Как "усвоихме" евромилиони без траен ефект. След приключване на проектите работните места и офисите изчезват, остават отчетите и нераздадените рекламни дрънкулки
Светла Василева
Дума 13. Август 2015 , брой: 185
България е на финалната права на пистата за усвояване на евромилиони. След месеци ще теглим чертата за равносметка и политиците както обикновено ще отчетат огромен успех. Онова, за което няма да говорят, е какъв е ефектът за обществото от похарчените пари на европейските и на българските данъкоплатци. Внимателен прочит на междинните отчети на отделните оперативни програми показа немалко случаи на усвоени стотици милиони със скромен, нетраен или никакъв резултат, ако не броим факта, че определени хора са получили едни пари. С приключването на проектите приключва всичко, все едно не ги е имало. Изчезват работните места, офисите и интернет страниците, остава архивът с отчетите и нераздадените рекламни дрънкулки, неизменна и задължителна част от ритуала, наречен европроект.
Миналата седмица Българският център за нестопанско право обяви резултатите от изследване на Индекса за устойчивост на неправителствените организации (НПО) за 2014 г. Това е инструмент, с който се проследява
развитието на гражданския сектор
Той съществува от 1997 г. и се прилага в 29 страни от Централна и Източна Европа и Евразия. Основните елементи, които се измерват чрез него са правна среда, организационен капацитет, финансова устойчивост, застъпничество, предоставяне на услуги, инфраструктура и обществен престиж. Всеки показател се оценява по седемстепенна скала като 1 означава най-високо развитие, а 7 най-ниско.
Стойността на Индекса за българските НПО за последните три години (2012-2014 г.) е непроменена - 3.3, и означава "Развиваща се устойчивост". Като най-проблематични за гражданския сектор се очертават организационният капацитет (оценен на 4.2) и финансовата устойчивост (оценена на 4.3). Тези два показателя са интересни предвид факта, че през 2008/2009 г. оперативна програма "Административен капацитет" отваря процедури за финансиране на проекти за "Укрепване капацитета на структурите на гражданското общество". Сключени са 102 договора, на стойност над 18.6 млн.лв. Мониторинг на приключените проекти дава основание за някои неоптимистични заключения.
Първо. Над 90% от финансираните по ОП "Административен капацитет" граждански организации са регистрирани в частна полза. Това автоматично ги прави
"невидими" във финансов аспект
за обществото понеже само създадените в обществена полза имат ангажимент всяка година да представят отчети в регистъра, администриран от Министерството на правосъдието, което ги прави публично достояние.
Второ. Немалка част от НПО са спрели дейността си с приключването на проекта, финансиран от оперативната програма. Основание за подобен извод дават предоставените данни за осигурените лица. Така например сдружението "Благоевград - Младеж - Бъдеще" е финансирано с 127 607 лв. за проект "НПО и администрацията в малките общини - заедно по-добри и полезни", чиято цел е била повишаване на знанията и уменията на структурите на гражданското общество в малките общини за постигане на по-добра комуникация, координация и работа с администрацията. Според базата с данни на АПИС, сдружението е плащало осигуровки само за периода 2008 - август 2009 г., т.е. докато трае проектът. Аналогична е ситуацията и със сдружение "Агенция за енергиен мениджмънт - гр. Попово". Проектът му "Повишаване на капацитета на структурите на гражданското общество за ефективно партньорство и диалог с местната власт" е финансиран със 154 271 лв. Осигуровки са плащани само през 2008-2009 г. Сдружение "Регионален младежки парламент" печели финансиране в размер на 160 776 лв. с проект "Общини-бизнес-партньори-устойчивост". Целта е
повишаване капацитета
на структурите на гражданското общество в общините на област Кърджали за идентифициране и решаване на ключови проблеми и нужди на местните общности и ефективно партньорство с администрацията. И тук има осигурени лица само през 2008-2009 г. Според дейностите, заложени в проекта, би следвало да има и информационна платформа за обучение, консултации, обмен на добри практики. Дори такава да е функционирала по време на финансирането, днес няма и следа от нея.
