Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2015 22:40 - Четвъртата власт е толкова червива, че не само не е коректив на властта, а е разсадник на корупция.
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 2277 Коментари: 2 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Смъртта на журналистиката. Как словото стана параван за финансови далавери и... остана без работа
Велиана Христова
Дума 27. Август 2015 , брой: 197
Някога Стефан Продев написа есето "Смъртта на думите". Беше толкова някога, че дори този мъдър и прозорлив човек не е могъл да си представи до какво падение ще се свлекат не просто думите, а и цялата българска журналистика.
 Медиите всеки ден повдигат какви ли не проблеми, пишат по всякакви теми, но една е табу - отчайващото състояние, в което се намират самите медии. Обществото не говори изобщо за журналистическата професия и за това, което се случва с периодичните издания. Свободата на словото остана химера, която намери смъртта си, изтъркана от празна употреба без реално съдържание. Измина почти месец от внезапното закриване на две авторитетни издания - в. "Преса" и списание "Тема", което във всяка цивилизована страна би предизвикало буря от протести и купища обществени въпроси. У нас този вандалски акт заглъхна сред останалите скандали по принципа

"всяко чудо за три дни"
 
Е, някакви стотина журналисти останали на улицата - жалко, но малко ли народ всеки ден губи работата си, та да се впечатляваме чак толкова. Нищо, че прекрасен журналистически екип като този на "Тема" например, прави чест на професията. Смъртта на две национални медии вече не е събитие. Това е общественият проблем, сигнал за състоянието на обществената среда у нас, на обществените нрави, на нивото на демокрация и на обществото ни изобщо.
 "Преса" и "Тема" загинаха не защото нямаха читатели. Те станаха жертва на процеси, непознати досега в такъв мащаб, които от година насам се развиват ускорено зад кулисите. Всякакви тегоби са се стоварвали върху българската журналистика в последните десетилетия, върху нея отдавна сложиха ръка политически, икономически и криминални сили, но никога досега тя не е била използвана така откровено като лост за преразпределяне на големите пари. Корпоративната търговска банка се оказа разломът, в който с мълчаливото съгласие и дори съдействие на цялата държава потъват икономика, фирми, корпорации, отделни хора, но вече - и медии. Вижте публикуваното в един-два сайта веднага след убийството на въпросните две издания и ще прочетете: върху тях бяха стоварени грамадни дългове към КТБ, те бяха купени от закъсала фирма, дължаща крупни суми на същата банка и принадлежаща на лице, под чийто знак вече трета година живее България - Делян Пеевски. И само след месец - ликвидирани, очевидно с цел да не се върнат никога заемите, взети от банката. Сиреч парите на държавни, общински и частни предприятия, институции и хора, имали наивността да вложат средствата си в една от най-успешните доскоро банки у нас.
 Завчера Пеевски неочаквано излезе от анонимност като медиен бос и публично бе огласено, че дели с майка си Ирен Кръстева собствеността над цяла група основни медии като "Телеграф", "Политика", "Монитор", "Меридиан мач", "Борба". Сайтовете на конкурентна медийна група описаха купища прехвърляния на пари, собственост, дългове между "Стандарт" и фирми, близки до Пеевски. Че подобни игри има и с "24 часа" и "Труд". Така "приятелският кръг" около Пеевски е придобил не само "Стандарт", но и в. "Шоу", сайтовете "Блиц" и "Всеки ден", и се прокрадва към "24 часа" и "Труд". Да не говорим за придобития почти пълен монопол върху разпространението на печатните медии в България. Завчера се разбра, че семейството ще купи и телевизионния "Канал 3", за който отдавна се говори, че е негов след разгрома на TV 7, пак заради КТБ. Апропо, къде е техниката, иззета от ТV7 със съдия изпълнител? Всъщност само 3-4 от основните национални всекидневници все още са извън контрола на Пеевски, зависими и те обаче от разпространението, което е в негови ръце. Всичко това - под благосклонния поглед на цялата държава и на Комисията за защита на конкуренцията, призвана уж да пресича монополите.
 Е, вече се заговори, че по изпитаната схема ще изчезнат и други всекидневници с над 20-годишна история. Официално лансираните причини за закриването на "Преса" и "Тема" бяха две - пазарът и интернет мрежата. Сиреч - печатните издания не се продавали добре и не покривали разходите си, а изкушената в интернет аудитория вече предпочитала да се информира онлайн. Тази причина за смъртта на пресата обаче е твърде изопачена - дори защото според статистиката само 50% от българските семейства ползват интернет. И второ - всички проучвания сочат, че голямата част от читателите на вестници ги предпочитат в печатен вид. Пък и високият тираж на булевардните издания говори за нещо съвсем друго - че просто някой има

