Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2015 23:21 - Истинската история на въпроса, защо точно Кърджали.
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 853 Коментари: 1 Гласове:
0



Бум на турските медии в България. Центърът на повечето днешни издатели и медиатори е в Кърджали
Дума 25. Август 2015 , брой: 195
Георги Кулов
 
Медиите, излизащи на турски език в България, се възраждат. Една от предпоставките за това е позоваването на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която задължава държавите да дадат свобода на... "етническите" медии.
 Ще припомним, че печатни издания на турски език в българската държава се появяват още след освобождението от османско иго през 1878 г. Бумът е по време на управлението на Българския земеделски народен съюз на Александър Стамболийски в периода 1919-1923 г. Тогава почти всяка значителна партия прави свое издание на турски език, за да привлече на своя страна турското население. Центърът на тези издания е бил в София. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. много от изданията са закрити заради
 
подозрения в кемалистка пропаганда
 
Политиката се повтаря и по време на Втората световна война през периода 1940-1944 г.
 След 9 септември 1944 г. идеята за издания на турски език е монополизирана от държавата.
 Излизалите в продължение на близо век вестници са твърде много, за да ги изброяваме. Повечето от тях са се опитвали да представят честно и обективно проблемите на турците в България. Темите, които са засягали, са били от изповядваната религия до запазването на културата и фолклора.
 Предтеча на медиите на турски език в България в ново време е вестник "Заман", който преди три години отбеляза двадесетгодишен юбилей на българския медиен пазар. Изданието е независимо и провежда толерантна политика спрямо всички общности в страната. Излиза в столицата, но се разпространява в цялата страна. То е с най-голям тираж.
 Опити за създаване на медии на турски език в Кърджали се правят след ратифицирането от България на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства през 1999 г.

Условия за това създава фондацията "Отворено общество"
 
В изследване на Центъра за социални практики с председател проф. Евгени Дайнов, чийто резултати се публикуват през 2002 г., се сочи необходимостта от "етнически" медии за по-обективно отразяване на живота на малцинствените общности, включително и турската. Американски специалисти смятат, че бъдещето е в мултиетническите общества и... "етническите" медии.
 Център на медиите на турски език става Кърджали. Според един от основоположниците на "етническия" печат в по-ново време Мюзеки Ахмед причината е в това, че Кърджали бил за турците емблематичен. Негласно се налага убеждението, че тук живеят най-голям брой представители на турския етнос на Балканите извън Турция.
 Първата лястовица е "Йени хаят". Идеята е на издателя Иван Бунков. През 2005 г. издателска къща "Родопи" ООД кандидатства за финансиране на притурка на турски "Йени хаят" пред фондация "Отворено общество". Къщата получава едногодишно финансиране. Стартира самостоятелен седмичник. Издателската къща го печата до 2009 г.
 През 2005 г. журналистът Нахит Догу пуска сайта Kircaali, който е изцяло на турски език. Той съществува около година. През 2006 г. започва да излиза нов седмичник "Родоплар", списван също от Нахит Догу. От него излизат 23 броя. Поради липсата на средства "Родоплар" спира да се печата. Нахит Догу се прехвърля в ИК "Родопи" и списва "Йени хаят".
 На 1 май 2006 г. възниква идеята за
 
информационен сайт на турски език
 
"Кърджали хабер". Негов администратор става Мюзеки Ахмед. През 2007 г. се появява и първият вестник "Кърджали хабер". Той излиза през месец декември и е посветен на загиналата през 1984 г. Тюркян. През 2008 г. вестникът започва да се издава веднъж месечно. От 2010 г. вече е седмичник. Издава го Мюзеки Ахмед. "Кърджали хабер" е с тираж около 2000 броя, като има абонати из цялата страна. Сайтът е с над 1000 посещения. Според Мюзеки Ахмед изданието е... национално и 90 на сто от новините са национални. Излиза на два езика. Списва се от дъщеря му Себахат Ахмед и журналистката Ресмие Мюмюн. Администратор е другата дъщеря на Мюзеки Ахмед Нилгюн Ахмед. Основната цел на изданието е да подава информация на турското население в България. Новините се отразяват, без да се коментират. Има страница за литература, като се публикуват белетристика и поезия на местни автори. Има

голям интерес от изселническите организации
 
които изпращат новини за своите прояви.
 През 2008 г. съпрузите Мехмед Алев и Емел Балъкчъ започват издаването на списание "Алев", което е двуезично. Списанието се разпространява чрез абонамент в цялата страна. През най-успешните години тиражът му е достигал до 1000 екземпляра. Ориентирано е към култура и изкуство. Предимство имат постиженията на творци от турската общност, но се публикуват и материали от автори от други етноси. От него се интересуват библиотеки, учители по турски език и читалища. Има читатели дори в Америка. Творбите се превеждат само по желание на автора.
 От 2009 г. тръгва да излиза сайтът кirdjali.еu, администриран от Рафет Али. Списва го живеещият в Бурса Кямил Топчи. Материалите са на турски език. През същата 2009 г. започва списването и на сайта agans.bg. Администрира го Нахит Догу. Той първоначално е двуезичен. Схемата е 80 на сто новини за турците в България и 20 на сто - национални. Излиза изцяло на турски език и в момента. Има около 3000 посещения на ден. Подкрепяше го лидерът на "правозащитната" организация "Справедливост - България" Сезгин Мюмюн. В началото на 2013 г. той заедно с Нахит Догу започва да издава вестник Ajans.bg, от който излизат само три броя.
 Преди осем месеца бе създаден сайтът "T-haber". Списва се от кърджалиеца Айдън Осман. Подкрепя се отново от Сезгин Мюмюн.
 В момента се прави

опит за стартирането на радио на български и турски
 
език "T-radio". Двигател на проекта е Сезгин Мюмюн. Първоначално с него работеше Нахит Догу, но той се оттегли.
 Мюмюн кандидатства за честоти в смесените райони на страната: Исперих, Шумен, Момчилград, Карнобат, Казанлък, Смолян. Програмната схема предвижда предаванията да се излъчват на български и турски език. Проектът получи рамо от генералното консулство на Република Турция в Пловдив. Бившият генерален консул Шенер Джебеджи дори откри офиси на бъдещото радио в Кърджали. Изселнически организации осигуриха и необходимата техника.
 Характерното за всички медии на турски език в Кърджали е, че искат да имат... национално присъствие и влияние. За това обаче се иска постоянно финансиране. Повечето от тях едва оцеляват. Мюзеки Ахмед и Емел Балакчи смятат, че българската държава трябва да създаде специален фонд, който да отпуска средства по проекти за "етнически" медии. На противоположното становище е Нахит Догу. Според него трябва да оцелеят само качествените и независими медии. Бъдещето е на сайтовете, които се издържат с по-малко пари и имат по-голямо влияние от печатните медии, смята Догу.




Гласувай:
0



1. ssvetozar - Ами така си е.
25.08.2015 09:25
"Негласно се налага убеждението, че тук живеят най-голям брой представители на турския етнос на Балканите извън Турция."

Около 70%.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032393
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031