Проф. Людмил Георгиев:Кризата е европейска. Гръцката травма сложи началото на края на Европейския съюз, какъвто го познаваме, казва преподавателят по социална психология от СУ. Интервю на Светла Василева
Дума 22. Юли 2015 , брой: 166
ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ е завършил Софийския университет. Доктор по социология и доктор на психологическите науки. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и осем монографии.
 
"ЕС в този вид е пионка в ръцете на САЩ"
 
- Проф. Георгиев, казвате, че Гърция дефинира западната цивилизация, ето защо Европа няма да изостави своя крайъгълен камък. Спасена ли е Гърция?
 - Не съм много сигурен кой точно спаси Гърция, дали европейците или цялата история беше под натиска на САЩ. Да не забравяме, че лидерът на западната цивилизация са Съединените щати. Може би причината за тази намеса не е само обстоятелството, че Древна Елада е люлката на западната цивилизация. Може би съвсем прагматично САЩ са преценили, че излизането на Гърция от еврозоната и от ЕС ще проблематизира членството в НАТО и е възможно по-нататък Гърция да премине в руската зона на влияние. Не знам какви са били съображенията, но е факт, че Гърция остана в еврозоната.
 Много се спекулира с начина, по който бе постигнато това споразумение. То още не е постигнато, понеже предстоят ратификации, но положението се закърпи. Категоричен съм, че тази криза не е само гръцка, тя е европейска,  по-скоро криза на ЕС. Не на Европа като континент, не на Европа като култура, а на Европа като възпроизводство на всичко, което се е случвало в историята на европейската цивилизация. Имам предвид особено ролята на Германия.
- Ролята на Германия беше решаваща.
 - Ще цитирам живия класик на франкфуртската школа Юрген Хабермас, който в прав текст заяви, че за едно денонощие Ангела Меркел е унищожила всичко, което поколения германци са се опитвали да правят след края на Втората световна война, а именно да се забрави духът на нацистка, на хитлеристка Германия. Тази позиция на Германия възроди по особен начин антигерманските настроения в Европа и ми се струва, че началото на това бе дадено отново от САЩ. Два дни преди гръцкия референдум излезе докладът на МВФ, който е на пряко американско подчинение. В него се казваше, че гръцкият дълг не може да бъде изплатен. Излезе и интересна публикация в "Ню Йорк таймс", в която бе припомнено как през 1953-1954 г. са били опростени всички дългове на хитлеристка Германия, независимо че тя унищожи Европа и бе окупирала много страни, вкл. и Гърция. Може би Хабермас е прав.
- Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц казва, че гръцкият сценарий може да се повтори?
 - Гръцкият сценарий ще се повтори. Гръцката травма (независимо от това, което си мислим днес) сложи началото на края на ЕС във вида, в който го познаваме. Не става дума само за класическото противопоставяне между богатия север и бедния юг, а за много по-дълбоки неща като кризи на идентичности, исторически натрупвания, традиции, културни различия.
 - Кризата свали маските. Франсоа Оланд поиска общо правителство на държавите членки на еврозоната.
 - Това е основният конфликт, основното противоречие на ЕС, което не виждам как ще бъде разрешено. От една страна, става дума за идеята и представата, че ЕС може и трябва да действа като единна държава. Това са маските. Доналд Туск е президент, Жан-Клод Юнкер е премиер, ЕК е правителството на ЕС. Има някаква мижава структура, която се нарича Европейски парламент и която не знам защо съществува, понеже нищо не зависи от нея, но по-скоро да се потвърди представата за ЕС като за единна държава. От друга страна, особено в последните години започнаха сериозните тежнения за по-голям суверенитет на отделните национални държави. Т.е. и ЕС действа като самостоятелна държава, и отделните държави също действат самостоятелно. Това противоречие е неразрешимо.
- Как ще приключи то?
 - Федералистите, онези, който настояват за по-мащабно окрупняване на ЕС, за федерализирането му по примера на САЩ, не разбират дълбоката невъзможност това да се случи поради простия факт, че няма европейска идентичност изобщо. По този начин не може да има и юридическо понятие "европейски гражданин" поради простата причина, че то няма културен еквивалент. САЩ са структурирани като нация по съвършено различен начин от европейските страни, така че уеднаквяването на европейските съединени щати с американските е илюзия. Пръв такава илюзия, но той говореше за нея като възможност, изрази Ленин. Той имаше брошура за Европейски съединени щати, в която разказваше как това ще се случи. Нещо, за което сегашните европейци федералисти настояват. Не ги възприемам като болшевики, но това покриване в мненията е интересно.
