Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2015 23:36 - Идейното замъгляване в БСП. Проясняване или предизборни обещания? Дано е първото.
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 687 Коментари: 0 Гласове:
0



Идейната подмяна доведе до срив на доверието вляво. Българската левица не е в една посока с дясната част от европейската социалдемокрация
Дума 27. Май 2015 , брой: 118
Азер Меликов
 
След политическите промени от края на 90-те на обществото ни бяха наложени т.нар. основни парадигми на демократизацията - индивидуализъм, увеличаване на икономическата ефективност чрез тотално раздържавяване, намаляване на контрола и лостовете за влияние върху националната икономика.
 Новият тип властова структура, характерна със сливането на държавата с финансовия капитал, отприщи процес на постепенна замяна на традиционните политически идеологии с нови, в които реалната същност на политиката бе заменена от безкрайни декларации и кухи медийни образи и събития, а решенията започнаха да се взимат

все по-далеч от хората и все по-малко в техен интерес
 
Първоначално българската левица се обяви против този процес и като че ли дълго време успяваше да се опази от паразитиране на територията на откритата политическа спекулация. Може би заради това, въпреки всички управленски грешки, левите принципи стояха непокътнати на своя идеологически пиедестал и даваха сигнал, че оттук нататък започва територията на определена историческа мисия и политически морал.
 Така, съхранило своя морален облик, социалистическото движение в България се зае да работи за легализация и припознаване от европейската левица. Това беше важно, за да може то да покаже жизненост и адаптивност, да изиграе своята роля за така жадуваното членство на България в Европейския съюз, а и отговаряше на вековния "интернационален" рефлекс на левите движения, породен от начина на тяхното възникване като субекти на международната работническа солидарност.
Накъде обаче отведе българските социалисти пътят към асоцииране с организационните структури на европейската левица? На първо място той доведе до плавно

приемане на ценностите на дясната част на социалдемокрацията
 

чиито исторически корени и традиционно поле за действие са развитите индустриални западни страни. Също както Европейският съюз е политическа и икономическа платформа за взаимодействие, която дава възможности, но и налага ограничения върху самостоятелното развитие на страните членки, така и членството в Партията на европейските социалисти изискваше подмяна на основни ценности на българската левица, стискане на ръцете със световния (и местния) капитал, както и коренна промяна на външнополитическия вектор - все неща, за които никога не е водена дискусия, нито е давано съгласие.
 Това политическо инженерство можеше и да мине, ако не съществуваха два проблема. Първият е, че България беше единствената страна, която по никакъв начин не защити своите национални интереси при влизането в Европейския съюз, в резултат на което държавата формално стана член, но хората в нея не станаха икономически задоволена и политически равнодушна средна класа, което всъщност представлява социалната база на социалдемокрацията от европейски тип. Впрочем първият ход на правителството начело с премиер социалист, което имаше основна заслуга за членството, беше да даде политическо опрощение на виновника за това, че България се лиши от възможността да си осигури програмирано икономическо развитие, като го назначи за първи български еврокомисар. И докато социалните противоречия в обществото продължиха да се задълбочават,

българската левица се зае да надскочи себе си
 

в утвърждаването на наднационалната логика на съюза.
 Не е тайна, че съществуващият в Европа социален модел исторически стана факт единствено заради успехите на социалните реформи на изток от желязната завеса. И това, което западната буржоазия отстъпи, за да запази своите общества от "комунистическата зараза", днес ни се представя като заслуга на европейската социалдемокрация. А българската левица се зае да пропагандира нова социална етика в условията на господстващи неолиберални обществени отношения.
 За да се осъществи обаче това съглашателство с капитала, на първо място

трябваше да се изтрие историческата памет на местното население
 

Тя е основата, върху която съществуват политическите идеи, принципи и ценности. Тя е необходима, за да можем да различим опитите за подмяна на съдържанието и да се защитим от обезличаване, и следователно трябваше да бъде зачеркната. По активно организираните тук и там леви форуми днес не се говори за избрания социално-икономически модел, за престъпната приватизация, за липсата на национален суверенитет, а се дискутират политически и икономически конструкции, които надграждат иначе все по-невидимия за обикновения гражданин на съюза европейски социален модел. Новият идеологически ангажимент наложи тайничко да се зачеркнат големите енергийни проекти, той стана алиби за открита подкрепа на неофашисткия проект в Украйна и намесата във вътрешните работи на съседни държави.
 В това няма нищо изненадващо, защото то в никакъв случай не е бягство от историческата традиция на дясната част от европейската социалдемокрация. Подкрепили военните кредити преди Първата световна война, днес социалдемократите на обединена Европа отново чертаят нови граници, свалят правителства, насилствено променят вектора на развитие на общества с чужда на тях култура, и всичко това в интерес на световния финансов капитал. А българската левица се опитва с несимволични усилия да застане начело на повторението на един сценарий, който в миналото доведе до две световни войни.
 Може би закономерно в този ред на мисли днес
 
