Кратко е. Като вчерашен ден.

Като усмивката

Която

 

Но има и продължение.

Идва, от някъде в теб.

От това, което разкриваш, когато..

 

И се вмъква, с очите на пума,

В несъщественото

Невнимание или прозрение.

 

Движи се, и убива,

Освен когато се вглеждам в очите

До почти да.

 

За един миг,

Просветва, може ли

Да го уловя. Обичам да пазя

 

Летящи неща

Сред кората на моето вдъхновение.

 

някаква мноогоо нежнаа...лоботомия.
/по Лопе де Вега

„ уплашвам се за миг от мойто дръзновение,

трептя пред благостта на твоето сърце.“