Калоян Паргов: Защо левицата е на ход? Усети ли се промяна в София, духът на обновлението ще се разпространи и в цяла България, заяви председателят на Столичната организация на БСП пред конференцията в събота
Дума 27. Юли 2015 , брой: 170
Значението на предстоящите избори е огромно. Това не са просто поредните избори за нас, които можем така, с лека ръка, да си позволим да загубим. Залогът е твърде висок. На карта е поставена съдбата на държавата, съдбата на нашата столица, съдбата на нашата партия.
България се разпада, България изчезва. Топи се през отчаянието на хората, бездушието на управляващите, през липсата на перспектива, а по-младата и по-образованата й част изтича през Терминал 2.
Защо левицата е на ход? Защото по всичко личи, че положението, начинът, по който се развива и страната, а и нашият град, устройва десницата. А в момента левицата трябва да е на ход. Затънали сме в бедност, разруха, корупция, но се гордеем, че ни хвалят за бюджетните икономии, за послушанието, с което приемаме задушаващата прегръдка на така наречената финансова стабилност, и злорадстваме за нещастието на гърците.
Резултатът от изборите ще покаже дали управляващото дясно мнозинство е стабилно и се подкрепя от мнозинството избиратели или повечето граждани се оглеждат за нови алтернативи на модела на управление. Дали в крайна сметка партията на социалистите иска да олицетворява такава алтернатива. Усети ли се промяна в София, духът на обновлението ще се разпространи и в цяла България.
Ето защо, с риск да прозвучи нескромно, на нашите плещи като столични социалисти тежи особена отговорност. Трябва да покажем на хората, които отхвърлят политическото статукво и желаят същинска промяна в управлението - и на страната, и на нашия град, че разбираме това, че сме готови за това, че вярваме в това.
През миналата година партията понесе удар, от който все още трудно се съвзема. Нанесоха ни две тежки поражения - на европейските и на парламентарните избори. След като година преди това свалихме ГЕРБ от власт, днес отново ГЕРБ управлява, макар и не самостоятелно.
Разговорът в партията за причините, за това кой и колко е виновен, кого трябва да порицаем и накажем, да отлъчим дори - не е спирал. Социалистите са не само разочаровани от действията на отделни наши представители, които считат, че опетниха името на партията.
Те са гневни и омерзени
Имаше призиви за "пленум на истината", но той все още не се е състоял.
Най-важната поука от случилото се е, че партията никога повече не бива да допуска да я употребяват за неясни и съмнителни цели, да я представляват хора, които не се ползват с нейното доверие, да не прави компромиси в името на властта, които късат връзката с нейната идентичност, да не изневерява на принципите си, да не предава кадрите си.
Днес обаче настоявам да приключим с всичко това, да му сложим точка. В партията вървят оздравителни процеси, процеси на освобождаване от всякакви външни и вътрешни зависимости. Ако продължаваме да тъпчем на място, ровейки се в миналото, няма да успеем да направим и крачка напред. Трябва да се отървем от вцепенението, да се отърсим от чувството на обреченост, което ни е обхванало. Или иначе казано, трябва да печелим избори, които предстоят, а не да анализираме загубата на избори, които са история. Може би срамна, със сигурност поучителна, но история. Но нека вървим напред!
Обстановката е тежка, но и динамична
По данни от различни социологически проучвания партия ГЕРБ запазва предимството си на първа политическа сила, но губи подкрепа. Налице е ръст на негативни нагласи не само по отношение на ГЕРБ, но и на останалите партии, участващи в правителството и подкрепящи управляващото мнозинство. Според данните от същите тези социологически проучвания ерозията на доверие към управляващите на този етап се трансформира в много скромно и крехко доверие към нас. Това е процес обаче, който е изцяло в нашите ръце, развитието му зависи само от нас. И най-вече от това какво ще направим и как ще се представим на тези избори.
Изпълним ли поставената си цел, след изборите процесът ще придобие необратим характер и ще се ускори. Това е предпоставка, неотменимо условие и за скорошна промяна в управлението на страната.
Кое е най-важното послание
на нашата платформа? Това е, че ние, социалистите, се обявяваме за друга София, за различна от сегашната София, за нов път на развитие на най-големия български град. Тъй като за всички онези, които няма да прочетат нашата платформа, всичко това ще им прозвучи просто като един лозунг, нашата задача в предстоящата кампания е да доведем смисъла и съдържанието на нашето виждане за развитието на града до знанието на всички негови жители.
Каква е тази друга София обаче, за която говорим? Основният замисъл на нашата платформа е, че ние се обявяваме за цялостно преорганизиране на града, за радикална реформа на модела, по който се управлява градът. Сърцевината на нашата идея за реформа е децентрализация на модела, делегиране на определени правомощия и ресурси на районните администрации и по-надолу, чак до местните общности в жилищните комплекси и кварталите.
Защо сме за това?
Защото вече е съвършено ясно, че град като София не може да се управлява ефективно и справедливо от 61 души, които вземат решения за всичко: за това къде да има градинка или зелена площ и да има ли изобщо, или да се застрои с някое парцелче, да се построи върху него бизнессграда или супермаркет, дали да има и къде да има улица, как да се казва тя, дали да има, или да няма пешеходна пътека и светофар, къде да има паметник и кой паметник да съборим и прочие. След почти всяко от решенията на столичната управа по такива и подобни въпроси на места веднага се образува група от протестиращи граждани, защото никой не търси тяхното мнение и взема решения от позицията на дистанцията от техните непосредствени интереси.
Това е причината, заради която жителите на града чувстват и възприемат общинската власт като все по-отдалечена от тях, като нещо чуждо, като нещо враждебно.
Много добре съзнавам риска, който поемаме с повдигането на въпроса за цялостна реформа. Защото, както се случи и в последните месеци, думата "реформа" предизвиква повече негативни, отколкото позитивни реакции. Пък е патент на десните политически сили, макар че техните така наречени реформи в момента, както личи особено напоследък, сякаш са писани с две леви ръце.
Има риск, но трябва да го поемем със самочувствието, че повечето от нашите съграждани подкрепят тази идея, от позицията на политическа сила, която не е управлявала града и не носи отговорност за несгодите на неговите жители.
