Кой ще оглави Беларус? Четирима кандидати претендират за президентския пост в Беларус в изборите на 11 октомври, съобщи ЦИК
Дума 10. Октомври 2015 , брой: 233
Четирима кандидати претендират за президентския пост в Беларус в изборите, насрочени за 11 октомври. Това са председателят на Либерално-демократическата партия Сергей Гайдукевич, Татяна Короткевич - активист на гражданската кампания "Говори истината", днешният държавен глава Александър Лукашенко и председателят на Беларуската патриотична партия Николай Улахович, съобщи за ТАСС местната ЦИК.
 Действащият президент, печелил изборите през 1994, 2001, 2006 и 2010 г., разчита след предстоящия вот да получи пети мандат на висшия пост. На предишните избори, в които се състезаваха 10 кандидати, Лукашенко получи 79,6% от подадените гласове.
 Либералдемократът Гайдукевич се кандидатира за президент вече трети път. През 2001 г. го подкрепиха 2,4%, а през 2006 г. - 3,5 на сто от избирателите. През 2010 г. той се отказа от надпреварата.
 Татяна Короткевич - активист на кампанията "Говори истината" и член на Беларуската социалдемократическа партия ("Грамада"), се кандидатира през 2012 г. за депутат, но не бе избрана.
 Освен Беларуската патриотична партия, Николай Улахович, който за пръв път кандидатства за висшия пост, оглавява и общественото сдружение на беларуските казаци.
 
Позициите
 
Както и през 2010 г., Лукашенко се отказа от предоставяния по закон едночасов телевизионен ефир, за да представи предизборната си програма. Не участва и в телевизионните дебати на 3 октомври.
 "Който следи моята политика, знае чудесно и моите подходи: образованието и здравеопазването трябва да почиват главно на бюджета. Ще пазим децата и старците като зеницата на очите си", обеща Лукашенко пред избиратели по време на обиколка из страната.
 Той призна, че в Беларус има доста проблеми. "Но ако народът вижда, че тази власт не е крадлива, ще изтърпи и ще понесе всичко. Ако пък се потопим в тая корупция, кражби, ако разграбим, ако си поделим страната, ще рухнем по-бързо от Украйна", каза беларуският лидер.
 Необходими са "мирни промени" в Беларус, заяви обаче Татяна Короткевич, чиято предизборна кампания се градеше върху критики срещу действащата власт.
 Сергей Гайдукевич призовава в програмата си Беларус "да спазва паритета между Запада и Изтока, да бъде един вид източнославянска Швейцария". "Западът е наш партньор, а Русия - съюзник, и не бива да се дели страната по западния или източния паралел", заявява той.
 "Аз съм за пазарен подход. В крайна сметка аз съм за капитализъм", заяви Николай Улахович. Той е убеден, че кризата в Беларус ще трае "най-малко две години. "Повече от сигурен съм, че ще оцелеем в тази криза само заедно с Русия и благодарение на нея ще излезем", каза кандидатът.
 
Допитвания сред избиратели
 
По време на вота се предвиждат екзитпол проучвания, за които официално са акредитирани 6 организации - представители на държавни органи и учреждения. Разрешения са поискали три от тези социологически служби, съобщи Лидия Ермошина, председателката на ЦИК.
 За изборите на 11 октомври знаят над 97 на сто от беларуските избиратели и над 86% смятат да гласуват, сочат данни от анкета на Информационно-аналитичния център към президентската администрация и на Института по социология към Националната академия на науките.
 Ще гласуват близо 72 на сто от избирателите, показва проучване от септември на Националния институт за социално-икономически и политически изследвания, регистриран в Литва. По негови данни, за сегашния лидер Лукашенко се канят да гласуват 45,7% от избирателите, Короткевич ще бъде подкрепена от 17,9 на сто, Гайдукевич ще събере 11,4% от гласовете, а Улахович - 3,6 на сто.
 
Международни наблюдатели
 
Както винаги, беларуските избори ще бъдат следени от голям брой международни наблюдатели - около 900. Повечето са групирани в две мисии - група на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) към ОССЕ и мисия на ОНД.
 В междинен доклад за хода на кампанията мисията на ОНД отбелязва, че подготовката за изборите се движи планово и последователно, според законодателството на Беларус. Кандидатите са поставени в равни условия за представяне на програмите си и за срещи с избиратели, заявява тя в документа, разпространен на 22 септември.
 Според мисията на БДИПЧ, "непропорционалните юридически ограничения на основните свободи влияят върху атмосферата на избирателната кампания". Наблюдателите й смятат, че "правата на гражданите и обществените организации, желаещи да обсъждат въпроси по избирателната кампания на публични срещи, остават ограничени". Свободата на словото според тях е "ограничена от редица наказателни членове за клевета и обида, включително за призиви да се бойкотират изборите".
 Предварителни доклади за президентските избори в Беларус ще бъдат оповестени от двете наблюдателни мисии на 12 октомври.
 
Предсрочно гласуване
 
На 6 октомври в Беларус започна предсрочно гласуване за президент. За три дни в него участваха 18,6 на сто от избирателите, включени в списъците. През 2010 г. за пет дни гласуваха предсрочно близо 23 на сто от беларусите с право на глас, напомня ТАСС.
 Президентските избори в Беларус ще бъдат признати за състояли се, ако в тях участват над 50 на сто от избирателите, включени в списъците. За да бъде избран за държавен глава, един кандидат трябва да събере над 50 процента от гласовете на участвалите във вота.
 

ЕС вдига санкциите за 4 месеца
 
Европейският съюз ще вдигне санкциите срещу Беларус, включително и тези срещу президента Александър Лукашенко, за четири месеца след изборите тази неделя. Това съобщиха дипломатически източници пред Ройтерс.
 Министрите на външните работи на ЕС ще вземат това решение на среща в понеделник, с което ще се сложи край на продължителните разговори, търсещи отговор на решението на Лукашенко да освободи шестима политически затворници през август и да бъде домакин на мирните преговори за Украйна през февруари.
 Тези негови ходове затвърждават разбирането сред европейските представители, че държавният глава, който е близък съюзник на Москва и е известен като "последният диктатор" на Европа, отваря Беларус за Европа, посочва агенцията.
 Списъкът със санкционирани 140 отделни личности ще бъде анулиран от края на октомври до края на февруари. Въпреки това обаче ембаргото за оръжия ще остане в сила.