Постинг
05.07.2015 18:59 -
Поглед към Близкия изток от към Турция. Всичко е м@м@та си ...
Балканизация на Близкия изток? Хаосът в региона става все по-голям, все по-отчетливо се говори за прекрояване на граници
Зорница Илиева
Дума 6. Юли 2015 , брой: 152
Последните терористични атаки в Тунис, Кувейт, Франция, Нигерия са само върхът на айсберга, който може да потопи "Титаник"-а по-скоро на Европа, отколкото на Близкия изток. Продължават да загиват невинни нейни граждани, европейците като цяло изпадат в шок, а операциите на "Ислямска държава" не спират. Ако организацията е претърпяла загуби при стремежите да разширява територията си, тя започва да излъчва видеосигнали с призиви за атентати и нейни последователи без колебание избиват хора там, където най-малко се очаква. В Европа, Северна Африка или в съседни страни.
Експерти анализират, правителства търсят изход, медии задават въпроси, а хаосът става все по-мъглив. Или както казват наблюдатели в Турция, "вече не се знае кой с кого сътрудничи в региона". Но допълват, че министърът на отбраната на САЩ преди дни в изявление пред Американския конгрес е потвърдил, че във Вашингтон натежава намерението за т.нар. балканизация на Близкия изток. Според него Ирак вече не може да се разглежда като структура, основана на различни религии, и той е невъзвратимо разделен. САЩ не за първи път чрез свои висши чиновници обвиняват централното иракско правителство, че не води война с тероризма, разделя с политиките си основните етнорелигиозни народи и поради тази причина Вашингтон може да осигури възможности за изява на местните сили, т.е. сунити и кюрди. Това на практика би означавало да няма държава Ирак. Прозира становище за сформиране на сунитска армия (кюрдска вече има), а това всъщност възкресява стара идея на Джо Байдън от 2003 г. (при окупацията на Ирак), който лансира тезата за създаване на балкански модел на сунитска, шиитска и кюрдска държава. Турски наблюдатели не са забравили, че още тогава Байдън при среща с иракския кюрдски лидер Барзани бе казал, че трябва да е спокоен, защото "и на двама ни животът ще стигне, за да видим създаването на кюрдска държава". За турските уши това звучи все още кощунствено.
Вестник "Вашингтон пост" на 25 юни публикува статия на Дейвид Игнатиус с конкретика как ще бъде реализиран планът за балканизация на Ирак. Звучи достоверно, защото се позовава на доклад на работна група за Ирак, създадена от Джеймс Бейкър и Хамилтън още през 2006 г. Там се защитава тезата, че обединението на Ирак и Сирия може да бъде постигнато със споразумение подобно на Дейтънското за Босна и Херцеговина от 1995 г. Тогава малката балканска страна бе разделена на кантони, повечето от които останаха под контрола на НАТО. Сега се търси и активната позиция на Джон Кери за Сирия, докато контактна група с вероятно участие на САЩ, Русия, Саудитска Арабия и Иран може да подготви почвата за такава реализация. Турция не е посочена като участник в предвижданата контактна група, а това определено предизвиква напрежение сред управляващите в страната. Независимо че самите те са в сложната ситуация за сформиране на правителство след проведените на 7 юни парламентарни избори.
Тревога в Анкара има и във връзка със завладяването на Тел Абияд от сирийските кюрди, което затваря пътя за снабдяване на "Ислямска държава" и де факто се поставят основите на един обединен кюрдски регион в Сирия. Събитие, посрещнато с възторг от страна на живеещите в Турция кюрди. Именно тези успехи на сирийските кюрди са принудили "Ислямска държава" да предприеме действия за влизане отново в град Кобани, за да търси реванш за ключовия град Тел Абияд, за да повдигне духа на бойците си, да покажат, че Кобани не е сигурно място за кюрдите, и най-вече да ги постави в отбранителна позиция. Защото ако сирийските кюрди заедно с групировката "Буркан Ал-Фурат", подкрепени с въздушни удари от САЩ, се насочат към следващите градове Джера Блус и Рака, те ще прекъснат възможността за логистична и всякаква друга подкрепа за "Ислямска държава" от страна на Турция. Колкото и Турция да отрича подобни действия.
