Къде куца дипломацията. При засилващия се миграционен натиск и ислямистки екстремизъм кръстопътното положение на България изисква последователна и балансирана външна политика, основаваща се на националните ни интереси
Дума 25. Август 2015 , брой: 195
Франц СПАСОВ
 
Живеем в бързо променящ се свят, който от еднополярен постепенно се превърна в многополярен. Навлиза се и в нова студена война на глобално ниво. Увеличава се тежестта на глобалните проблеми, стоящи пред човечеството. Увеличават се противоречията между отделни държави, горят и тлеят локални и регионални военни конфликти, от които страдат десетки милиони мирни хора. Успоредно продължават и дългосрочни интеграционни процеси, появяват се нови икономически и политически организации между групи държави, които се нареждат между големите играчи на световната сцена. Продължават и се задълбочават икономическите и финансовите кризи в отделни страни, в т.ч. членуващи в ЕС и други подобни съюзи, които подкопават техните основи. Бързо расте и се засилва мигрантският поток и натиск върху Европа, идващ предимно от Близкия изток и Африка.
 Сред страните от ЕС и НАТО има такива, които отстояват правото си наред със съюзните ангажименти, да следват своя по-различна външна политика. България не е сред тях.
 
Ние сме сред най-послушните
 
дори се напъваме да сме по-католици от папата, което често е в ущърб на националните ни интереси. А това подсказва, че нещо куца във външната ни политика. Посочената многоцветна и многослойна, неприветлива картина на ситуацията в света повдига редица важни въпроси. В чий интерес днес, на фона на засилващия се ислямистки екстремизъм, действията на "Ислямска държава", "Ал Кайда" и пр., в християнския свят се ширят и изострят различията и противопоставянето, отслабва се ЕС, блокира се неговото партньорство с Русия при растящите му вътрешно кризисни проблеми и мигрантския натиск? Има ли държави в ЕС, които не страдат от неправомерно наложените, по инициатива и под натиска на САЩ, санкции срещу Русия, превърнали се в контрапродуктивни стъпки, от които България е сред най-потърпевшите? Няма ли тук стремеж за едновременно отслабване както на европейския партньор, така и на Москва?
 САЩ и определени кръгове в Западна Европа налагат тезата, че съвременна Русия представлява опасност и е заплаха за Европа, което влияе негативно на общественото мнение. Под етикета "евроатлантически ценности" постепенно на континента се разместват и размиват традиционните европейски ценности. Трябва ли да се припомня, че под знамето на Съединените щати НАТО се доближи до Източна Европа, като бомбардира Белград в мирно време (1999 г.).
 На фона на всички тези факти България се нуждае от многопосочна, балансирана външна политика, която гъвкаво и прагматично да следва и отстоява националните интереси, без да променя участието ни в общността и алианса. Тези дни Русия в лицето на президента Путин потвърди желание да развива отношенията си с България "по всички направления", въпреки членството на страната в НАТО. Този важен знак е покана за подновяване на двустранните отношения в дух на взаимен интерес, в посока на традиционните близки духовни културни и исторически връзки между двата народа. Показателно е, че 80% от българите са за близки
 
активни отношения с Русия
 
и са недоволни от настоящото им състояние и застой.
 Новият знак на руската държава изисква подобаваща реакция и предполага съответни реални стъпки от наша страна. Времето не чака. Необходими са стъпки за пълноценно използване на откриващите се възможности и наличния потенциал за развитие на многопланово сътрудничество, което се нуждае от нови идеи, импулси и по-голяма последователност. Обхващащо нови сектори и ниши в сферата на икономиката, инвестициите, знанието, високите технологии и културата, при най-активно участие на бизнеса от двете страни. Наред с това е много важно да се коригират някои подценени и под външно влияние шансове, в т.ч. по проекти в енергетиката като "Южен поток", за които има съответната готовност. Важно значение придобива предстоящото през октомври 15-о заседание на смесената Комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, което ще е своеобразен показател за ефективността за нашето управление в тази посока.
 Наред с голямата тежест, която придобиват отношенията с Москва за нашето успешно развитие, не по-малко значение има и за ЕС тяхното ефективно и съзидателно ориентиране. Нещо повече - с прагматична, многопосочна и балансирана външна политика (и ползотворни връзки с Русия) България би могла, базирайки се на своето кръстопътно място, да съдейства по пътя на диалога за разрешаването на някои противоречия и напрегнати ситуации на Балканите и по Черноморието.
 В днешния многополюсен и неспокоен свят нашето общество очаква и изисква от държавата да провежда последователна, резултатна външна политика, която да носи напредък, благоденствие и мир на българския народ. Нещо, което е особено съществено и остро необходимо на народите не само в Европа, но и по света.