Дойде ли време за изход кризата в Сирия? Налице са стъпки към намиране на общоприемлив компромисен изход от сирийската главоблъсканица
Зорница Илиева
Дума 30. Септември 2015 , брой: 224
Вече всички са убедени, че бежанската криза в Европа няма да свърши, докато не свърши войната в Сирия. Още по-убедени са, че без Москва това няма как да се случи. А на всичкото отгоре се налага да се признае, че Русия спечели важни дипломатически битки и може да се поздрави на този етап с успех, който не бе очакван от множеството западни анализатори, които до последно твърдяха, че "Западът не бива да се поддава на опасно съблазнителната идея, прокарвана от Русия, че Асад трябва да бъде приет в името на борбата срещу джихадистите от "Ислямска държава" ("Икономист" от 25 септември 2015 г.). В това отношение признанието на турския президент Ердоган относно съдбата на сирийския президент Асад, че "процесът може да е без Асад, но през преходния период може да бъде заедно с Асад", наистина е "стреснал" турските журналисти, които са задавали въпроси за посещението му в Москва и проведените разговори с Путин. Всички медии в Турция отбелязват, че за първи път Ердоган споменава Асад в преходния период, за който явно текат преговори сред големите в геополитиката. Не се спестява фактът, че руските инициативи относно намирането на изход от ситуацията в Сирия и спечелването на битката с "Ислямска държава" (ИД) са причина за "спешната визита" на Ердоган в руската столица. След намаза в джамията Емирган Ердоган е бил принуден от турските журналисти да сподели, че на работния обяд с Путин е имало "ограничен разговор", на който са се договорили външните министерства на двете страни да работят по темата Сирия. Останало е обаче впечатлението, че разговорите не са довели до очаквания от Анкара резултат. Именно затова Ердоган е бил принуден да спомене Асад в преходния период.
 След договорката със САЩ за използването на базата "Инджирлик" за военновъздушни удари срещу ИД, изпращането от страна на Русия на самолети, танкове и твърдят дори войници в Сирия, след промяната на стратегическото равновесие и спирането на "Турски поток", Ердоган не е особено словоохотлив за постигнати договорки в Москва съгласно исканията на Турция. Най-важното искане е било това за създаване на район на сигурност на сирийска територия, където според него ще се настанят върналите се близо 2 млн. сирийски бежанци, които се намират в лагерите по турско-сирийската граница. Думи като "ние защитаваме териториалната цялост на Сирия и желаем сирийският народ да се избави от терористичните организации" явно не са впечатлили Москва. Наблюдателите в Анкара споделят, че отговорът на Кремъл е бил "няма да се прави пазарлък по формата на управление на Сирия", което е намалило възможностите на Ердоган да "прави пазарлък" с Путин. Независимо че преди заминаването си за Москва Ердоган е заявил официално, че на преден план ще постави виждането си срещу режима на Асад. Изводът е, че по този въпрос Анкара прави крачка назад. Асад е в преходния период на този етап. Друг е въпросът, че президентът Обама отказа дипломатично среща с Ердоган, когато той отправи искане да пристигне в САЩ за откриване на огромна нова джамия и на американска земя. И то непосредствено преди извънредните парламентарни избори в страната. Дипломацията в крайна сметка е тънка работа, а сигналите би трябвало да се разчитат правилно.
 За нас е любопитно, че по отношение на т.нар. зона на сигурност на сирийска територия, за която Анкара настоява упорито от 1-2 години, Ердоган е уведомил турските журналисти, че е разговарял по темата с няколко държави, защото "по този начин в района ще бъде създаден по-различен климат". Без да спомене, че тази зона на сигурност, както я нарича, е в районите, където живеят сирийските кюрди и неговият кошмар е, че те са независими (де факто автономия) в Сирия, воюват на земя срещу ИД и така са съюзници на САЩ във въздушните им удари срещу джихадистите. Техните организации YPG и PYD не са признати за терористични от САЩ и ЕС, за разлика от ПКК. През тези територии минават редица газопроводи, които носят доходи на притежаващите ги. В същото време тези буферни или за сигурност зони ще бъдат забранени за полети, а това крие опасност от конфронтация с руски бойни самолети. Въобще независимост и държава на кюрдите, не само в Иракски Кюрдистан, е тема толкова болезнена за Турция, че държи без сън цялата им политическа класа. Някои дори споменават гражданска война, що се отнася до за т.нар. кюрдски въпрос при съседите. В тази връзка кой какви писма е писал, кой как ги е чел у нас и дали са преценени и премислени в български интерес при отстоявани позиции в Брюксел за буферни зони по границата със Сирия е тема за задълбочено анализиране и обсъждане. Внезапното отприщване на потоците бежанци от лагерите в Турция (и не само) постави в шах Европа, но случаят с бежанците от Косово, които не се допусна да се насочат към София по време на войните в СФРЮ, е доста по-различен.
