Има ли ветеринар в кочината? Държавата не прави нищо, за да се справи с последиците, породени от руското продоволствено ембарго
Георги Георгиев
Дума 22. Юни 2015 , брой: 140
Протестите на млекопроизводители и животновъди взеха да стават все по-чести, по-спонтанни, което говори, че напрежението в сектора нараства по вътрешни обективни причини, а не е плод на подкокоросване от политици. На последния голям протест, който блокира за два часа Дунав мост, недоволните настояваха да се спре вносът на мляко от други страни членки на ЕС, където производителите се дотирали като компенсация за руското продоволствено ембарго.
България беше обект на засилен евтин внос на мляко и млечни продукти, на плодове, още преди Москва да въведе забрана за внос на редица продоволствени стоки като отговор на санкциите на ЕС и САЩ срещу нея заради украинската криза. Но ситуацията в наводняването на българския пазар с такива продукти особено силно се изостри именно от началото на миналата есен. Това се отнася преди всичко за млякото и млечните продукти и някои плодове като ябълките например, но не само.
Според бившия зам.-министър на земеделието в правителството на Пламен Орешарски Явор Гечев около 12% от европейския износ на мляко и млечни продукти е бил за Русия. Сега тези количества трябва да бъдат реализирани на други пазари, а по-точно да се преразпределят вътре в Евросъюза, което се и случва и води до
сривове в цените на продукцията
което е убийствено за българския производител. Ако миналата година литър сурово краве мляко се е изкупувало за около 70 ст., то сега цените се движат между 35-50 ст. за литър. Според фермери изкупната цена трябвало да бъде над 60 ст., за да покрива техните разходи.
Един от многото проблеми е, че например България просто произвежда много малко мляко в сравнение с грандовете в ЕС. Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров даде преди време следния пример - в Полша има фирми, които на ден преработват по 1500-2000 тона сурово мляко, а в Германия някои предприятия - по 4500 тона на ден. У нас най-голямата дневна преработка била само... 100 тона. При тези условия чуждите производители могат да си позволят на пуснат на пазари като българския част от своята продукция на цени под себестойност, за да не причиняват вреди на собствения си национален пазар. При това качеството на тази продукция е неясно, а самият внос е просто неконтролируем. Пред ДУМА Явор Гечев коментира, че има и голямо количество нелегални доставки, които са осъществявани от страни от ЕС. Тъй като това движение става вътре в рамките на съюза, процесът, поне от българска страна, не се следял по никакъв начин. Освен това от европейските ни партньори влизали масово т.нар. заготовки от млечни, а и от месни продукти, които в България се препакетирали и преетикетирали от наши фирми и се предлагали на много ниски цени на купувачите. Пред вестник "Телеграф" Зоров дори предрече, че следващата година подобни продукти от заготовки ще изместят 80% от българските кашкавали и колбаси.
Подобна е и ситуацията с плодовете, които ни заливат от страни от ЕС - говори се основно за полските ябълки, а скоро се очаква да ни "връхлетят" и гръцките праскови. Поляците се бяха зарекли, че напук на руснаците ще започнат да ядат повече ябълки местно производство, но както обикновено, това излезе чисто пропагандна акция за пред камерите. Къде по-лесно се оказа тези плодове да се появят в разградения български двор. Според сметки на наши овощари полските ябълки влизат по 40 ст. за килограм и свалят българските плодове също на 40 ст. Като се извадела цената на амбалажа и транспорта, се оказвало, че в Полша кило ябълки излизало на местните фермери около 20 ст. - цена, непостижима за родните им конкуренти.
Случващото се е един от онези казуси, които правят разговорите за европейската солидарност пред общата беда чисто философски,
без никаква практическа полза
Както се казва - солидарността си е солидарност и общите европейски ценности са точно такива, но сиренето е с пари и нашите европейски партньори това го разбират буквално, а сегашните български власти своеобразно. Грубо казано, създава се ситуация, при която и германците, и поляците ще имат и солидарност, и пари, а ние си оставаме само със солидарността. Нещо повече, излиза, че България е обект на двойни санкции - един път от Русия и втори път от партньорите си в ЕС, които не са виновни че произвеждат повече от нас, но и нямат нищо против да използват безхаберието на българските власти за своите национални интереси.
