Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2015 18:17 - Авторите на Майдана явно мислят "Като не можем да я присвоим, ще я опожарим, а чрез медиите ще обвиним Русия"
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Облаците над Киев се сгъстяват. Действията на екстремистите в Мукачево и бездействието на властта показват деградацията на украинската държавност
Георги Георгиев
Дума 20. Юли 2015 , брой: 164
Украинската власт продължава с тъпа и упорита настойчивост да дава поводи действията й да се сравняват с тези на Временното правителство в Русия в периода февруари-октомври 1917 г. Страната продължава да затъва в икономическото блато и да живее в очакване на банкрут. Гражданската война в Донбас се намира в полузамразен стадий и непрекъснато балансира на ръба на изострянето, а в същото време фашизоидите от екстремистката организация "Десен сектор" бандитстват нагло из държавата, а държавата, в явен пристъп на безсилие, влезе в преговори с тях.
 Събитията във и около западноукраинския град Мукачево от последните две седмици показаха на целия свят и на украинските граждани на първо място, че тяхната държава се е докарала до положение, при което незаконна въоръжена група ("Десен сектор" не е нито в състава на МВР, нито на армията) убива невъоръжен гражданин, стреля по милицията, взривява три нейни автомобила, ранява десетина униформени и случайни минувачи, взема за заложник дете и всичко това й се разминава. Вместо властта да размаже бандитите, тя започва преговори с тях, на фона на исканията на екстремистите вътрешният министър да подаде оставка, а милиционерите от Мукачево да бъдат арестувани. Случилото се накара дори влиятелният британски вестник "Таймс" да излезе на 13 юли със статия, озаглавена "Киев е принуден да се бори със своите фашистки милиции". Де да беше така.
Каквито и хитри схеми да приписват на президента Петро Порошенко местните придворни политолози и журналисти, съвършено очевидно е, че украинската държавност, която в момента той олицетворява е в състояние на деградация. Порошенко можеше да използва инцидента и да се разправи с "Десен сектор" - да разоръжи и разформирова групировката, да покаже, че властта в Украйна е в ръцете единствено и само на избрания президент и правителство. Така той щеше да укрепи държавността, да дезавуира обвиненията, че в Украйна държавата е загубила монопол върху употребата на сила, което всъщност е една от основните функции на държавата. В крайна сметка Порошенко можеше да използва ситуацията, за да изтръгне от ръцете на Русия силния аргумент за наличието на въоръжени неофашистки сили в Украйна, които определят вътрешната политика.
Украинският президент не направи нищо от това. По думите на известния киевски политолог Дмитрий Джангиров Порошенко е бил вкаран в задънена улица, от която може да излезе само по силов път. Само че президентът предпочете да "замрази" конфликта с "Десен сектор", да не прави нищо и така още повече влоши ситуацията в страната. След "случая Мукачево" екстремистите сигурно се чувстват още по-силни отпреди, защото целият свят видя, че те на практика диктуват своята воля на властта. Освен това безнаказаността е заразителна.
Всъщност ситуацията допълнително е утежнена и от обстоятелството, че "Десен сектор" заедно с другите паравоенни формирования извървяха за една година пътя от групировки, обгърнати с помощта на медиите в патриотичен ореол до обикновени банди, които служат на местни феодали. В конкретния случай със Закарпатието украински журналисти обилно информират, че силният в региона олигарх Виктор Балога е взел на издръжка местното поделение на "Десен сектор" срещу извършването на някои "услуги" като например сплашването на конкурентите в контрабандата с цигари, а такъв бил Михаил Ланьо, от чийто увеселителен комплекс започна конфликтът на "Десен сектор" с властта. И Балога, и Ланьо, и лидерът на "Десен сектор" Дмитрий Ярош са народни депутати. Това е прекрасна илюстрация за случващото се в Украйна.
"Десен сектор" далеч не са сами в бандитските си прояви. С такива се проявиха и откровено фашисткият батальон "Азов", и по-малко познатия батальон "Торнадо". Последният се прочу с това, че много негови бойци бяха уличени от украинската прокуратура в изнасилвания на мъже и юноши и убийства, и грабежи. И какво според вас се случва с батальона "Торнадо"? Ами нищо особено не се случва. Някои бойци са арестувани, но командирът си седи на поста, а подразделението не е разформировано, както се полага за военна част, опетнила се с престъпления.