Аналогична е ситуацията със сдружение "Младежи за Благоевград", финансирано с 235 419 лв. за проект "Младежки форум за партньорство", Сдружение "Център за устойчиво регионално развитие" - Габрово, получило 270 919 лв., Сдружение "Добърско", финансирано с 178 600 лв. за проект "Повишаване на капацитета на НПО от югозападен район за планиране, за ефективно взаимодействие и готовност за партньорство със структурите на държавна администрация", Сдружение "За бъдещето на Община Ветрино", финансирано с 233 145 лв., Фондация "Вида", получила 68 130 лв. за проект "НПО сектор - активен участник в прилагането на политики на местно ниво". Това не са единствените примери, но са достатъчни, за да се замислим за ефекта от похарчените милиони.
Трето. Странен е подборът на бенефициенти. Оперативната програма е финансирала от търговско-промишлени палати, тези в Търговище, Враца, Шумен, Хасково, през читалища, съюзи на съдиите, на пивоварите, на слепите, до фондации за защита на ромите.
Четвърто. Сред спечелилите финансиране организации има такива, които биха могли да се справят със собствени средства, доколкото членовете им са
от средите на индустрията
Така например "Асоциация на индустриалния капитал в България" е получила 211 616 лв. за проект "Укрепване капацитета на структурите на гражданското общество за подобряване на корпоративното управление и развитие на корпоративна социална отговорност". Асоциацията на инвеститорите е финансирана с 259 759 лв. за проект "Повишаване потенциала на активната инвестиционна общност за подобряване на практиките и нормативната среда, чрез изграждане клубове на инвеститора", Българската стопанска камара с 357 489 лв., за да укрепи административния си капацитет като национално представителна работодателска организация. На българския съюз на частните предприемачи "Възраждане" са изплатени 330 226 лв. за развитие на административен капацитет и прилагане на модерни комуникации в дейността на структурите му.
Пето. ОП "Административен капацитет" е финансирала и неправителствени организации, които през годините привличат
значителни суми от дарения
от западноевропейски и задокеански частни фондове. Сред тях са фондация "Институт за пазарна икономика", получила 236 213 лв. за изграждане на капацитет (специализирано звено към Институт за пазарна икономика) за мониторинг на ефективността на работа на общинските администрации и за участие в процеса на разработване на политики на местно ниво; Център за изследване на демокрацията с 221 196 лв. за укрепване на капацитета на Центъра за формиране на публично-частни партньорства при прилагане на стандартите и практиките на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи; Фондация за реформа в местното самоуправление с 310 446 лв. за укрепване капацитета на структурите на гражданското общество за формулиране и реализация на политики в партньорство с администрацията, Американски университет в България с 105 404 лв., Фондация Информационен център на НАТО в София с 137 934 лв.
Поглеждайки към таблицата с индекса на устойчивост на НПО през годините след 2008/2009 г., когато са били финансирани проекти на гражданския сектор, се вижда, че стойностите вместо да се повишават, падат, т.е
ситуацията се влошава
Този факт поставя въпроса за ефективността и устойчивостта на похарчените средства.
В страната има регистрирани над 35 000 неправителствени организации, като над 9000 са декларирали, че са създадени в обществена полза и са вписани в централния регистър на Министерството на правосъдието. През 2012 г. е приета Стратегия за подкрепа на развитието на гражданския сектор, но тя остава само на хартия както повечето стратегически документи, създадени колкото да отметнем, че сме с написано домашно пред Брюксел. Има и идея за създаване на механизъм за конкурсно финансиране на проекти на НПО, чрез специален фонд, която се обсъжда повече от година в рамките на дискусиите около промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. При обявяване на Индекса за устойчивост на НПО, представител на политическия кабинет на правосъдния министър заяви, че точно тази част с фонда, няма да бъде предложена за приемане в Министерския съвет. За гражданския сектор, извън двадесетината грантови НПО, остава да се разчита на новата ОП "Добро управление", в която ще има някакви средства и за него. Ако новото финансиране тръгне по старите пътища, без да се държи сметка за ефекта, то отсега можем да сме наясно, че всичко ще се сведе само до усвояване на поредните евромилиони.
Да я запомниш казвам, щото когато се разпениш на тема НПО и като ти я припомня бързо, бързо да се сетиш за нея. Сегичка остава да се сетиш, какво ми направи на мен впечатление и защо така те моля да я запомниш тази статия.
