Над 70% от българите против чуждата военна техника у нас. Две трети от сънародниците ни не подкрепят санкциите срещу Русия

Дума 15. Юли 2015 , брой: 160
Категорична доминация на противниците на разполагането на тежки въоръжения на НАТО и САЩ на българска територия! Повече от две трети (71,4%) е делът на българските граждани, които не подкрепят подобно решение. Това показват данните от национално представително социологическо проучване за обществените нагласи по някои важни външнополитически теми, публикувано от Института за модерна политика (ИМП). То е правено по метода на полустандартизираното face to face интервю в периода 26 юни - 4 юли 2015 г. и е проведено сред 1020 пълнолетни жители в 101 гнезда от 28-те области в цялата страна.
Въпросите, включени в проучването, дават яснота за нагласите относно разполагането на чужди въоръжения у нас, за санкциите срещу Русия и за геополитическата ориентация на страната.
Данните сочат разминаване между преобладаващите нагласи в обществото и външнополитическите решения, в които българските власти участват и подкрепят. Така например, близо две трети от респондентите не подкрепят санкциите срещу Русия. Делът на тези, които изразяват подкрепа за санкциите е едва 15%. (вж. Фигура 1)
Във всички възрастови групи на респондентите отрицателното отношение към санкциите надхвърля 50%. Тенденцията е с увеличаване възрастта на анкетираните да се засилва и неприемането на санкциите срещу Русия - то нараства от 56% сред хората до 30-годишна възраст до 73% сред възрастните над 61 години. От гледище на партийните електорати най-силно отрицателно отношение към санкциите се наблюдава сред избирателите на БСП, "Атака", АБВ и Патриотичния фронт (между 75% и 85%). Най-силна подкрепа за санкциите декларират анкетираните привърженици на Реформаторския блок (37%).
Фигура 1

Още по-категорична е доминацията на противниците на разполагането на тежки въоръжения на НАТО/САЩ на българска територия. Повече от две трети (71,4%) е делът на респондентите, които не подкрепят подобно решение. Сред мотивите, които най-често сочат анкетираните, които имат отрицателно отношение към присъствието такива въоръжения на територията на България, се открояват: "Русия не ни заплашва", "ще ни навреди на отношенията с Русия", "превръща ни мишена за руските ядрени ракети", "ще предизвика ислямисткия тероризъм". (вж. Фигура 2)
Отрицателното отношение към разполагане на тежки въоръжения на НАТО/САЩ доминира във всички възрастови групи на респондентите, като варира от 66% сред най-младите до 74% сред най-възрастните. По партийни привърженици - не подкрепят разполагането на тежки въоръжения мнозинството от привържениците на всички основни партии, като това е най-категорично сред респондентите, декларирали подкрепа за БСП, АБВ, Патриотичния фронт, "Атака" и ДПС.

Фигура 2

Изострянето на геополитическото противопоставяне на международната арена и вътрешнополитическите полемики с подобна насоченост дават отражение и върху нагласите по отношение на външнополитическата ориентация на България, показват данните от проучването на ИМП. В сравнение с предходни негови проучвания (от февруари и май 2014 г.), в настоящето се забелязва известно нарастване на подкрепата за външнополитическа ориентация към Русия и Евразийския съюз (31.6%), съпроводено от намаляване на деклариращите твърда подкрепа за ориентацията на страната към Европейския съюз (53,3%). Очевидно изострената пропагандна война и опитите да се насажда сред българското общество тезата за някаква "руска заплаха" имат по-скоро обратен ефект.
Известно отражение върху мнението на респондентите би могло да има и обстоятелството, че проучването е проведено в дните, в които общественото внимание беше приковано от полемиките около разполагане на тежки въоръжения в България, както и върху събитията в Гърция и нейното противопоставяне на страните от еврозоната и международните финансови институции. Изрично трябва да се подчертае обаче, че подобни нагласи не са свързани с желание за "излизане" от ЕС, а са по-скоро израз на желание за по-балансирани отношения и неучастие във враждебни действия спрямо Руската федерация (вж. Фигура 3). С нарастването на възрастта на респондентите намалява подкрепата за ориентация към ЕС и се увеличава тази за ориентация към Русия и Евразийския съюз. Най-висока е подкрепата за ориентация към ЕС сред респондентите до 30 години (62%), а най-ниска сред тези на възраст над 61 години (38%). Сред респондентите до 30 години подкрепата за ориентация към Русия е най-ниска (25%), докато сред тези над 61 години е най-висока (41%). Сред привържениците на основните партии - най-висока е подкрепата за ориентация към ЕС сред респондентите, декларирали подкрепа за ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС и АБВ, докато сред привържениците на БСП, "Атака" и Патриотичния фронт доминират нагласите към Русия и Евразийския съюз.

Фигура 3