Тия от гръцките телевизии луди ли са? Сериали с антифашистка насоченост и съветски филми излъчват в южната ни съседка, у нас те са табу
Константин Иванов
Дума 18. Август 2015 , брой: 189
"Вули" на гръцки значи "парламент". Така се казва и телевизионен канал, който, както ми обясниха, откакто са закрили държавната гръцка телевизия, е нещо като нашия Първи канал. По "Вули" в най-гледаното вечерно време тече филм на разбираемия за мене френски. Документални кадри от настъплението на хитлеристите срещу Москва, контранастъплението на Съветската армия, интервю с маршал Жуков, коментари на историци. Накрая субтитрите: филм от френска историческа поредица "Великите битки", автори Даниел Костел, Жан Луи Гийо и Анри Тюрен.

Правя справка в гугъл

Серията е от 12 пълнометражни филма, създадена е между 1966 и 1974 година, посветена е на големите битки от Втората световна война и Нюрнбергския процес. През следващите вечери изгледах битките при Сталинград, в Африка, Италия, наричаната от французите "странна война", при която французите се готвят да спрат хитлеровата армия на "линията Мажино", те пък я заобикалят и пленяват десетки хиляди френски и британски войници, които не успяват да отплават с кораби към английския бряг от Дюнкерк. Следва посещението на американския главнокомандващ Айзенхауер в освободен нацистки концлагер, опашка от оцелели цивилни германци, които са доведени да видят камарите от трупове, пещите и газовите камери, масовите гробове - организираното от сънародниците им масово изтребление на хора. Накрая битката за Берлин, Кантария и Егоров развяват съветското знаме над Райхстага.
Като човек от по-старото поколение съм запознат с историята, но друго си е да го видиш. Само затова, без да броим слънцето и кристално чистото море, си струваше да съм на Тасос и да изгледам поредицата "Великите битки". Защото българска телевизия няма да ги покаже, ще си гледаме "Малката булка" или чувствителните мъже от турските сериали, дето се скъсват да плачат, докато булките им се осведомяват да направят ли кафенце. И после се вайкаме, че мнозина от по-младите поколения в България смятат, че Втората световна война се е водила между Америка и Русия...
 Вървят и документални филми за

посрещането на гръцките партизани
 
свалянето на табелата Feldkomandatur, на нейно място изрисуват чук и сърп... Е, това вече пък е съвсем немислимо: българска телевизия да покаже архивни кадри - има такива например с партизанския командир Чочоолу, обсипван с цветя от посрещачите на 9 септември; хеле пък по нашите екрани да се появяват разни срамотни символи като сърпове и чукове - никаква артистичност, за разлика от модерното среднощно вапцане на паметници. Че и Чочоолу като Славчо Трънски са имали по три задочни смъртни присъди по мракобесния фашистки Закон за защита на държавата, че са ръководили партизански отряди и въстанически зони, а после са участвали във Втората световна война и благодарение на такива като тях на България се разминава участта на съюзник на победена фашистка Германия - някак е нездравословно да се напомня, пише и показва. Да се чудим ли, че за младите българи, за разлика от гръцките им връстници, партизаните, участниците в антифашистката съпротива, не са нищо повече от някакви лентяи, които са били на здравословна екскурзия в Балкана и от време на време са се отбивали в селата да оберат някоя мандра и завъртят крадено агне на шиш.
 След това горчиво отклонение да се върнем към програмите на гръцките телевизии. Показването на френската поредица "Великите битки" може да се обясни със 70-годишнината на Втората световна война. Но пак в тези августовски дни на 2015 г. друг канал - "Алфа", показва знаменития италиански филм "La vita e bella". Трагикомедия, създадена през 1997 г. с режисьор и изпълнител на главната роля Роберто Бенини.

Три награди "Оскар"

Голямата награда на филмовия фестивал в Кан, бюджет 20 милиона, приходи 229 200 000 в долари. Историята на италианец от еврейски произход, който използва своя хумор и въображение, за да помогне на невръстното си дете да оцелее в концентрационния лагер. За "Големите битки", добре - има исторически повод. Но 2015 не е никаква годишнина от създаването на "Животът е прекрасен". Единственото свързващо звено е, че и в историческата документална поредица, и в игралния филм е показано отвратителното, антихуманното лице на фашизма. Правя си експеримент - заговорвам стария си приятел и първи мой хазяин на Тасос, Димитри. С бедничкия си английски се опитва да ми обясни: "Хитлер - Трети райх. Сега Шойбле - Четвърти райх". Шойбле е германският министър на финансите, който беше и е най-големият противник на каквито и да било отстъпки на Гърция в преговорите за дълга й. Впоследствие разбрах, че това за Четвъртия райх не е било импровизация на Димитри, а широко си битувало в общественото мнение.
 
"Великите битки" - добре

обяснението - 70-годишнина, "Животът е прекрасен" - индиректен художествен намек за същите трагични събития. Но истинската  изненада е в събота, 2 август: "Вули", официозният канал, представя "Тихия Дон", съветски филм, създаден през 1958 г. по знаменития роман на Михаил Шолохов. Гледал съм го като ученик, захласвахме се по красавицата Елина Бистрицкая, вълнуваше ни драмата на главния герой Григорий Мелехов. Тогава беше черно-бял, по "Вули" беше вече дигитално оцветен, още по-хубав.
Абе тия гърци на кой свят живеят? Луди ли са да облъчват населението със сериали с антифашистка насоченост и връх на безумието - съветски филми. Друго си е, здравословно за психиката е "Малката булка".