Кой повдига фустата?
Светлана Михова
Дума 19. Юни 2015 , брой: 138
Българският отряд за агитация и пропаганда - а това е почти цялото управляващо, но неуправляемо войнство, начело с държавната глава, дава фира. Трябва да признаем, че се полагат много усилия за постигане на поставената от още по-високото евроатлантическо началство главна цел - "разобличаване на кремълската пропаганда". Трескаво се впрягат и всички налични съвременни медийни технологии. Главна движеща сила е безогледната лъжа. Но когато каруцата се разпада, конят няма вина.
 Вчера сутринта например, отбранителният министър Николай Ненчев застана героически на амбразурата пред телевизионните камери, за да спре вражеските нападения, които се посипаха срещу родната власт след конфуза, предизвикан от взрива в Анево. Той, видите ли, нямал данни, че изпитваното оръжие е било предназначено за износ за "сирийската умерена опозиция" - разбирай ИДИЛ. Всичките му секретни и разследващи източници такава информация не са му предоставяли.
 Още от първия ден беше ясно, че обявеното от отбраняващия се министър следствие е отчаяна стъпка в празното пространство. Тръгнал той да търси дини в морето и риба в полето. Цялата и изчерпваща информация, която Ненчевото ведомство даваше вид, че търси, е на единственото място, където може да бъде - в дружественото нам посолство на САЩ. Простичко казано, под полата на госпожа Марси Рийс. Там обаче, от вродена деликатност, министърът не посмя да надникне. Излишна свенливост, неприсъща на българските държавни мъже. Още повече, че госпожата сама и отдавна беше повдигнала високо фустата, спусната над инцидента.
 Какво се видя там? Нека припомним, че преди десетина дни в съобщение на братската мисия се признаваше, че "подизпълнителите на американското правителство, станали жертва на взрива в Анево, са работели по военна програма на САЩ за обучение и въоръжаване на умерените бунтовници в Сирия". Те били служители на щатската фирма "Пърпъл шовъл", която имала договор с Командването на въоръжените сили на САЩ за специални операции и трябвало да подпомага "организация, администрираща американска правителствена програма за обучение и въоръжаване на опозиционните сили в Сирия".
 Така без отговор остава въпросът какво търси и по чии дири душат Ненчевите хрътки. И още, толкова споразумения за сътрудничество, включително и за предоставяне на информация, сключиха нашите вождове с мощните американски централи - ЦРУ и ФБР, на които бяха предоставени кабинети и цели етажи в сградите на българските спецслужби. Защо тогава просто не бъдат чинно помолени да споделят по братски информацията си. Отговорът е очеваден. Защото колкото и често да прекосяват океана за редовни инструктажи, нашите държавни мъжлета, колкото и да се притискат към американското си началство, т.нар. партньорство не е и никога няма да стане двупосочно. Информацията няма да се движи като по скачени съдове. Ще отсяда и ще се утаява в многобайтовата електронна памет на американските централи.
 Отбранителният правителствен бос като навита пружина повтаряше, че следа за износ на оръжие, водеща към Сирия, не е надушена. И все пак тя нанякъде трябва да води. Защото е повече от ясно, че "подизпълнителите" на щатската правителствена програма не са пристигнали да си поиграят със старо съветско оръжие, а за да го пратят от българска територия натам, където в момента се стреля и където американското свръхначалство има интерес.
 Много добре знаем, че Сирия далеч не е единствената оръжейна дестинация на въпросния интерес. Също така добре знаем, че другата предпочитана от "подизпълнителите" дестинация за военен туризъм е Украйна. Че България е превърната във важен туроператор за осигуряване на непрекъснат поток по направлението, е известно и на неграмотните босоноги хлапета от ромските махали. Въпреки това, целокупното ни политическо предводителство мълчи. То твърдо пази служебната тайна на евроатлантическия команден пункт.
 Оттам е издадено окръжно до местните агитпропи да натрапват легендата за струящо от Брюксел и Вашингтон вселенско миролюбие и за подкрепа на "демократичните сили" по цял свят, за тяхната справедлива борба срещу "агресивна" Русия. Ако някъде по жицата стане късо съединение и изплува истината, че "миролюбците" въоръжават терористи, както е в Сирия, или неонацисти, както е в Украйна, вината ще е на местните васални подизпълнители. Затова устата Ненчева вчера не гъкна накъде е трябвало да потегли фатално гръмналото в Анево оръжие. Кой да е няма право да повдига фустата над баналната и цинична истина.