Инструментите на етнорелигиозния шовинизъм. В предизборни периоди ДПС спекулира с понятието "майчин език"
Дума 12. Октомври 2015 , брой: 234
Милко Бояджиев, Румен Воденичаров, Сдружение "Хелзинкски наблюдател-България"
 
    Не! Не става дума за вулгарно отричане или безпочвено охулване. Става дума за езика, чрез който - преди избори особено, партийни лидери и култови служители се стремят да омаловажат и ограничат ползването на официалния български език в обществено-политическия живот на страната. Имаме предвид нещо твърде значимо - стремеж за внедряване и използване на неформулираното юридически и спорно понятие "майчин език". Крайната цел е разрушаване на националното единство и българската народностна идентичност чрез несъстоятелни внушения и провокиране на разграничаване, обособяване и противопоставяне на гражданите по езиков, етнически и/или религиозен признак.
Осъществяването на тази политика е визия, традиционно присъща на регистрираното на 4.01.1990 г. "Движение за права и свободи на турците и мюсюлманите в България" - днешната парламентарна партия ДПС. Впрочем, движението преднамерено не изяснява по същество

за какви права и свободи
 
се обявява. Дали за утвърдените в модерните светски държави универсални хуманистични ценности, или за нямащите аналог и несъвместимата с тях религиозна доктрина, основана на продиктуваните от Всевишния през VII век неизменни норми, записани в Свещения Коран и Суна. Показателен е фактът, че през 1948 г. ислямските страни възразиха в Третия комитет (ИКОСОС) и не гласуваха в Общото събрание на ООН приемането на Всеобщата декларация за правата на човека като универсален правен фундамент. В специална декларация те дипломатично заявиха, че тя "се основава в голяма степен на западните концепции за култура, които често се разминават с културата, религията и традициите на източните държави". И досега не е категорично ясно дали поради същите основания представителите на ДПС в 7-то ВНС през 1991 г. отказаха да подпишат "правата и свободите", гарантирани им от новата Конституция на България.
 
    Още преди формалното регистриране ръководството на ДПС последователно прилага два различаващи се тактически подхода в пропагандно-организационната си дейност. Единият е насочен към привличане и използване на властово и финансово съблазними "нови еничари", вторият е дискретно насочен към стимулиране на привържениците на пантюркизма у нас в синтез със исляма при

сервилното съучастие на българските управници
 
по време на прехода. Общото в тях е използването на несъвместими с утвърдените в международното право и националното ни законодателство принципи, норми и разпоредби. В общ план те са изразени в уставите, програмите и докладите на ръководителите на ДПС пред партийните форуми с ключови думи и словосъчетания. Основаните на тях партийни политики са считани за основен стратегически приоритет - независимо от време, пространство и политически ситуации. А критиките към ДПС се представят не само като "пораждащо ненавист, омраза и конфронтация антитурско говорене", но и като изява "срещу всичко, свързано с турската идентичност, култура и история". Акцентът неизменно се поставя върху уреждането на статут на етнически (етнорелигиозни) малцинства в границите на българската държава. Според ДПС "няма такава ценност, в името на която да се жертват правата и свободите на малцинствата!" Бихме запитали: "А националната сигурност?" В съответствие с това разбиране е тезата за неизбежността в резултат на глобализацията от
 
 преформулиране на разбирането за националната държава
 
като мултиетническа държава. Малцинствата се използват като инструмент за дестабилизация и като "пета колона" чрез усиленото насърчаване на амбицията те да постигнат ограничен суверенитет и дори пълна независимост. Неслучайно турският президент Абдула Гюл не пропусна да подчертае заслугите на председателя Ахмед Доган за неотклонното изпълнение на тази стратегическа мисия. А неговият пряк наследник - Лютви Местан, провокационно призова европейските, американските и световните лидери и особено тези на съседните държави "да гарантират правата и свободите на религиозно различните в България", удобно забравяйки, че според исляма правата и свободите на човека са излишни, тъй като всеки е длъжен всякога да изпълнява волята на Всевишния. Наред с това г-н Местан предяви искане чрез Либералния интернационал за "даване на международен статут на европейско малцинство на рисковите малцинства в Европейския съюз и в частност малцинствата в Югоизточна Европа" - фрапиращо нарушение на суверенитета на българската държава.
     Не по-малко предизвикателство е недопустимото от международното право искане на ДПС за признаване на колективни права по общностен признак - на малцинства или други етнически, езикови, верски групи или подобни образувания. Целта е личностната идентичност да бъде подменена с колективна изява, превръщайки я в най-резултатния