Противопоставянията ще бъдат на ниво федералисти и хора, които искат да се запази собствената национална идентичност, които искат по-голяма независимост от общите евроструктури. Това пролича и на партийно ниво. В Европа отдавна няма "ляво" и "дясно". Това е игра, за да се възпроизвежда цялата класическа схема, за която говоря: Европа като единна държава - президент, премиер, правителство, парламент и две основни партии ЕНП - дясна, ПЕС - лява. Това е конструкция на статуквото, каквото е в момента.
 Нито ЕНП е дясна, още по-малко ПЕС е лява. Появиха се партии, които настояват за по-голям национален суверенитет и запазване идентичността и самостоятелността на отделните държави. Тези партии не са нито крайно леви, нито крайно десни. Сблъсъкът на всички нива между тези две течения в европейското мислене през последните години ще доведе до разпадане на ЕС в бъдеще.
 - Значи ли, че ЕС е колос на глинени крака?
 - Би могло да се каже. Ако европейските федералисти настояват за Европа като единна държава, то тя трябва да има собствена армия. Американците няма да се съгласят. То е залегнало и в доктрината "Волфовиц" от 1991 г., т.е. след края на студената война - Америка да не разреши на Европа да има собствена армия. В началото на ХХI в. не къде да е, а във Великобритания, Робърт Купър настоява за създаване на собствена европейска армия и откровено споделя необходимостта европейците да не допускат ония селяндури, това е негов израз, отвъд океана да се месят в световните дела. Това не се случва и няма да се случи. ЕС в този си вид е пионка в ръцете на САЩ. Последните събития и особено ситуацията около Украйна показва категорично това.
- Имаше ли Алексис Ципрас полезен ход? Писателят Марио Варгас Льоса го нарече хипнотизатор.
- Льоса е добър писател, но има неща, които не разбира. Има интересна история, която Пабло Неруда споделя. През 1932 г. той е посланик на Чили в Япония, където разговаря с германския посланик. Германецът му казва, че не е възможно човек като Хитлер да дойде на власт в Германия. Германският народ, народът на немската класическа философия, на Кант, на Хегел, на Гьоте, на Бетовен, няма да го приеме. Но той дойде. Въпросът не е до хипнотизаторство, а до взаимност в поведението между политическите лидери и масата. Хитлер идва на власт в Германия, не защото е голям хипнотизатор, а защото германският народ се чувства унизен и в негово лице вижда перспективата да излезе от това състояние, в което се намира. Горе-долу същото се случи и в Гърция. Не заради хипнотизаторството на Ципрас, а защото гръцкият народ чувства собственото си достойнство, за разлика от нашия народ, и своята историческа субектност като люлка на цялата европейска цивилизация.
Що се отнася до хода с референдума, той беше гениален. Ние със сигурност не знаем онова, което може би е договорено зад кулисите. Навсякъде има задкулисие, няма какво да се лъжем. Вземат се решения, които не стават публично достояние. Фактът, че в началото на седмицата Ангела Меркел отново се опита да каже, че Германия по никакъв начин няма да се съгласи на опрощаване на част от гръцкия дълг, означава, че натискът продължава. МВФ излезе с втори доклад, в който каза, че е необходимо част от дълга да бъде опростен. Да не бързаме да поставяме смъртна диагноза на Ципрас и правителството му, защото това са процеси във времето. Убеден съм, казал съм го и преди, когато СИРИЗА дойде на власт. През тези пет години беше опростена голяма част от гръцкия дълг, някои говорят за около 130 млрд. евро. Мисля, че ще бъде опростена още.
- С голямо настървение отвсякъде се нахвърлиха срещу правителството на Ципрас. Кое ги изплаши?
 - Първо, повярваха в собствената си представа, че това е крайно ляво правителство. То може би е и такова, но в това няма нищо лошо. Второ, измъкването на Гърция от клопката на банкерите може да стане заразителен пример за всички южни народи, за целия Европейски юг. И за Португалия, и за Испания, и за Италия, а защо не и за Франция. Да не забравяме, че там предстоят президентски избори. В цялата тази история за мен ЕС е обречен. И колкото и да звучи парадоксално, именно банкерите слагат смъртната примка около врата на ЕС, банкерите и най-отвратителното изобретение - лихвата.
 - Ние къде сме?
- Българската национална психика няма хоризонти пред себе си. Премиерът Борисов спонсорира плана "Юнкер" със 100 млн. евро.
- А в същото време се радваме на 2 млн. евро от ЕС за наводненията в Мизия.
 - Робски политически елит, какво да чакаме от него. Той преживява от утре за други ден, най-късно до другата седмица - това е. Спасява се поединично. Няма общност. Гърците са горд народ и те ще отстояват своите позиции. Убеден съм.