Промяната в ЕС ще дойде през катастрофа. На Европа й липсват демократични институции, демократични механизми, казва философът
Интервю на Светла Василева с доц. Тодор Тодоров
Дума 14. Август 2015 , брой: 186
Тодор Тодоров е роден през 1977 г.  София. Доктор е по философия и доцент във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Приказки за меланхолични деца", "Винаги нощта", "Забравената наука. Метафизиката в арабското средновековие: ал-Кинди, ал-Фараби, Ибн Сина".
 
"Европейският проект е възможен, но не по този начин и не с този модел"
 
- Доц. Тодоров, казвате, че дебатът за Европа не е започнал. Той не приключи ли, преди да е започнал?
 - Мисля, че разговорът за Европа предстои. Принципите, върху които се гради този съюз, трябва да бъдат назовани. Споразуменията, върху които е стъпил ЕС - Лисабонски договор, конституция, която се провали, т.е. нямаше конституция, са твърде мъгляви. Чисто жанрово този текст не беше конституция. Тя е основен закон, който трябва да бъде ясен и достъпен. Оказва се, че ЕС обслужва някакъв ред, който е отвъд гражданите на Европа. Това ми се струва проблемно и сега вече се виждат много добре и това несъответствие, и тези конюнктурни действия, които се предприемат. Има една теория на Зигмунд Бауман за модерността, в която той твърди, че модерността е теклива и способна да стопява твърдите тела, но не, за да ги премахне, а за да изгради някакви още по-устойчиви твърди тела каквото например е икономическият ред в съвременния капитализъм, който е непоклатим. Германия от третия опит успя да превземе Европа, но не с война, а с пари, с една валута - еврото, с икономически и финансови механизми, които създават нов тип власт. Механизми за контрол и натиск. А зад тях често стоят частни интереси, които се представят за публични. Като че ли Европа никога не е била мислена в перспектива, никога не е било мислено за някакво реално политическо обединение.
 - Това, което се случва с Гърция и с емигрантите, сякаш е сигнал, че този колос на глинени крака ЕС не може да се справи с проблемите?
 - Европейските институции нямат воля за справяне, "решението" на гръцкия проблем не е решение, а протакане. Идеята за непрестанен икономически растеж на всяка цена няма как да бъде постигната освен от този порочен кръг заеми-дългове-нови заеми-нови дългове. Това не е решение, а опит да се запази статуквото, да не се предоговарят основни правила. Банковите и финансовите механизми, изглежда, са отвъд всякакъв договор. Затова и циклите на нестабилност и рецесия, дълговите кризи, в които влизат европейските държави в дългосрочен план, нямат решение.
 - Изумително беше настървението, с което се нахвърлиха всички върху гърците. От какво се изплашиха?
 - Досега не е имало опит за диалог, за разговор за Европа, а гърците се опитаха да го направят. Заради това трябваше да бъдат дискредитирани, компрометирани, да бъдат представени като шепа мошеници, които не знаят какво правят, които са популисти. Разбира се, тук има и културни различия. Не може да сравняваме Германия с нейната протестантска етика с Гърция. Но самият монетарен съюз и неписаните му условия направиха немската хегемония неизбежна. А това отключва културни конфликти.
 - Моделът нямаше да се налага, ако имаше съпротива.
 - Вижте, не само националните правителства и парламенти губят значение, доколкото изпълняват едни общи протоколни програми, но се обезсмислят и стават излишни самите демокрации. Влизаме в режим на декоративна демокрация. Гласуването и изборът на партии е просто естетически избор, тъй като те изпълняват чисто инструментална роля. На фона на общото разочарование от това, в което се превърна ЕС, суспендирането на демокрацията е осезаемо и през това, че партии и формации, които са евроскептични, националистично настроени, печелят голяма популярност. Действията на канцлера Меркел и на европейските институции по отношение на Гърция са късогледи. Те не виждат в дългосрочен план какво ще произведат. На сцената ще излязат партии като Националния фронт във Франция, като ЮКИП във Великобритания. Това са центробежни сили, които ще раздробят Европа. ЕС не може да продължи да функционира адекватно, ако избягва реформите.
 - Кой да направи реформите като онези, които могат и имат власт да ги направят, статуквото ги устройва?
 - Единственият начин да се направят смислени реформи е през демократични лостове. Другото е бутафория, което се прави сега. Това, което й липсва на Европа, са демократични институции, демократични механизми. Европейците стават все по-апатични към идеята. Онова, което беше Европа в началото на 90-те, когато имаше един романтичен порив за обединение, го няма. Ние вече нямаме тези илюзии за ЕС. Европа е скована от страх, че някакви хора, някакви варвари ще дойдат и ще посегнат на социалната й система, на работните места. Европейците са загубили способността да бъдат такива, каквито са искали да бъдат някога.