 Засега Ердоган е принуден да приеме позицията на Москва за "Асад да седне на масата на преговорите" и да участва в преходния период. В турски медии се развива тезата, че разговори се водят за създаване на "малка Сирия" или "бутикова", както я нарича Ердоган, която да обхваща 15% от територията на Сирия, включваща градовете Дамаск, Латакия, Тартус, Хама, Хомс, както и Средиземноморския бряг и някак кореспондира с изложени вече виждания на западни анализатори за федерализация на Сирия. Междувременно изявленията на Джон Кери, че "въпросът за Асад няма да се реши веднага, а в един преходен период" и още, че "Асад може да участва в преходния период", в Турция се приемат за дипломатически успех на Москва. Инициативите на Путин и неговите стъпки по отношение предложение за създаване на съвместен международен механизъм за водене на борба с ИД са посрещнати положително от Германия, казват медиите в Анкара. Канцлерът Меркел вече заяви, че Асад може да участва при преговорите, а това явно се счита и за позиция на ЕС. Никой не отрича водещата роля на Берлин. Не бива да се пропуска и изявлението на иранския президент Хасан Роухани пред Си Би Ес, в което казва, че бъдещето на сирийския режим е възможно едва след победата над терористите, а дотогава трябва да се помага на настоящите управляващи в Дамаск. "Как можем да се борим с терористите без настоящото правителство?", пита Роухани и е убеден, че след победата над ИД, когато се създаде безопасна среда, ще се говори за бъдещето на страната, ще има дебати между управляващи и опозиция, ще се обсъжда бъдеща конституция и т.н. Някой може да каже: "Дотогава я камилата, я камиларя", но същественото е, че стъпките към намиране на общоприемлив компромисен изход от сирийската главоблъсканица са налице.
 Европа е гузна, Европа е объркана, Европа е разединена, под натиск и трудно отстоява интереси. Но има надежда за облекчение в ЕС поради руските предложения и този път няма да отхвърли подадената ръка. Хаосът около бежанците/мигранти е само един от проблемите, но какъв! Става въпрос за бъдещето на ЕС. А дали Путин иска да запази военноморската си база в Сирия, дали иска да защити православните християни там и в целия Близкоизточен регион, да не допусне "Ислямска държава" в Казказ и дали помага на Европа за спиране на стотиците хиляди мюсюлмани, които напират да се доберат до нея и то срещу отпадане на санкциите, вече не е необходимо да се анализира. Ножът е опрял до кокъла. После може и да се обяви кой, защо и как доведе ситуацията до безизходица и какво спечели от това. Либия е красноречивият пример за погрешна политика и решения, които водят до разруха и ефект на доминото.

МОЩЕ ЛИ СИ МИСЛИТЕ
ЧЕ НЯКОЙ ЩЕ ВИ СЕ ВЪРЖЕ НА
ТАРИКАТЛЪЦИТЕ НА
ИДИОТА УПРАВЛЯВАЩ В РУСИЯ
НАЖЪТ Е ОПРЯЛ
ДО НЕГОВИЯ КОКЪЛ
И СКОРО ЩЕ БЪДЕ ИЗБИТ ОТ ЗЪБИТЕ МУ
БАРАБАР СЪС САМИТЕ ЗЪБИ
А ВИЕ ЩЕ ХОДИТЕ ДА ГИ СЪБИРАТЕ
И ДА СИ ПРАВИТЕ АМУЛЕТИ
ОТ ТЯХ
ДА ВИ ПРИПОМНЯТ КАК СЕ УГОЯВАХТЕ
ДОКАТО КРАДЯХТЕ ЦЯЛА БЪЛГЯРИЯ
ПОД РУСКА ОПЕКА
НАПРАВЕТЕ МУ МАВЗОЛЕЙ И ПО-БЪРЗО СИ ГО БАЛСАМИРАЙТЕ
ЧЕ ИНАЧЕ ЩЕ НАПРАВИ СЪЩИТЕ ПОРАЗИИ НА РУСИЯТА ВИ КАТО ПРЕДШЕСТВЕНИЦИТЕ СИ

Само приписване злини и оскърбления към цяла група от обществото.