най-голямата лява партия в България е в ситуация на свободно падане
 
и никой не се наема да предвиди какъв ще бъде краят на този процес. Цинизмът на подобно политическо съществуване стана видим сега, но това съвсем не значи, че той се е появил на сцената наскоро. Той е сподвижник на липсата на ясен идеологически ракурс, на която дълго време никой не е обръщал внимание. В този смисъл може да се каже, че днешният срив в доверието към лявото в България е планиран. Днешната пукнатина в идеологическата база е залагана много години. Може би се е очаквало лявото мислене да претърпи "катарзис" в унисон с общата посока на развитие на социалното съзнание в страната, но задълбочаващият се разрив между официалната линия на БСП като най-голяма лява партия в страната, а и на другите нейни сателити, и мнението на гласоподавателите показва, че подобни изчисления са били най-малкото преждевременни.
 Левият избирател няма необходимата подготовка, за да забележи идеологическия капан, но пък тук идва вторият проблем за архитектите на новото ляво. Избирателят има един много ясен и лесен за разбиране ветропоказател и той е
 
 отношението към Русия
 
Това, предполагам, е излязло извън обсега на внимание на подготвящите идеологическия завой. Оказа се, че българските социалисти, които иначе преглътнаха членството в НАТО, имат по-стабилни геополитически ориентири, отколкото някои очакваха. Те показаха, че са готови да се променят, да се адаптират към нови политически реалности, но не и да предадат присъщи за своето политическо съществуване ценности. По въпроса за отношението към Русия може много да се спори. Няма да е грешка, ако се каже, че то е ирационално, но то има своята историческа логика и право на съществуване. Днес идеологическата примка на европейската левица по отношение на Руската Федерация, заедно с лицемерното отношение към социалната несправедливост, което е запазен знак за западните социалдемократи, все повече прилича на политическа шизофрения и подкопава доверието.
 Фасадната и лицемерна вътрешнопартийна демокрация, която е пристрастена към заседания и дискусии с предизвестен край, не се оказа на ниво и не можа да прозре истинските корени на проблема и в резултат продължи все повече да се разминава с широките партийни, а и обществени маси. Т.нар. партиен елит си присвои правото да взема решения по въпросите на бъдещето, като предварително се погрижи дискусията по тях да се професионализира, както и

максимално да се ограничи кръгът от подготвени и информирани хора
 

които да вземат решения. Тези, които през годините показваха независимо и критично мислене, биваха остракирани, като най-често, поради липса на реални аргументи, тяхната почтеност и добродетели биваха поставени под съмнение, а това резонираше като сеизмична вълна върху вече подготвената със съвременното ниво на образование и медии публика.
 Но многобройните удари с нож по паметта явно не са успели да обезкръвят тялото на общочовешките ценности на равенството и социалната справедливост и да го откъснат от орбитата на единствено вярната историческа логика. Затова днес позициите на претендиращите да представляват лявото в България звучат неискрено, неубедително, безпринципно, защото им е отнета живата връзка с хората - съвпадението с вътрешните убеждения, с родовата памет, с общите за левите хора ориентации и нагласи.
 А опитът на една самозабравила се част от европеизирания ляв партиен елит да представя чужд жизнен свят и социално-политическа атмосфера като задължителни и безалтернативни, а на широките маси да бъде отредено неуютното място на пасивни наблюдатели и хора, от които се очаква постоянно да препотвърждават мандат за водене на политики, произведени без общо съгласие, очевидно се провали. И този провал е предизвестен, защото подобна житейска позиция е антиобществена и по същество прокарва несправедливост и бъдещи социални неравенства.
 
 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1669500
Постинги: 3074
Коментари: 1695
Гласове: 855
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031