 - Западната цивилизация сякаш се изчерпа и няма какво да предложи повече. Общества, чиято религия е потреблението, а неин храм - молът, катастрофира.
 - Да, това са неща, които вече са здраво "закотвени" в несъзнаваното - убеждението, че това общество и начинът, по който то се развива, е правилният начин, а също и единственият възможен начин, създава усещане за безалтернативност. И безпомощност. Всеки опит за изговаряне на някаква друга теза се представя като налудност и като неадекватно поведение, както беше в случая с Гърция. Идеята, че ние на всяка цена трябва да търсим икономически растеж за сметка на такива неща като кохерентността на едно общество, неговия социален капитал, връзките, които го държат, някакви други ценности чисто човешки, вещае проблеми. Макроикономическият ръст невинаги се отразява на качеството на живота и усещането за щастие, даже напротив.
 - Ръстът е за сметка на увеличаване на неравенствата.
 - Хората имат все повече, но живеят с усещането, че имат все по-малко. По-нещастни са и по-изплашени. Притеснителна е безалтернативността на този ред, който съществува сега, това, че не се допуска възможността той да се обсъжда. Съществува един икономически ред, една система от отношения, които трябва да се съхранят на всяка цена. Мерките, които сега взе Германия спрямо Гърция, защото казваме Европа, но разбираме Германия, са, за да се запази статуквото.
 - Колко време може да се удържа съществуващият ред, при положение, че имаме нарастващи неравенства, бежански натиск и криза на смисъла?
 - Аз съм убеден проевропеец и мисля, че европейският проект е възможен, но не по този начин и не с този модел, който очевидно не работи добре. Няма бъдеще извън обединена Европа. Лошият сценарий, който се отваря, е в това, че набират скорост настроения и сили, които са опасни и това в дългосрочен план ще има тежки политически последствия. Това наистина е преломен момент и аз съм скандализиран, че Ангела Меркел и Волфганг Шойбле не се оказаха на висотата на европейски лидери, не оцениха историческата ситуация и какво те задвижват с решенията си, загледани единствено в настоящето или в най-близкото бъдеще, поддавайки се на страха, че ако статуквото се разклати, това би имало катастрофални последствия. Това не е така. На хората обаче е внушено, че не бива да мислят за промяна, за възможността да предоговаряме отношенията си, да бъдем по-гъвкави, когато това наистина се налага. На хората бе също вменено, че няма смисъл от демокрацията. Тя е нещо, което е излишно, нещо, което не дава адекватни и легитимни решения, тъй като хората не са в състояние да разбират и да вземат политически решения. Това е работа за професионалисти, която трябва да се остави на един елит, който е единствено овластен да изпълнява тези функции. Такова поне е общото послание. И това са неща, които се възприемат без никаква съпротива.
 - Откъде ще дойде съпротивата?
 - Проблемът е, че хората свикнаха с това. И в България това се говори от много време с един специфичен патос, за експертни правителства, за експерти. Това експертно говорене е в състояние да мумифицира Европа, защото хората вече привиждат в Европейския съюз точно това - една сложна система от експерти и бюрократи, лишени от политическа визия. Но промяната е неизбежна. Ако не дойде по някакъв по-разумен начин, ще стане през катастрофа, която настоящият ред прави неминуема. Светът по необходимост, така да се каже по учебник, върви към нова глобална криза. А такива ситуации на системен срив правят възможен и пробива, ревизията на един неуспешен подход. Ако погледнем исторически кога Европа се е преконституирала като общество, това е ставало през големи катастрофи или травми като например Втората световна война. Такива моменти играят и позитивна роля в историята. Ако този елит не може сега да реагира адекватно и да изпревари събитията, той ще бъде принуден от историята. И от хода на собствената си инерция и безсилие. Но цената на такава криза ще е висока и тя няма да се плати от банките. Всъщност е точно обратното - общото омизеряване, метастазата на остеритета, икономическата дисциплина като единствен отговор гарантира сигурността и благоденствието на банковите институции. Частният и корпоративен интерес са вече по дефиниция над публичния. Но омагьосаният кръг на заеми и дългове сам произвежда колапс. А има и нещо друго. Не е сигурно какво ще извади подобна криза. Историята ни е дала достатъчно лоши примери. Липсата на гъвкавост по социалните проблеми днес и отказът за разговор са опасни. Ако Европа не се промени сега, тя ще роди чудовища. 