интерес да притиска сериозните медии,
 
служещи на българите, които все още мислят. И още нещо - вече виждаме, че политическата и икономическата принуда, пък и криминалната практика, просто се пренасят и върху медийните интернет проекти. Да не говорим, че в някои вестници не се плащат заплати и осигуровки с месеци, че работодателите масово осигуряват журналистите на половин и дори на минимална заплата, че Кодекс на труда не съществува и действа правилото "Забранено за синдикати".  
 Проблемите на журналистиката не са български патент, има ги навсякъде по света. С малката разлика, че в цивилизованите държави, първо, не се допуска монопол върху медиите, и второ - полагат се усилия да се гарантира разнообразието от вестници, сиреч на политически, икономически и обществени платформи. Пресата винаги е подчинена на кръчмарския принцип "Който плаща, той поръчва музиката". Съществуването на независими издания е илюзия - всяко следва политиката на своя собственик и защитава неговите интереси. Но в демократичните общества принципът е, че трябва да съществуват повече различни издания, с различни позиции, за да звучат различни музики и всеки член на обществото да може да намери своята. Най-известният пример, разбира се, е Франция, където държавата субсидира вестници, за да ги има като обществен коректив, включително опозиционните. Там по определена схема бюджетът отпуска средства на печатните медии според степента на финансовите им проблеми. Въпрос на мислене и на отношение към свободата на словото. Дори в Македония вестниците поучават държавни субсидии. В някои европейски страни пък ползват данъчни облекчения. Защото не могат да повишават цените, когато поскъпват консумативите. За да имат достъп до печатното слово колкото може повече граждани.
 Когато медийни империи, свързани с определени олигарси и с политическата власт, владеят информационното пространство, то се превръща в
 
инструмент за манипулиране на обществото
 
в посока, угодна на съответната клика. Спекулативната подборка на едни факти и събития, премълчаването на други, лъжите, скриването на "мръсното бельо" зад ефектен и празен пиар, потулването на истината чрез тенденциозен коментар, официозната защита на абсурдни управленски решения, цензурата и автоцензурата са основното поле на тази "журналистика". Нима не виждаме как това поле в повечето медии вече е затлачено от внушенията на постоянно присъстващите в тях неолиберални корифеи и яростни русофобски витии, угодни на сегашната власт? Несвободата на словото, която властваше в предишното време, започва да изглежда като бледа сянка на разнообразния политически, корпоративен и гешефтарски диктат, на който все повече ставаме свидетели. Дори реклами медиите получават според това дали са приближени до властта или не. Пък и всяка реклама пази съответната фирма, министерство или община - никоя медия не критикува онзи, който й плаща. А активно лансираната напоследък теза, че понеже всички вестници са зле финансово, те трябва да имат достъп до европейски проекти наравно с електронните медии, означава подчиняване на още един диктат, на задачата, спусната от Брюксел, която често не отговаря на националния интерес. Слушател в радиопредаване посъветва журналистите, вместо да са "дръжки от микрофони" и да лижат дирника на властта, да създават свои блогове, сайтове и агенции в интернет и да пишат в тях свободно. Само че и за това трябват пари, а свободният по дух журналист винаги е беден. Освен това, бягството в блогове и сайтове означава само едно - че все повече журналисти не намират в традиционните медии възможност да кажат това, което мислят.
 Журналистът е наемен работник, но той формира общественото съзнание и обществения манталитет. Затова и отговорността си трябва да съзнава заради вредата, която може да нанесе, и да е достатъчно образован и знаещ, и да осъзнае - къде е