начин за налагане на партийната воля
 
Дори на малко запознатия с международните стандарти български гражданин е известно, че субект на правото са индивидуалните права на човека, които могат да се упражняват съвместно (солидарно) с други хора, но това е нещо различно от понятието "колективни права". Така, както няма колективна вина, така не може да има и колективни права.
     Друга несъстоятелна претенция на ДПС е за субективно "самоопределение" на индивида по етнически (расов) произход, който се определя по обективни критерии и е неизменен по рождение. Стремежът на ДПС в тази насока е продиктуван от вечната османска политика на асимилация на другите народности и вероизповедания. Международните договорености обаче утвърждават, че

право на самоопределение имат само народите
 
Никога, под каквато и да е форма не е давано такова право на отделния индивид или своеволно на малцинствени групи. Кюрдите в Република Турция са малцинство и въпреки че са повече от 20 милиона, не могат да се надяват на своя държавност. Кюрдският народ обаче, разхвърлян в 5 страни, има право на своя държава, така както българите възстановиха своята трета държава през 1878 г.
     Много често в своята лексика ДПС, използвайки словосъчетанието "етнорелигиозно", манипулативно смесва в едно две доста различни по смисъл и съдържание понятия. Чрез него се внушава догмата, че всеки мюсюлманин в България е етнически турчин!
     Изхождайки от посочените факти и обстоятелства, ясно се очертава проявяваният от ДПС етношовинизъм ведно с религиозен екстремизъм. На този фон стават разбираеми честите опити за използване на "майчиния език" за партийна агитация (вкл. от лидера Местан) при провеждане на политически мероприятия и национални избори. Преследваната цел всъщност не е обогатяване и утвърждаване на културното многообразие, а употребата на езика като ефективен

инструмент за разбиване на националното единство
 
и за противопоставяне на населението въз основа на признатите езикови, етнически и религиозни различия.
    Според Конституционния съд (к.д. №1/1991) държавата има конституционно уреденото право да въвежда ограничения в дейността на политическите партии, които са затворени за лица, различаващи се по етнически, расов или верски признак, и то при условията на традиционно усложнената обстановка в съседните на България държави. Понятието "малцинствен език" е чуждо на българската правна система и не се приема за равнозначно на понятието "майчин език" по смисъла на чл. 36 ал. 2 от Конституцията. Съдът намира, че съществува определено несъответствие между понятията "език на малцинство" и понятието "майчин език". Според международното право понятието "език на малцинство" може да се отнася само до лица, принадлежащи към национално малцинство, чийто статут е уреден в съответната суверенна държава (например за шведския език във Финландия). И следователно е определено по позитивен начин. Конституционното понятие "майчин език" обаче е определено по негативен начин - то е относимо само към лицата, за които българският език не е майчин. Няма и еднозначно определение за същността на понятието - като език единствено на майката, на бащата (при смесени бракове), езикът, който се говори предимно в семейството и особено според изискванията на вероизповеданието или по всякакъв нормативно нерегламентиран начин. Нашето мнение е, че майчин език от децата се научава до седмата година, след което в общинските училища трябва да се набляга на държавния език, посочен в чл. 3 на българската Конституция. Останалото води до грубо нарушаване на равенството и достойнството на личността, тъй като се преследват политически цели и

 установяване на властови зависимости между хората
    
Съобразно залегналите принципи и разпоредбите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и на други договорености, в България - наред с Турция, Белгия, Франция и други държави, няма уреден статут на национални малцинства. От това следва, че у нас за "малцинствен език" като правно понятие не може изобщо да се говори.  България е ратифицирала Рамковата конвенция (1998), изразявайки от една страна подкрепата си за залегналите в нея принципи и разпоредби, а от друга - за защитата на българските малцинства в съседни или по-далечни нам държави, на които договорно е признат статут на малцинства - в Турция, Гърция, в Сърбо-хърватско-словенското кралство (респ. сегашна Сърбия), в Молдова, Украйна и други страни.
     У нас ползването на чужд език във всекидневието - включително на "майчин", е напълно свободно, освен публично за партийно-политически сепаратистки цели и изяви.
     Изложените факти и обстоятелства потвърждават наличието у ДПС на стремежи, стимулирани от етнорелигиозния шовинизъм на неоосманската доктрина на турския премиер Давутоглу, на които българският народ и държава са задължени да противодействат в съответствие с международното конвенционално право и националното ни законодателство.