Тези интензивни събития в Северна Сирия и около границата с Турция няма как да не са обект за анализи на най-високо ниво в Анкара. Става въпрос за прекрояване на граници, за преразпределение на сфери на влияние в региона на Месопотамия, за което се използва терминът балканизация. Интересното е, според турски медии, че представителите на въоръжените сили в страната са призовали правителството да се договори с Дамаск при тази ситуация. На заседание под председателството на президента Ердоган е бил разглеждан въпросът за "американо-израелския коридор", който се счита за сериозна опасност за сигурността на Турция. Обсъждани са били всички възможни сценарии, а турските военни са призовали да се предотврати създаването на този коридор. Но тъй като не се знае кой с кого сътрудничи в тази част на Сирия, при една военна операция от страна на Турция тя може да се изправи както срещу "Ислямска държава", така и срещу сирийската армия, а дори и срещу силите на САЩ и Израел в региона. Както се казва, лесно е да се влезе, но след това може да стане "притеснително". Сигурно затова се предлага възстановяването на контактите със сирийското ръководство и ако това не може да се постигне, да се търси посредничеството на Русия и Иран. Защото военните експерти предупреждават, че и Сирия, и Турция са в опасност. Търси се среден път чрез контакт със Сирия, включително чрез Русия и Иран. Смята се, че така САЩ ще бъдат принудени да отстъпят, защото няма да имат интерес да се изправят срещу подобни съюзници.
Едва сега турските медии съобщават, че това становище на турските въоръжени сили е било обсъждано при разговорите на Ердоган и Путин в Баку. Тогава нямаше информация за съдържанието на разговорите на четири очи. Няма подробности за реакцията на Путин, но се съобщава за установени контакти със съответните власти в Москва и Техеран. На 24 юни в Анкара е имало разговор между турския външен министър Феридун Синирлиоолу и специалния пратеник на Путин за Близкия изток и Африка Михаил Богданов.
На този фон съобщенията, че бойци на "Ислямска държава" напускат Рака и други сирийски градове, обръсват си брадите и заминават за Ливан, звучат най-малкото любопитно. Напускат региона на активни действия, но каква ще е целта им в Ливан или Йордания? А дали Близкият изток ще се балканизира или Балканите ще се арабизират, това вече наистина би трябвало да стане обект за анализи и у нас. И то поне толкова прозрачно, колкото го правят в Турция. Когато става въпрос за национални интереси, задкулисни уговорки и аматьорски изказвания само замъгляват обстановката и не осигуряват среда за ефективни професионални решения. Става въпрос за стабилност, сигурност и бъдещето на страната ни.
Турски "хамлетовски дилеми" за правителство
Турция вече има председател на Меджлиса. Изборът на Исмет Йълмаз от управляващата ПСР за "пръв между равни" е сигнал, че Ердоган и Давутоглу са останали твърди в искането техен кандидат да е председател и в новия Меджлис и са надделели над опозицията. Това обстоятелство поставя отново въпроса за т.нар. ранни избори. Бившият министър на отбраната Йълмаз е спечелил и на 3-ти, и на последния 4-ти тур с 259 гласа, а победата му е осигурена най-вече поради взето в последния момент решение на опозиционната ПНД да се гласува с невалидни бюлетини. Лидерът на ПНД Бахчели само ден по-рано е заявил, че ако прокюрдската партия обяви подкрепа за кандидата на НРП - Байкал, те няма да гласуват за него, за да не заблуждават турското общество, че действат заедно с кюрдите.
Сега вниманието на турското общество се насочва към въпроса дали и каква коалиция може да се направи, за да има правителство или ще се вземе решение за нови "ранни" избори. Вариантите са поне 3. ПСР може да сформира правителство на малцинството, с подкрепата отвън на прокюрдската HDP, но това ще бъде всъщност заявка за предсрочни избори. Това желание на ПСР не е тайна за лидера на ПНД Бахчели и той дори беше посочил подходяща дата - 22 ноември. Турските медии коментират и че в коридорите на властта се разисква възможността за коалиция между НРП и ПНД. Другият по-вероятен вариант е коалиция между ПСР и ПНД, който надделява след резултатите от избора на председател на Меджлиса.
Според турската конституция в 45-дневен срок след сформиране на ръководство на парламента трябва да се вземе решение от президента за нови избори, ако не се избере правителство. Наблюдателите са убедени, че такова правителство няма да издържи цял мандат от 4 години. В такава ситуация ПСР ще държи до последно да запази министерски постове съгласно спечелените гласове. Тъй като в ПНД решенията се взимат от лидера Бахчели, с такъв партньор ще е далеч по-лесно да се договарят условия за евентуална коалиция. Далеч по-сложно е положението в НРП, където повече хора взимат участие при взимането на решения.