 

Та нали след 1944 г. никой не ви е принуждавал да зарежете комунизъма, вие сами след 1980 г. решихте да ставате капиталисти. Никаква външна сила не ви е принуждавала. Защо сега ривете бре другаре?

Та самите вие другаре комунисти вкарахте Българи в НАТО и в ЕС, та нали самите вие докарахте Симо Кобурга, и самите вие ги създадохте тези 'деомократически' парътийки като СДС и последвалита - пасмина от ДС агентура и дечица на висша комунистическа номенклатура.

За какво сега ривете, едва ли искате да правите отново комунизъм зщото това предполага ЕКСПРОПРИАЦИЯ на имотите които откраднаха вашите семейства, другаре. Какви ги плещите бре другаре, дори и глупаците вече не ви вярват. Другарееее, другаре!

Моето мнение е, че 1989 в България бе направена цветна революция с намесата на външни сили. Страни със силна икономика като Украйна не могат да се противопоставят, така че превратът бе неизбежен. Това, че на някои не им харесва социализма не е чудно. На кварталния пияница Асенчо нищо не му харесва, нито социализма, нито капитализма, нито работата. Най- вече работата. Така че не мога да река друго, освен Асенчо, пардон, survakar007, знам кои мразиш, кажи коя идея ХАРЕСВАШ.

Каква цветна революция? Какви външни сили? БКП по заповед на КПСС започна 'перестрйка', т.е. пладнешки грабеж на държавата от червена номенклатура и ДС агентура - това започна веднага след 1980 г. - крупно прехвърляе на държавни средства в частни сметки на 'другарите' под прякото ръководсвто на Живков, Станишев, Младенов, Лилов и останалите вождове на БКП. Изпълнители бяха Оги Дойнов и КГБ ченгето Андрейчо Луканов.

Имай на предвид, че аз съм бил част от механизма на прехвърляне на милиарди в чужди сметки на 'другарите' под притекста за закупуване на ембаргови технологии. Останалото го видяхме - след 25 години България продължава да се управлява от червени и ДС агентурни кланове, а резултата е българите санай-бедната нация в ЕС.

Другареее, другаре, само дърво в глават ви оправя, но народа ни се оказа простоват и мнооооого търпелив. А сега и Вовка Путкин ви дърпа конците и ривете ту срещу Чечня, ту срещу Грузия, а сега срещу Украйна.

Не пропускай факта другарю, че войските на Русия нахлуха на украинска територия и заграбиха Крим, а не обратното, както преди нахлуха в Чечня и в Грузия.

Вовка Путкин е глупав, ограби собствения си народ и като гледам ще го докара до просешка тояга вместо да даде средствата за производсто в ръцете на руския народ и създаде икономика по подобие на Чили и дори по подобие на Китай. България е едно задно колело в скрубуцащата каручк на ВЪГЛЕКОПАЧИТЕ ОТ Русия, винаги е била такава и за съжаление такава ще си остане БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАС ДРУГАРЕ.

Кой вкара България в ЕС и НАТО другаре? Нали вие го направихте, на Гоцето от БКП/БСП/АБВ още не е засъхнало мастилото от писалката когато подписваше.

Ние простоватите хорица развявахме червените знаменца със сърпа и чука и викахме 'вечна дружба със СССР' и докато се усетиме... запяхте 'времето е нашеее', скрихте портретите на Тато и Гочето Тарабата и обявихте, че вече сме били демокрация. Другари, поне още не сме измрели, изчакайте малко пък тогава ги разправяйте тези басни на младите. Венсеремос!

Та кой си ТИ? Този, който е бил част от мехаизма за прехвърляне на милиарди или простоват човечец? Двете едновременно са невъзможни.
Според моя психологически портрет за теб, ти си вечно неудовлетворен посредственик. Не получаваш това, за което се мислиш, че си достоен и при социализма, и при капитализма, и при жена си , и сам, и в това, което правиш. Живееш в пъкъл, който сам си си изградил. Прбивавай в него завинаги!

Аз съм получил почти всичко до което съм се домогвал, лично и професионално - през 'социализъмът' и през капитализъмът, а на моите години само здраве и живот желая, а и Господ да дава имам пари да си платя за каквото трябва, а и за изобретеното в Русия интернет също мога да си плащам.

Но мене ме дразни факта, че вие другаре продължавате да крадете българския народ, а сега се правите на тапи и обвинявате Запада, че ви бил разрушил комунизъма.

Вие сами се оакахте другаре, а след вас остана една голяма купчина болшевишки лайна и сега се правите, че не знаете кой се е наакал... но миришете другаре, миришете на лайна и повърнати болшевишки псалми... вечна дружба, а?

Е, ако не можеш да ходиш прав- лази си, но все ще ти мирише.