Отмяна на плоския данък поискаха водещи родни икономисти. Чуждите инвеститори се интересуват от инфраструктура, работна сила и т.н., а не от ниските данъци, категоричен бе Румен Гечев
Дума 30. Юни 2015 , брой: 147
Водещи икономисти от четири български университета и Българската академия на науките подкрепиха вчера законопроекта на БСП за отмяна на плоския данък и предложената от депутата Румен Гечев и колегите му прогресивна петстепенна скала. На срещата присъстваха председателят на СИБ проф. Кръстьо Петков, проф. Андрей Захариев, проф. Румяна Нейкова, доц. Димитър Нинов, проф. Марин Нейков и други.
 "Неравенствата водят до изключително тежки социални последици, а единственият начин неравенствата да се намаляват е чрез данъчната система. България категорично трябва да се върне към прогресивната данъчна скала, но това не се случва, защото поддръжниците на сегашната плоска система са лишени от морални ангажименти", коментира проф. Духомир Минев. "Въпросът дали България да има прогресивна или плоска данъчна скала не е икономически, нито юридически. Проблемът е социален или дори транснаучен - трябва да имаме морал. Всички поддръжници на сегашното статукво са лишени от морални ангажименти", обясни още той.
 БСП предлага въвеждане на необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата. Над минималната заплата до 1000 лева данъкът ще бъде в размер на 10% за горницата. На практика това означава, че хората с доходи до 1000 лева ще заплащат 10% само за сумата, която надвишава размера на минималната работна заплата. 17% ще бъде данъкът за хората с доходи от 1000 до 2000 лева, 22% за тези между 2000 и 5000 лева, 25% за доходите от 5000 до 10 000 лева и 27% за лицата с доходи над 10 000 лева.
 На срещата левият депутат Румен Гечев за пореден път обяви, че няма развита страна, която да е станала такава с плосък данък. Той цитира редица научни изследвания, които оборват тезата, че по-ниските данъци водят до по-висок растеж. Според Гечев с единната ставка на данък върху доходите, корпоративен данък и ДДС на практика сме се отказали от фискална политика. Същевременно сме в паричен съвет, така че нямаме и монетарна политика. В такъв случай за каква икономическа политика можем изобщо да говорим, попита той.
 Гечев оспори с данни и тезата, че в резултат на въвеждането на плоския данък са се увеличили постъпленията в бюджета с 20%. Той бе категоричен, че става дума за номинално увеличение, което се дължи на инфлация и на икономически растеж в периода, когато плоският данък беше въведен. Друг аргумент на Гечев е европейският опит, като в момента средната данъчна тежест в Европа е около 45-48%, а има и страни с над 50%. Според него чуждите инвеститори се интересуват от инфраструктура, работна сила и т.н., а не от ниските данъци.
 На финала на своето изказване Гечев съжали, че в българските медии масово не се чува гласът на светилата на българската икономическа мисъл, на професори, доктори и т.н. по икономика, а се търсят единствено позициите на знайни и незнайни магистри и бакалаври по икономика на по 27-28 години от неправителствени организации, които разтягат локуми и манипулират хората.