Друг е въпросът, че поляците заедно с прибалтийците са сред основните виновници да се окажем в тази история - първо като подкрепяха безусловно превратаджиите в Киев, и после като най-яростните привърженици на налагането на санкции срещу Русия, че дори си отварят устите и за нови такива. Но едновременно с това тези страни реват след това, че са най-големите потърпевши и настояват да получат най-големите компенсации. Полша например претендираше за 500 млн. евро компенсации от фондовете на ЕС.
А какво прави България?
Ами нищо. Както изглежда, правителството послушно и раболепно готви на българските производители ролята на Гюро Михайлов в Европейския съюз. Кабинетът нито активно говори за падането на санкциите (пази Боже, да не ги обвинят за агенти на Путин), нито помага по някакъв начин на родните производители. Някой например да е чул българският санитарен контрол да е открил нещо нередно в продукцията от страни от ЕС - някаква бактерия, гнида някаква или пък отклонения от нормите? Откакто изядохме 40-годишното ирландско месо и нищо не се случи, явно се смята, че българските стомаси мелят всичко безпроблемно. Сериозно ли вярвате, че цялата тази продукция, която се излива на талази по рафтовете на магазините, е супермегаизрядна? Редица държави активно използват механизмите на различните видове санитарен контрол, за да облекчават живота на родните производители на продоволствие, без да се боят, че ще ги обвинят в скрита форма на протекционизъм. Образно казано, има ли в тази наша държава, обърната на кочина, ветеринар, който да вкара малко ред в нещата?
Според Явор Гечев фундаменталният проблем е липсата на държавна политика в селското стопанство. Дори това, което преходни правителства правят правилно, се зачерква от наследниците им, които очевидно смятат, че светът започва от тях. Гечев даде пред ДУМА примера със започнатата от правителството на Орешарски
програма за малките ферми
която предвиждаше създаването на голямо количество събирателни пунктове за мляко на сдружения от животновъди по типови проекти, които да събират суровината от малките ферми и така да не харчат пари за изготвяне на проекти по европрограмите. Сега това е зарязано от кабинета на ГЕРБ. Друга идея, която е забатачена, е възможността малките мандри да правят т.нар. директни продажби в районите, където се произвежда и преработва млякото, без да минават през потребителската мрежа. Според бившия зам.-земеделски министър това би позволило на тези мандри да издържат на сегашния ценови натиск на евтиния внос. Друга реална възможност да се помогне на родните производители, специално в млечния бранш, е отпускането на експортна субсидия за български млечни продукти по БДС, защото тези продукти са произведени със 100% българско мляко, смятат специалисти от сектора. Не е известно да има някакво движение и в тази посока.
Нищо не се е чуло да прави правителството и в търсенето на пазари в трети страни.
Приказки има за цяла композиция
но реални резултати не са усетени, може би защото и в това направление е била прекъсната приемствеността в правителството на Орешарски. Наскоро засегнати от руското ембарго производители на череши заявиха, че се надяват властта да им помогне при търсенето на нови пазари, включително финансово за нужните документи. Нищо чудно да се окаже, че чакат от умрял писмо.
Някак си естествено не ни идва изобщо на ум да очакваме от кабинета активни действия като от правителствата на Гърция, Унгария и Кипър, които вероятно ще доведат до частична отмяна на ембаргото за тези три държави от ЕС. Този "херкулесов" подвиг не е за нашите момци, които гледат Брюксел и Вашингтон в устите като гладни циганчета. А от Брюксел ни казаха следното в началото на годината: "Европейската комисия не възприема данните за българския млечен сектор като кризисни". Впрочем има и нещо хубаво. Министър Десислава Танева заяви тогава, че всички европейски държави "били единни в отчитането на необходимостта от солидарност в условията на руското ембарго". Тези май наистина ни се подиграват
