти цялото свое семейство, което, при все че очакваше всичко от моя страна, в продължение на дълги години считаше като чист парадокс, че ще мога да бъда член на комунистическата партия. А също така и полицейския комисар на XIV парижки квартал — това беше през 1931 год., през време на похода на глада и на демонстрациите на безработните пред Парламента: бях арестуван, както раздавах позиви, и след два или три часа, след като бе събрал сведения за мене, този почитаем чиновник ме повика при себе си и ми каза: „Слушайте, господине, вие сте писател, издали сте дванадесет тома, а раздавате по улицата комунистически позиви!"

  Той мислеше, че е станало грешка. Както и офицерите от моя Полк, през 1939 г., които бяха добре осведомени за мене, но които не можеха да проумеят това, защото ме намираха за добре възпитан. Или пък оня много коректен немски офицер в дома на Жан Ришар Блок, на когото беше направила силно впечатление библиотеката му, докато един ден откри ужасната истина през време на един обиск у него: „Господин Блок ... комунист . .. с всички тези книги !"

   Но трябва също така да се каже, че за втората категория, онези, които, напротив, си съставят една висша представа за комуниста, същността на преценката им най-често е същата. Аз държа на това мнение, че по-голямата част от хората, дори не от лоши намерения, съдят за комунизма и за комунистите според всичко онова, което им е било казано предварително, т. е. целия куп от неверни сведения, измислени и фалшифицирани истории, които съставляват чудовищната противокомунистическа пропаганда. Колко много хора, които се смятат като съчувственици на комунистическата партия и които са такива всъщност, нямат за нея някакво различно схващане от онова, което беше разпространено преди войната от в. „Льо Матен“ и което в наши дни не е изключително притежание само на в. „Л" Епок“. Само че се случва същите факти да бъдат различно обяснени от тези честни хора: те мислят, накъсо, че ако комунистите ядат малки деца, трябва да има оправдателни причини за това и най-сетне, че то е за доброто на света. Не мислете, че преувеличавам. Като казвам това, аз не се подигравам с никого. Или би трябвало да се подиграя преди всичко сам със себе си. Аз помня много добре изминатия път и ви уверявам, че дълго време считах като съществени за комунизма такива черти, които му бяха напълно чужди, и че защищавах комунистите срещу тези, които ги нападаха, като утвърждавах позиции, които не бяха тежки, и това не в продължение на седмици, а в продължение на години. Дори и когато бях вече член на партията.

   Защото човек може да бъде член на партията и да има абсурдни понятия за партията, и то много често. В това отношение в моя случай няма нищо изключително. Човек влиза в партията за няколко минути, но вярно е, че дълго време може да мине, докато той стане истински комунист.

   Това е то, което оправдава донякъде хората, които, от уважение към комунистическия идеал, не считат човешките същества, които могат да срещнат, за комунисти. Тъй както аз не можех да си представя, когато бях дете, че имало атлети. Но има атлети. И действително има комунисти.

   Разбира се, нищо в началото не различава комуниста от другите хора. Измежду некомунисти се създават комунистите и не трябва да изпущаме из предвид тази преграда. Освен това човек може да бъде истински комунист и какво по-хубаво доказателство може да даде за това, освен живота си ? Човек може да умре за своята партия и все пак да запази в тази или онази област идеи, които си е създал преди да влезе в нея и които не само че не са типично комунистически, но дори могат да бъдат в противоречие с идеите на един комунист. Комунизмът е идеологията на пролетарската класа, нали ? Е добре, сигурно има комунисти, и дори прекрасни комунисти, които у тях си, в семейните си нрави, си остават истински дребни буржоа и всички знаят-, че има членове на партията католици, които продължават да вярват в бога.

   Естествено, тези прояви на извънкомунистически идеи у човека са ясно забележими у интелектуалците, развитието на които е по необходимост свързано с образованието на господствуващата класа и които в своята собствена област, писатели или учени, понасят влиянието на ръководителите на тяхната наука или професия, които пък от своя страна са били почти винаги некомунисти. Но грешка би било да се вярва, че същото не става и у комунистите от работническо потекло.

   Онова, което трябва добре да се разбере, е, че ако комунизмът е идеология на пролетарската класа, това не значи, че тя е преобразувана идеология. Тя се появява в един известен исторически момент на класовото общество, в една известна епоха от развитието на пролетариата. Тя съответствува на този момент, тя завършва еволюцията на класата и на личностите, които я образуват. Ето защо, естествено е работниците, които учредяват първоначално комунистическа партия в своето отечество, да внасят в нея със самите себе си историята на своята класа. Значи, една комунистическа партия е преди всичко средоточие на различни течения, които могат да се открият в една дадена работническа класа, и ако хората, които представляват тези течения, сполучат да се обединят върху една твърде обща платформа, чиято цел е комунизмът, все пак тези течения или пък останки от тези течения продължават да съществуват дълго време в новата партия, съществуват едновременно, съгласуват се повече или по-малко, могат да станат началото на разисквания или на конфликти, и единствено само общото действие сполучва с време да превъзпита един след друг борците, да поправи тяхното отклонение, да ги накара да признаят грешките си и да ги накара да отхвърлят онова, което няма нищо общо с комунизма.

