Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2015 19:32 - Диктатът над Гърция и възможности за действие пред нас като демократи
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 460 Коментари: 0 Гласове:
0



Приключиха ли надеждите за реформистко ляво? Единственият възможен изход сега е прогресивните, демократични сили в Европа да се обединят за реставрация на националните демокрации
Джеймс К. Гълбрайт, Solidbul, сп. "Harper`s"*
Дума 23. Юли 2015 , брой: 167 
Пълната бруталност на европейската позиция срещу Гърция се прояви последния уикенд, когато европейските лидери отхвърлиха гръцкото пораженческо предложение от 9 юни и настояха на безусловна капитулация плюс репарации. Новият диктат - формално приет от Гърция - изисква "добри активи" за 50 млрд. евро, които впрочем не съществуват, да бъдат поверени на приватизационен фонд; цялото финансово законодателство, което СИРИЗА прие от януари насам, да бъде анулирано; и Тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) да се върнат в Атина.
 Отсега нататък гръцкото правителство трябва да иска разрешение от тези институции, преди да прави законодателни промени - всъщност дори преди да инициира обществено обсъждане. Накратко: от този момент Гърция

вече не е независима държава
 
Бяха направени сравнения с Версайския договор, който определя пътя на Европа към нацизма след края на Първата световна война. Но съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г., която сложи край на смелия опит на една малка държава да води независима политика, също е добра аналогия. Със смазването на Чехословакия инвазията разруши и репутацията на Съветския съюз, разби илюзиите на много наблюдатели, които все още таяха симпатии към него. Така беше подготвено окончателното рухване на комунизма, първо сред партиите от Западна Европа, а след това и в самия СССР.
 Преди шест месеца можеше да се надяваме, че изборната победа на СИРИЗА ще доведе до широк разговор за провала на остеритета и ще вдъхнови търсене на по-добри алтернативи на целия континент. Но когато стана ясно, че това развитие няма подкрепата на Испания, Португалия или Ирландия, среща само вежлива съпричастност от Италия и Франция и непреклонна враждебност в Германия, целите на партията се ограничиха. СИРИЗА се опита да извоюва промяна само в Гърция. Отказ от еврото не беше възможен, правителството не можеше да използва заплахи за излизане от еврозоната в преговорите. Единствената възможност на СИРИЗА беше да апелира към разума, да разчита на световното обществено мнение и на помощ отвън. Това правеха гърците убедително и страстно пет месеца.
 По този начин лидерите на гръцкото правителство

поставиха моралната тежест

върху Европа. Предизвикателството им беше основано на виждането за "устойчиво развитие" и "социално включване" - цели, изписани във всеки европейски договор от Рим до Маастрихт. Предизвикателство, насочено към душата на европейския проект, ако той все още има душа. Никой от гръцкото правителство не таеше илюзии по отношение на ответните реакции. Всички разбираха, че в края на юни Гърция може ще бъде отслабена, пречупена и беззащитна. Но като се имат предвид слабите възможности за маневриране, ограничени както от платформата на СИРИЗА, така и от принадлежността на гръцкия народ към Европа, това беше единствената опция пред тях.
 Европейските кредитори отговориха с изненада, раздразнение, гняв, инат и на финала - ярост. В нито един момент логичните гръцки аргументи - за очевидния провал през последните пет години на политиката на остеритет да постигне предвидените нива на растеж - не постигнаха пробив. Европа не я беше грижа за Гърция. След като подаде оставка като финансов министър, Янис Варуфакис описа преговорния процес: "Пълна липса на демократични скрупули от страна на мнимите защитници на европейската демокрация. Другата страна прекрасно разбираше, че анализът ни е коректен... (но въпреки това) влиятелни фигури те гледат в очите и ти казват "Това, което казваш, е правилно, но ще те смачкаме така или иначе."
 Важното за европейските "лидери" е властта. Позите им са предназначени за техните парламенти и местни политически общности. Източният блок, воден от Финландия, е десен и води твърда, неподлежаща на дебати политика. Има и модел на затворническа група - Испания, Ирландия и Португалия, насреща им са "Подемос" и "Шин Фейн" и не могат да си позволят да признаят, че остеритетът не работи. По-сговорчивата двойка е Франция и Италия, които искат да предотвратят заплахите от страна на Мари льо Пен и Бепе Грило. Тук е и Германия, която е ясно, че не може да приеме облекчаване на дълг в еврозоната, защото то ще позволи на други държави в тежко икономическо състояние също да предявят подобни искания. Най-големият европейски кредитор ще бъде изправен пред колосално отписване на задължения. А германците ще осъзнаят зашеметяващата реалност, че огромните дългове, взети, за да финансират техния експорт през последните петнайсет години, никога няма да бъдат върнати.
 
СИРИЗА не е някаква гръцка случайност

тя е пряко следствие от провала на европейската политика. Коалиция от бивши комунисти, синдикалисти, зелени и колежански професори може да се формира и да бъде избрана само във време на отчаяние. Това, че СИРИЗА израсна и по този начин засенчи гръцките неонацисти от "Златна зора", беше демократично чудо. Унищожаването на СИРИЗА ще доведе до преоценка на "европейския проект" в целия континент. Прогресивна Европа - Европа на устойчивия растеж и социалното сближаване - ще бъде само част от цялото. Подчинена, реакционна, маловажна и порочна Европа, която всъщност вече съществува - другата част. Това разделение не може и не трябва да продължава дълго.
 Какво ще стане с Европа? Очевидно надеждите за проевропейско, реформистко ляво приключиха. Това оставя бъдещето в ръцете на антиевропейски партии, включително ЮКИП, Националния фронт във Франция и "Златна зора" в Гърция. Грозни, расистки, ксенофобски групи - в политическата си платформа "Златна зора" предлагаше концентрационни лагери за имигранти. Единственият възможен изход сега е прогресивните, демократични сили да се обединят за реставрация на националните демокрации. Левите в Европа също ще се обявят против еврото.
 Ако това се случи, трябва ли САЩ да продължава да подкрепя еврото, което се отъждествява с провалени политики и смачкани демократични протести? Или трябва да бъде ясно, че за нас няма значение кои страни са вътре и кои не са? Със сигурност вторият избор е по-разумен. Да не забравяме, че Полша, Чехия, Хърватия и Румъния (да не говорим за Дания, Швеция или Великобритания)

все още са извън еврозоната

и се очаква да останат извън нея. Никой не смята, че те ще се провалят или ще се присъединят към Путин, защото не са приели еврото. Така че защо трябва еврото, тази избледняваща мечта, да бъде подкрепяна? Защо излизането от нея да не е възможен вариант? Независима техническа, финансова и морална подкрепа от демократични съюзници, които търсят изход при тези условия, може да помогне за стабилизирането на тези иначе опасни настроения.
 
 -----------------------------------------
 *Джеймс К. Гълбрайт е икономист, професор в Катедрата по политическа икономия в Института по публична администрация "Линдън Б. Джонсън" към Тексаския университет (Остин).
 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033750
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031