Новият губернатор на Закарпатската област Генадий Москал бе пределно откровен пред медиите и коментира след назначението си, че Украйна може да се окаже на ръба на въоръжения преврат. Той бил слушал от много доброволчески батальони, че са готови да напуснат фронта на гражданската война в Донбас и да тръгнат към Киев. Изглежда в Украйна децата на революцията решиха да не дочакат кога тя ще ги изяде и започнаха първи да я ръфат. А майките и бащите на февруарския преврат от 2014 г. - украинските олигарси и западните им ментори, сега гузно наблюдават как тези свидни чеда на "революцията на достойнството" се превръщат в заплаха за тях и политиката им. Това не е обаче изненада и беше прогнозирано отдавна.
Нежеланието на Порошенко да предприеме радикални мерки за справяне с паралелната въоръжена власт е разбираемо. Той в крайна сметка дължи поста си на тези екстремисти, които през февруари 2014 г. нападаха милицията в Киев, а Западът оказваше натиск върху президента Виктор Янукович да не ги закача. Тези хора бяха представяни в последствие като героите, които първи са поели удара на "руската агресия"  и са се борили героично със "сепаратистите "и "терористите" в Донбас. Ако сега в името на елементарното чувство за съхранение на украинската държавност Порошенко тръгне със сила срещу тях, той ще нанесе тежък удар върху митологията на т.нар. "революция на достойнството" от зимата на 2013-2014 г., а това би могло да отрезви значителна част от украинското общество, да промени отношението му към случващото се в страната и като следствие сериозно да обърка сметките на западните кукловоди за украинските събития.
Украинският президент на практика изпада в положението на Виктор Янукович от последните месеци на управлението му. Той е принуден да лавира между очакванията и исканията на различни групи от обществото и политически сили, и чужди правителства. Той трябва да балансира между задоволяването на антируската истерия на националистите и изпълняването на Минските споразумения, като в същото време се "сражава" с различни олигархични кръгове за преразпределяне на благите парчета от украинската икономика, както твърдят критиците на Порошенко. Подобна политика вероятно обогатява лично украинския президент (според твърдения на местни журналисти доходите му са се увеличили 7 пъти за една година), но никак не помага за стабилизиране на ситуацията в държавата. Израз на лавирането на Порошенко е и имитацията на изпълнението на Минските споразумения, което в момента ни демонстрира украинската страна.
Едно от ключовите положения на споразумението от Минск, договорено на срещата между Владимир Путин, Петро Порошенко, Ангела Меркел и Франсоа Оланд, предвижда даването на особен статут на "някои райони от Донецка и Луганска област". Този статут беше оформен в десетина основни положения, нито едно от които до момента не е изпълнено от украинската страна, на която между другото се възлагаха основните усилия по изпълнението на споразумението. Нито е извършена обмяна на всички пленници, нито е свалена търговската блокада на районите, контролирани от опълчението, нито Киев съгласуваше с Донецк и Луганск стъпките, които прави на законодателно ниво, свързани с тези райони. Тези дни украинският парламент под зоркия надзор на помощник- държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд и посланика Джефри Пайет гласува промени в конституцията, които уж трябва да дадат особен статут на бунтовната част от Донбас. Депутатите, очевидно под натиска на САЩ, записаха в преходните и заключителните разпоредби на конституцията, че тези райони имат особен статут. И толкова. Имитацията на изпълнението на Минските споразумения е в това, че тези преходни разпоредби могат лесно да бъдат променени, а освен това тъй като в основния текст на конституцията няма такова понятие като "особен статут на осъществяване на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска обласи" то Конституционния съд (КС) би могъл да отхвърли гласувания текст като несъответстващ на основния закон на страната. Впрочем депутатите в същия ден изпратиха собственото си решение в КС за произнасяне. Тази бутафория обаче даде повод на Нуланд да заяви, че Киев е изпълнил своята част от Минските споразумения и сега е ред на ответната страна да направи своя ход.
Украинската власт в момента се пече на няколко огъня. От една страна, тя е във видим конфликт с екстремистките сили в страната, от друга, няма желание да намери приемливо решение на гражданската война в Донбас, от трета, е раздирана от вътрешни противоречия между различните олигархични кръгове и не на последно място тя се проваля във финансовата, икономическата и социалната сфера. Създаденият от противоречия Гордиев възел едва ли може да бъде разплетен мирно и тихо. Петро Порошенко не може вечно да седи на два стола, както не можа вечно да седи и Янукович. Рано или късно някой и/или нещо ще доведе до радикална развръзка на ситуацията в Украйна. Въпросът е само кой и/или какво. Тези дни украински политолози припомниха, че през 2004 г. "оранжевата революция" в Украйна е започнала от Мукачево...
 
