Трудно е човек да бъде активен когато е доволен.

При това доволството му не се измерва с обективни мерки, а е чисто субективно преживяване. В днешния ден на реставрация на капитализма малко медийно спокойствие и чувство на сигурност, каквото дава БСП са достатъчни на човек да се почувства по своему доволен и да не иска да си разваля рахатя с политически разправии и дори с ходене до урните. При това пенсионерите, ощастливени с някаква рента, макар и небуржоазна по размер, се чувстват подсигурени за цял живот, като че ли не може някоя власт да изцеди НОИ и да остави празна касата му. Дали е БСП или ГЕРБ- изцеждачът на НЗОК, на пенсионера му е все едно- утре я го има, я не. Работникът и той се чувства безгрижен от партиите, защото и те са без грижа за него. Само в корпоративния вот може да усети като нещо смислено защото може днес да го направи малко по- доволен. Останаха интелектуалците. Тези безкласови рожби на напредъка имат вечно неудовлетворена душа и възгледи, които са спорни и различни за всеки от тях. Е, интелектуалстващите, мислещите за политиката и икономиката хора запазват вътрешната си активност и участват в избори със страст, която не съответства на ползата, която получават от властта. Тези самотници, които знаят, че сърцето е винаги отляво един ден ще се обединят, но тогава кой ли ще ги яхне?
Тъй беше и при социализма. Хората се почувстваха по- сигурни, без бомби и артилерийски изстрели в съседна страна, с осигурени доходи и труд, със страна, загрижена дали ще има панелка за всекиго, дали ще има доктори или не. На запад трудещите се още по- повлияни. Тяхното благополучие направо ги обезсърчава да търсят за какво да се борят и започват да се борят за правата на хомосексуалистите и за правината на краставиците. Каква активност от доволни хора? Страхът и алчността са мотиватори! Когато алчният капитализъм поиска да вземе здравето и поминъка на хората заради газта, тогава ще се обединим, но четири дузини изгорени и три изкормени ще ни изплашат достатъчно за да заблеем пред скотобойната и толкова. Когато неколцина хищници видят в някое народно движение голяма хапка, ще напрегнат сили, но хората пак ще вдигат камъните за пирамиди на които ще остане само името на Аменхотеп или аменхо- мен, но не и тяхното. Човешки работи.
Тъй си е и сега- пред социалистите стои въпросът как хората да бъдат активни в условията на доволство. Труден въпрос, по- достъпен за интигентите, които имат огън отвътре и той не е свързан нито със страха, нито с алчността. Само интелигенцията може да търси самореализация в дейност дори когато наоколо е тихо и спокойно доволство. Тогава БСП ще побеждава- когато с нея е интелигенцията.