Социалната война започна
Йордан Малджански, Враца
Дума 2. Юли 2015 , брой: 149
Миналият месец премина под знака на социалния конфликт в Орландовци, където цигани и българи скочиха да решават спорове с изпитани "юридически" средства - брадви и колове. По казуса се изказваха всякакви експерти - антрополози, психолози, политолози, социолози и др. Политиците се обвиняваха един друг. Никой не каза, че конфликтът е възникнал в резултат на трупаните проблеми на неолибералния модел. Никой не обвини системата, а тя е главният виновник циганите и голяма част от българите да са в това състояние - бедни, гладни, неграмотни. Всеки път, когато питаха циганите защо крадат, те казваха - нямаме работа. Никой не каза, че преди са работили и че тази "придобивка" безработен са я получили от неолибералния модел.
 Всички виждат изхода в обучението. Това е разковничето на проблема според Петър Ганев от ИПИ и според редовия чиновник. Така го виждат всички тези "експерти", които похарчиха милиарди лева за безумни програми, проекти, обучения, консултации. Всички те през живота си не са свършили една реална работа, нито са създали поне едно работно място. Те разбират само от усвояване на пари. Те не решават проблемите, те ги създават и направляват. За тях циганите и бедните са заложници, от които могат да се приберат едни пари - също като за бездомните кучета.
 Нима е много трудно да ги попитат какво са работили преди 1989 г. Те са работили в животновъдството и ТКЗС-то. Защо не го развиваме този сектор, а внасяме храни. Само национална програма за производство на храни е спасението на бедните. Ако възстановим 50% от предишното производство, ще бъдат създадени 500 000 реални работни места и 200 000 в съпътстващи дейности. Това трябва да искат те и за това да настояват.
 В противен случай ще продължат да ги "обучават", да ги "включват" в декади. Заболяването е ясно и трябва да се лекува с алтернативна терапия, при която бедността се лекува с постоянна работа, а неграмотността със задължително образование. Днес тези социални образувания ги лекуваме с имитиращи социални продукти, мизерията и ниските доходи със социални плащания и измислени програми за усвояване на ненужни знания и умения.