Задкулисието последно ще си каже думата. Както при избора на председател на Меджлиса.
Зорница Илиева
Дума 6. Юли 2015 , брой: 152
Последните терористични атаки в Тунис, Кувейт, Франция, Нигерия са само върхът на айсберга, който може да потопи "Титаник"-а по-скоро на Европа, отколкото на Близкия изток. Продължават да загиват невинни нейни граждани, европейците като цяло изпадат в шок, а операциите на "Ислямска държава" не спират. Ако организацията е претърпяла загуби при стремежите да разширява територията си, тя започва да излъчва видеосигнали с призиви за атентати и нейни последователи без колебание избиват хора там, където най-малко се очаква. В Европа, Северна Африка или в съседни страни.
Експерти анализират, правителства търсят изход, медии задават въпроси, а хаосът става все по-мъглив. Или както казват наблюдатели в Турция, "вече не се знае кой с кого сътрудничи в региона". Но допълват, че министърът на отбраната на САЩ преди дни в изявление пред Американския конгрес е потвърдил, че във Вашингтон натежава намерението за т.нар. балканизация на Близкия изток. Според него Ирак вече не може да се разглежда като структура, основана на различни религии, и той е невъзвратимо разделен. САЩ не за първи път чрез свои висши чиновници обвиняват централното иракско правителство, че не води война с тероризма, разделя с политиките си основните етнорелигиозни народи и поради тази причина Вашингтон може да осигури възможности за изява на местните сили, т.е. сунити и кюрди. Това на практика би означавало да няма държава Ирак. Прозира становище за сформиране на сунитска армия (кюрдска вече има), а това всъщност възкресява стара идея на Джо Байдън от 2003 г. (при окупацията на Ирак), който лансира тезата за създаване на балкански модел на сунитска, шиитска и кюрдска държава. Турски наблюдатели не са забравили, че още тогава Байдън при среща с иракския кюрдски лидер Барзани бе казал, че трябва да е спокоен, защото "и на двама ни животът ще стигне, за да видим създаването на кюрдска държава". За турските уши това звучи все още кощунствено.
Вестник "Вашингтон пост" на 25 юни публикува статия на Дейвид Игнатиус с конкретика как ще бъде реализиран планът за балканизация на Ирак. Звучи достоверно, защото се позовава на доклад на работна група за Ирак, създадена от Джеймс Бейкър и Хамилтън още през 2006 г. Там се защитава тезата, че обединението на Ирак и Сирия може да бъде постигнато със споразумение подобно на Дейтънското за Босна и Херцеговина от 1995 г. Тогава малката балканска страна бе разделена на кантони, повечето от които останаха под контрола на НАТО. Сега се търси и активната позиция на Джон Кери за Сирия, докато контактна група с вероятно участие на САЩ, Русия, Саудитска Арабия и Иран може да подготви почвата за такава реализация. Турция не е посочена като участник в предвижданата контактна група, а това определено предизвиква напрежение сред управляващите в страната. Независимо че самите те са в сложната ситуация за сформиране на правителство след проведените на 7 юни парламентарни избори.
Тревога в Анкара има и във връзка със завладяването на Тел Абияд от сирийските кюрди, което затваря пътя за снабдяване на "Ислямска държава" и де факто се поставят основите на един обединен кюрдски регион в Сирия. Събитие, посрещнато с възторг от страна на живеещите в Турция кюрди. Именно тези успехи на сирийските кюрди са принудили "Ислямска държава" да предприеме действия за влизане отново в град Кобани, за да търси реванш за ключовия град Тел Абияд, за да повдигне духа на бойците си, да покажат, че Кобани не е сигурно място за кюрдите, и най-вече да ги постави в отбранителна позиция. Защото ако сирийските кюрди заедно с групировката "Буркан Ал-Фурат", подкрепени с въздушни удари от САЩ, се насочат към следващите градове Джера Блус и Рака, те ще прекъснат възможността за логистична и всякаква друга подкрепа за "Ислямска държава" от страна на Турция. Колкото и Турция да отрича подобни действия.
