Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2018 14:15 - Нови стихотворения от Велин Георгиев
Автор: 1997 Категория: Поезия   
Прочетен: 923 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ако се избавим от тиранията на Аза, ще разберем, че всичко е едно, само формите са различни, казва поетесата и преводачка Свежа Дачева
Дума 20. Юли 2018 , брой: 139 

Писмо без адрес

От опакото се виждам. Здравей. Бяхме някога един до друг, после - един в друг, сега - един без друг. Това вдървяване ме кара да си мисля, че и дървоядът е вече мъртъв. Най-после, слава Богу. Инак - любовта ни е неделима. Здравей. И понеже няма да си говорим един на друг - ще се погледнем в доживотното спане: там сме заедно. Там и след - какъв добитък за отглеждане, божи кравички, които търкалят онова Нещо, което Сме. Здравей. Ние сме вътре в Нещото, което трополи по Времето, опирайки се о Земята, която е също едно такова Нещо, въртящо се в своя си орбита, нямащо си друг избор. Видяхме се. Пътуваме. Към.

Из бъдещата книга "Само това"

Ето, видя ли снощи?... На Световното по футбол в Русия британците паднаха на полуфинала от нашите балканци - хърватите. А футболната игра са я измислили самонадеяните англичани. Не злорадствам, но не ме е напуснало огорчението от злорадството на Чърчил, който се гаврел с моя народ, казвайки, че на Балканите имало едно племе българи, които при ходене на баня, си казвали честито. Е, честито, Уинстън.

12 юли 2018


Човекът и кучето

Какво човекът не открадна.
И огъня. И разни работи.
Тъй оцеля. Уж не пропадна.
Но. Положителната слабост
била е нож с две остриета.
(Кажи, какво ти е, Природо.
Какво ще стане с теб, плането.
Какво ще правите, народи,
без хляб, вода, без кислород.)
Човекът зубри си уроците.
Но на какво не сме свидетели.
Той взе на кучето пороците.
То - неговите добродетели.

Милост

Спомням си всеобщия подем.
Викахме във смешните си роли:
Милост от природата не щем.
Милост от природата не молим...

Кой ни вкара в този тъжен цирк.
Кой написа тази смешна драма.
Казвате, че авторът го няма.
Заслужава не ритник отдире,
заслужава жив да го дерем
и едва ли то ще е достатъчно.
Милост от природата не щем.

А сега ми казват: Куче влачи,
диря няма... Мигар и така...
Мигар куче влачи - диря няма...
Здрав и прав бях... Вече съм сакат.
Господи, какъв живот - измама.

Милост от природата поне
искам да поискам. Прошка моля.
Нека тя ми бъде опонент.
И да ми даде нормална роля.
Късно ли е да й стана роб,
за да се съвземе, за да може
тя да ме запомни със добро...

Вярвайте, обичам ви, госпожо.


Еничарско

Ти се плашиш от моята кучешка памет,
че помня.
Затова ли от общата ни каменоломна
взе камък,
който криеш във пазвата, мили съседе
едничък.
Хайде, хвърляй. Дано ме уцелиш, еничарю...
Приседнал,
разсъждавам над нашето братско начало
далечно.
И излиза накрая - какво - че не преча.
Венчален
пръстен имам, от Свободата получен.
И всъщност
ще те помни наранената ми същност
кучешка.
И представа съм нямал за тебе до вчера,
я гледай.
Колко странно е, че ни разделя победата,
червею.

Сбогуване

Във Дома на покойника
сте навели очите.
Той - лежи, вий - стърчите.
Запомнете си двойника.
Тук е всичко нагледно.
Затова - ще мълчите.
Щом човекът прогледне,
си затваря очите.

Арбитър на себе си

Работи, мой човек, работи.
Всяка работа работа иска.
Щом не си абортиран,
работи и не пискай.
Запомни: на света си дошъл,
за да кажеш сам всичко чрез работа.
Хайде, пей, мой отшелнико.
Работи, птичко храбра.

Друг

Друг ще легне във леглото ми.
Друг ще ми наметне ризата.
Друг ще ми изпие чашата.
Наздраве, Друг.
(Аз обяснявам себе си
пред себе си
на себе си.)

Птиците

Птиците... Ах, птиците...
Със звуци небесата са подпрели.
И всяка птица своя песен има.

Единствено орлите са безпесенни.

Навярно всичко щеше да немее,
ако орлите можеха да пеят.


Светулка

Скрит в пещерата на нощта, си мисля:
Защо дойдох на този божи свят.
Кое му е напред, кое - назад...
Стърча ли всъщност, или съм увиснал.

Скрит в пещерата на нощта, се взирам
в делата си, в самите си черти.
И пак си мисля: Цветето цъфти
във своя си сезон, то не умира.
А аз съм просто въгленче в пещта
на вече завъртяната турбина.

