Няма да мълчим за земеделието. Когато няма растеж и развитие, ордени се дават за разруха и падение
Йордан МАЛДЖАНСКИ, Враца
 Дума 20. Август 2015 , брой: 191
Интервю за БТВ на г-жа Анастасия Мозер ме провокира да напиша някои неща, които да я накарат поне малко да се замисли и ако й е останала съвест, да спре да ни облъчва с нейните умозаключения. Тя приема ордена "Стара планина", с който беше наградена, като признание за добре свършена работа. Само че народът и нейните съпартийци имаме друга оценка за нейната "работа".
В зората на зараждащата се демокрация госпожата пристигна в България, за да даде своя дан за ликвидирането на социализма. В продължение на 10 години земеделците се деляха и се представляваха от най-различни персони. Едни като г-жата били зад граница - Ц. Барев, други били в Белене като М. Дренчев, трети в казионното БЗНС като В. Вълков, Я. Янев. Всички искаха само едно - да са във властта и като правило да служат на някого и никога в името и в полза на селяните и аграрния сектор.
Ние, земеделците, им се доверихме и мълчахме и това е най-голямата ни грешка, за което безкрайно съжалявам. Затова днес няма да мълчим и ще говорим това, което знаем, което мислим и чувстваме. Г-жа Мозер наследи втората по големина партия след БСП - БЗНС. Имаше разгърнати структури във всички населени места. Вместо да започне да гради и обединява всички трудови хора и най-вече тези, които живеят на село и се занимават с аграрна дейност (около 4 млн. души живееха в 5150 села и малки градчета), г-жата започна война кой е по-велик земеделец, кой има право да наследи Ал. Стамболийски.
Започна аграрна реформа с връщането на земята и ликвидирането на всичко, съградено в аграрния сектор, което сега ни го изтъква като "заслуга" и "добре" свършена "работа". Днес от тази нейна "добре свършена работа" в селата имаме 90% безработица, над 200 села са заличени от картата, в 400 села живеят до 6 души, а в Северозападна България е ад и пълна трагедия. От страна, изнасяща храни, днес не можем да се изхраним и внасяме 80% от храните. Аграрният сектор, който даваше поминък на 700-800 хил. души, пряко заети в аграрното производство, и над 600-700 хил. в съпътстващи дейности, вече ги няма и тази работна ръка днес се труди в Италия, Гърция, САЩ, Испания и др. страни. Ето това свършихте, г-жо Мозер - разруха на аграрния сектор, безработица, глад и мизерия в селата. Ако другите народи дават ордени за заслуги към нацията и държавата, ние даваме ордени за ликвидирането им.