границата, отвъд която се превръща в слуга
 
Това е журналистиката като професия. А вестникарството е занаят, в който за съжаление майсторите остават все по-малко.
 Подчинявай се само на заповедите на съвестта си - никога за журналиста не е било лесно, а често - и опасно, да спазва това правило на професията. И днес не е лесно.
 За 25-те изминали години някои придобиваха вестници, за да получат престиж, политическо влияние и индулгенцията на уж духовни водачи. Но понеже духовността е последното нещо, което се цени днес, сега ги придобиват като стока, за да ги закриват, продават и моделират според интересите си. Същите герберски борци и протестъри срещу КОЙ, които уж ратуваха за прозрачност и публичност, днес внасят проект за промени в закона, за да разрешат и на офшорки да придобиват медии. Та по-лесно да въртят и да перат пари чрез анонимни собственици. И да ловят души с платени политически поръчки, с които някои журналисти се перчат, макар че говорят с чуждо слово. Примката на шията им не ги души. Или пък се страхуват дори от сянката на думите си пред силните на деня. Затова тези, които употребяват медиите за свои цели и за разчистване на сметки, охотно наемат послушни момиченца, често неграмотни, но със самочувствието на фаворити. Тъжното е, че и вестниците се ядат помежду си, следвайки интересите на босовете си. Ето това е смъртта на журналистиката. Всичко това.
 Никой у нас не протестира срещу случилото се с двете закрити медии. СБЖ реагира, естествено и алармира: "В българските медии тече уродлив процес на монополизация и концентрация в ръцете на зависими от властта лица, пред който редуващите се правителства си затварят очите. Налице е крещяща нужда от прозрачност и осветляване на медийната собственост, на каналите за финансиране, на рекламната и разпространителската мрежа, за да стане ясно кой на кого и с какви пари служи."
 Има път да се помогне на толкова важна за обществото дейност като журналистиката - изработването на Закон за защита на журналистиката и на журналистическия труд. В СБЖ в момента се работи над вариант на такъв закон - не от типа "узаконена цензура", за какъвто мечтае всяка власт, а закон за защита на професията. Защото защитата на журналистиката е защита на обществото, на неговата свобода и на демократичното му развитие. Ако това все още означава нещо за някого.
 Нека напомня няколко реда, написани пак от Стефан Продев през 1994 г., когато думите все още бяха живи: "Има една велика мисъл, която превърнах в свой девиз още в годините на тоталитарната система. Тя гласи: "Свободата на печата е майка на всички свободи!" Не знам дали е красива или умна, но е точна. Махнете вестниците, арестувайте словото и вие ще се окажете роб. Ето какво искат някои господа в днешна България. Свободата, в която се кълнат, не ги интересува. Затова четат вестниците отзад напред. И ги мразят, както се мрази куче. Не защото словото хапе или лае, а защото сочи, че царят е гол!".




Гласувай:
16
0



1. alibaba2 - Намерил си
27.08.2015 14:30
коя да изтипосаш...Таа е комунистка и в червата си.
Ма що ли ти съ чудя изобщо?
цитирай
2. kvg55 - Журналистиката в по-голямата си ...
27.08.2015 20:51
Журналистиката в по-голямата си част винаги е била проститутка.
Свободомислещите и независими журналисти са убивани физически и духовно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1773592
Постинги: 3203
Коментари: 1950
Гласове: 927
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031