   Всичко това се разбира много добре, стига малко да се размисли върху него. Но когато човек е размислил върху това, когато е разбрал, че една работническа класа, като френската работническа класа, която се делеше на анархисти, анархосиндикалисти, ортодоксални синдикалисти, социалисти от пет или шест течения, реформисти, марксисти и немарксисти, че една подобна работническа класа можа да изкове Своята комунистическа партия само чрез съюза на хора, дошли от тези различни хоризонти, когато всичко това се разбра, както и различната устойчивост на тези течения в партията, тогава се разбира също тъй естеството на грешките на направената отвън преценка върху една комунистическа партия от хора с добра воля, но които имат за тази партия много повърхностен, много схематичен, изкуствен възглед. Оттук произтичат в частност многото противоречия в историята на една комунистическа партия, които карат много честни хора да си блъскат главата пред предполагаеми еволюции, пред предполагаеми завои на комунизма. Няма съмнение, че в една партия само лека-полека най-интелигентните елементи, най-добре закърмените с класовото чувство и които изхождат от националното чувство, сполучват да наложат една чиста комунистическа политика. Но още в началото анархосиндикалистки грешки например са могли все пак да се промъкнат в държането на членове от тази партия и дълго време класовият неприятел, който е много по-сръчен и по-хитър, отколкото го считат, ще използува тези грешки, ще ги противопоставя на новото, правилно становище на партията, за да хвърля смут в духа на най-добрите.

   Онова, което е вярно за самата партия, е, естествено, още по-вярно за нейната периферия. И много хора съдят за комунизма от онова, което казват хората, които се считат за комунисти, но са много несведущи за действията на партията и дори не четат в. ,Л" Юманите". Постоянно се срещат хора, който ви казват: „Но комунистите мислят, че... еди- кой си, който е комунист, мисли така". -. Невежеството в тази област е много голямо. Често не много осъзнато. Но все пак, когато например в окупирана Германия на една черковна служба за офицери един млад поручик ми каза: „Комунистите гласуваха Мюнхенското споразумение", за да ми докаже, - че нашият патриотизъм беше скорошен,- мъчно мога да повярвам, че той не вярваше тази глупост. По мое мнение, той не знаеше, че единствени комунистическите депутати и г. Анри дьо Керилис гласуваха против Мюнхенското споразумение през октомври 1938 год. Може би истината смущаваше схващането, което той искаше да има за комунистите, но не мисля, че той знаеше тази истина, Струвало му се е напълно естествено според това схващане, което той имаше за тях, че комунистите са били одобрили Мюнхенското споразумение, съглашението с нацистите, коленопоклонничеството пред Хитлер... Но ето че те не бяха го направили. Напротив.

   Право да си кажа, колкото повече съществуват фалшиви представи за комунистите, толкова повече човек е склонен да си каже, че в основата на тези представи трябва да се намират интереси, които са против това, да узнаем истината за комунистите. И колкото повече са тези интереси, толкова повече ние сме склонни да мислим, че навярно тези толкова хулени комунисти са опасни противници на въпросните интереси, толкова повече ние сме всъщност принудени да мислим за комунистите хубавото, което някои биха желали да не мислим за тях.

   Толкова повече ние сме заставени също да ги преценим в една област, която е тяхна, както (във физкултурната област) атлетите не са само хората от мрамор на античната скулптура, но са хората от плът и кръв, които виждаме в нашите стадиони. И дори самите техни противници трябваше да признаят, когато очевидността на историята ги принуди към това, че думата комунист беше дума из всекидневния живот като думите герой и мъченик. И цяла Франция, като преброи своите герои и мъченици, откри с учудване, че по-голямата част от тях са комунисти.

   Може ли това да е било случайност? Никой не би посмял да го каже. Дори тези, които, като се прекланят от нямай-къде пред мъртвите комунисти, са готови да предприемат всичко против останалите живи, като че ли се касае за хора от две съвсем различни категории. Не признавайки, че този или онзи от останалите живи дължи живота си много често на случая или на сръчността. Като че ли бе престъпление да се остане жив. Следователно тези, които прокарват, дори само устно, такова различие, се нареждат в партията на вчерашните убийци, на националния неприятел.

ПРОДЪЛЖАВА




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3035075
Постинги: 3517
Коментари: 2406
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031