Президентът Петро Порошенко обяви промени в конституцията, които формално уж изпълняват Минските споразумения. На практика Донбас не получава договорения "особен статут"
 

Трагедията на MH-17 - година по-късно се очертава съдилище
 
В редица държави се проведоха възпоменателни церемонии в памет на жертвите от полет MH-17
 
Годишнината от гибелта на малайзийския боинг над Донбас очаквано се превърна в поредния повод за антируска истерия както в Украйна, така и в някои западни медии и държави. Макар, че провежданото от Холандия разследване още не завършило, американската тв компания CNN, като се позова на неофициални източници съобщи, че вината за гибелта на 290 души на борда на полет MH-17 лежи на опълченците. Впрочем американските власти, и естествено украинските, от лятото на миналата година непрекъснато твърдят същото, без обаче да предоставят нито едно доказателство. В същото време единствената страна, която реално представи данни, които да насочват кой е възможният виновник за трагедията, са предоставени от Русия. Единствено руската страна още през 2014 г. показа спътникови снимки на района, край който падна пътническият самолет. На тях експертите видяха разгърнати зенитно-ракетни комплекси на украинската армия. Те са снимани ден преди катастрофата и са напуснали мястото ден по-късно. Фирмата производител на ракетите за ЗРК 4Бук" "Алмаз-Антей" преди време подробно, с помощта на компютърни възстановки, математически изчисления, базирани на реалните характеристики на техните ракети, обясни защо фаталният изстрел не е могъл да бъде направен от територия под контрола на бунтовниците, а вероятно е дошъл от място, на което е имало украински военни. И разбира се, мотивът. Нито хората от Донбас, нито Русия имат мотив да свалят "Боинга", ако говорим за преднамереното му унищожаване, както твърдят например украинските власти или пък австралийският министър-председател. Украйна има такъв мотив - катастрофата послужи като мощен стимул за въвеждането на санкции срещу Русия и за сатанизирането на опълчението в западните медии. Само че на руските аргументи съвършено преднамерено не се обръща внимание и за това има важна причина - ако истината не устройва антируската пропаганда, тя не е нужна на САЩ и Украйна. Представете си, че руските аргументи в разследването се окажат състоятелни. Това би означавало еднозначна смъртна присъда за киевския режим. Но това е най-малката беда за западните му кукловоди. Далеч по-страшното за тях е, че би рухнала важна част от конструкцията, на която се подпира днешната антируска политика. Това те не могат да допуснат. Затова сега редица западни държави предприемат кампания за създаването на международен трибунал, който да разследва гибелта на малайзийския пътнически самолет, преди да е завършило разследването. Целта е прозрачна - да има не съд, а съдилище, на което виновният е определен без доказателства още преди година, присъдите са определени и трябва само да бъдат приведени в изпълнение. Задачата на мероприятието дори не е да осъди опълченците от Донбас, очевидно е, че прицелът е към самата Русия - да бъде обявено, че тя от гледна точка на Запада в "най-лошия" случай косвено, а още по-добре пряко е виновна за смъртта на пътниците от полет MH-17. Само че, както е казано от мъдрите хора: "Човек попада най-лесно в капана на лъжата, когато тя отговаря на желанията му".




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032961
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031