Тези интензивни събития в Северна Сирия и около границата с Турция няма как да не са обект за анализи на най-високо ниво в Анкара. Става въпрос за прекрояване на граници, за преразпределение на сфери на влияние в региона на Месопотамия, за което се използва терминът балканизация. Интересното е, според турски медии, че представителите на въоръжените сили в страната са призовали правителството да се договори с Дамаск при тази ситуация. На заседание под председателството на президента Ердоган е бил разглеждан въпросът за "американо-израелския коридор", който се счита за сериозна опасност за сигурността на Турция. Обсъждани са били всички възможни сценарии, а турските военни са призовали да се предотврати създаването на този коридор. Но тъй като не се знае кой с кого сътрудничи в тази част на Сирия, при една военна операция от страна на Турция тя може да се изправи както срещу "Ислямска държава", така и срещу сирийската армия, а дори и срещу силите на САЩ и Израел в региона. Както се казва, лесно е да се влезе, но след това може да стане "притеснително". Сигурно затова се предлага възстановяването на контактите със сирийското ръководство и ако това не може да се постигне, да се търси посредничеството на Русия и Иран. Защото военните експерти предупреждават, че и Сирия, и Турция са в опасност. Търси се среден път чрез контакт със Сирия, включително чрез Русия и Иран. Смята се, че така САЩ ще бъдат принудени да отстъпят, защото няма да имат интерес да се изправят срещу подобни съюзници.
Едва сега турските медии съобщават, че това становище на турските въоръжени сили е било обсъждано при разговорите на Ердоган и Путин в Баку. Тогава нямаше информация за съдържанието на разговорите на четири очи. Няма подробности за реакцията на Путин, но се съобщава за установени контакти със съответните власти в Москва и Техеран. На 24 юни в Анкара е имало разговор между турския външен министър Феридун Синирлиоолу и специалния пратеник на Путин за Близкия изток и Африка Михаил Богданов.
На този фон съобщенията, че бойци на "Ислямска държава" напускат Рака и други сирийски градове, обръсват си брадите и заминават за Ливан, звучат най-малкото любопитно. Напускат региона на активни действия, но каква ще е целта им в Ливан или Йордания? А дали Близкият изток ще се балканизира или Балканите ще се арабизират, това вече наистина би трябвало да стане обект за анализи и у нас. И то поне толкова прозрачно, колкото го правят в Турция. Когато става въпрос за национални интереси, задкулисни уговорки и аматьорски изказвания само замъгляват обстановката и не осигуряват среда за ефективни професионални решения. Става въпрос за стабилност, сигурност и бъдещето на страната ни.
Турски "хамлетовски дилеми" за правителство
Турция вече има председател на Меджлиса. Изборът на Исмет Йълмаз от управляващата ПСР за "пръв между равни" е сигнал, че Ердоган и Давутоглу са останали твърди в искането техен кандидат да е председател и в новия Меджлис и са надделели над опозицията. Това обстоятелство поставя отново въпроса за т.нар. ранни избори. Бившият министър на отбраната Йълмаз е спечелил и на 3-ти, и на последния 4-ти тур с 259 гласа, а победата му е осигурена най-вече поради взето в последния момент решение на опозиционната ПНД да се гласува с невалидни бюлетини. Лидерът на ПНД Бахчели само ден по-рано е заявил, че ако прокюрдската партия обяви подкрепа за кандидата на НРП - Байкал, те няма да гласуват за него, за да не заблуждават турското общество, че действат заедно с кюрдите.
Сега вниманието на турското общество се насочва към въпроса дали и каква коалиция може да се направи, за да има правителство или ще се вземе решение за нови "ранни" избори. Вариантите са поне 3. ПСР може да сформира правителство на малцинството, с подкрепата отвън на прокюрдската HDP, но това ще бъде всъщност заявка за предсрочни избори. Това желание на ПСР не е тайна за лидера на ПНД Бахчели и той дори беше посочил подходяща дата - 22 ноември. Турските медии коментират и че в коридорите на властта се разисква възможността за коалиция между НРП и ПНД. Другият по-вероятен вариант е коалиция между ПСР и ПНД, който надделява след резултатите от избора на председател на Меджлиса.
Според турската конституция в 45-дневен срок след сформиране на ръководство на парламента трябва да се вземе решение от президента за нови избори, ако не се избере правителство. Наблюдателите са убедени, че такова правителство няма да издържи цял мандат от 4 години. В такава ситуация ПСР ще държи до последно да запази министерски постове съгласно спечелените гласове. Тъй като в ПНД решенията се взимат от лидера Бахчели, с такъв партньор ще е далеч по-лесно да се договарят условия за евентуална коалиция. Далеч по-сложно е положението в НРП, където повече хора взимат участие при взимането на решения.
Задкулисието последно ще си каже думата. Както при избора на председател на Меджлиса.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