След малко над комина ще премине
светулка в пещерата на нощта.

Бяла врана

Преустроили се събратя,
разделени сме и ни личи.
Аз съм бялата врана, която
бие все на очи.
Затова съм ятак сам на себе си
и не чакам от вас вест и хляб.
А си казвам понякога: Хлебен съм,
по човешки съм слаб.
Но не ми е до общата пита.
Честно слово - не ми е до дял.
Никой мъртъв до днес не попита
от какво е умрял.


Тринадесет стиха за Владимир Висоцки

Познавахме се с него, що да крия.
Звезда в съзвездието на Русия.
Та затова и тази моя ода
е за звездата с името Володя -
обичания от Марина Влади,
любимеца на стари и на млади.
Сравнимо е със морската стихия
момчето театрално на Русия.
Не пееше, то просто се раздираше.
Разбираше го цялото отечество.
Разбираше го цялото човечество.
Че на Висоцки в дрезгавия глас
бе болката, дори плачът за нас.


Луд

Няма с какво да смаем света,
освен като българи.
Пейо Яворов

Върху тази земя -
млада грешница хубава,
много огън димя,
много нещо отиде загубено.

Върху тази земя
още падам и ставам,
още моите стави
са на оня Дамян,
който танеца води:
Като рипне,
та небето пипне...

Дръж се, мой народе.

Сега и след

Не забравяш, че си поет.
Пак се будиш и ето -
вземаш своя бележник
с нова стара надежда,
че шедьовър ще се роди.
На Пегаса си казваш: Дий...
И към утрото той се понася.
А лъчите в очите му май са,
вместо тази бездарна трева.
Само това ли... Не само.
Знае той, че от време Адамово
глад пълзи в тънките му черва,
че и Ева вече я няма,
но в лъчите се носи мълва,
че ще дойде... Не само това.
А че в някакво бъдещо утро
ще довтаса и новият Уитман
и по моя креват
ще си скубне трева.
О, не, само това...
Тая запетая след не-то
е поникнала нощес в спането ми.
Та рано или късно
Пегасът ми ще я откъсне.
И какво от това,
пита съседката Марги,
я виж само каква летаргия...
А Пенчо - приятелят и съседът -
заключи: Над тревата няма победа.
Философски ме гледа.

Музо, моя златна монето,
времето ми е опонент.
Ще ме вземе със сила.
Мила ми Венето...
Няма как да се спася от това,
щом всичко е трева.


Луда крава

В дивата си сила бях, когато
ме подгони луда крава.
Втурна се към мене тя направо.
Но се вкопчих аз в рогата й.
Много пот от мен изтече, много
пяна тя избълва. Но когато
беше повалено туй рогато,
проснах се до вимето му огнено.
И от бозките на луда крава
мляко суках като пеленаче.
Може би ме взе тя за малаче,
но не можеше да се изправи.
Тя лежеше в бурена безсилна,
отмаляла и зашеметена.
Кравата бе страшно изумена,
че я милвам.
В нейните очи аз се огледах.
На челото си видях бял кичур...
В мен говедо търсеше добичето.
Аз човека търсех у говедото.

Буква

Защото все пак тялото е тука,
душата се мотае
в тая стая,
а мисълта по дяволите хукна -
за да достигне края
на безкрая,
аз мога и в леглото си да пукна,
душата зная,
ще намери рая,
но мисълта си ще заключа в буква:
килия вая,
да я обуздая.

Глава

Много малка ни е надеждата
и от срещата Путин - Тръмп,
щом и Господ присвива вежди.
И на него светът му е скъп.

А светът вече месец е футбол.
Но и в тази игра дебне смърт.
И в ефира се носи "гутбай"...
на света от гърдите откъртен.

Не мирясва светът, не мирясва.
Пее, плаче, дивашки крещи...
И след всичко - какво - голям праз.
Май защото е беззащитен.

Погледнете света как се мята.
Как неистово се тресе...
А Земята зелена... Земята...
сякаш русата глава на Есенин...

Че световното по футбол в Русия
е мозайка от всички десени...

Господ няма ли да спаси
тази руса глава на Есенин...



Тук, на това място, би трябвало да пише, че поетът Велин Георгиев е роден в Пиринския край на 21 ноември 1933 г. на миналия век, че е автор на повече от 40 книги с поезия и публицистика, че е създател и художествен ръководител на Националния литературен салон "Старинният файтон", в който за 25 години вече е представил над хиляда нови книги на съвременни български автори, че награди, че това, че онова - няма смисъл.
Това съм. Още съм още.

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3022572
Постинги: 3516
Коментари: 2402
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031