Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2017 20:07 - Български поети в чужбина Бойко Златев,Василка Петрова-Хаджипапа,Ивайло Терзийски,Красимира Жечева-Байлс,Михаил Кръстанов,Снежана Галчева
Автор: 1997 Категория: Поезия   
Прочетен: 252 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.07.2017 20:07


Дума 28. Юли 2017 , брой: 146



Бойко Златев,
Канада

* * *
Израснахме като треви в пустиня.
Е, да речем, почти без градинар
се извисихме под небето синьо
некастрени и диви. И макар

това да е безрадостна картина,
да сме доволни и от този дар,
че бурята по чудо ни отмина,
не ни застигна близкият пожар.

Разбрах, че времената са такива -
градината си никой не полива,
бил той дори управник или цар.

Намирам участта ни за щастлива -
единствено на Слънцето сме нива
и жертва пред Господния олтар.

Василка Петрова-Хаджипапа, Кипър

Орехови думи

Събирах цял ден
думите си ненаписани
и в яки черупки ги скрих.
Дойде следобедът,
помислих,
на ореха зелен ги закачих.
Изглежда през нощта
дошли са свраките крадливи,
на сутринта ни думи,
ни обелки от орех открих.
Сега ще ги подреждат вече
бурята и вятърът
и ще изпишат по небето
с черупки моя ласкав стих.

Ивайло Терзийски, Англия

Позволи да съм никой

И е толкова тихо в градината,
устни Юдови, чувам, да никнат.
Всички други кумири са сринати.
Боже мой, позволи, да съм никой.
Да пристъпвам на пръсти, внимателно,
между твоите псалми и притчи,
както всеки щастлив наемател
на мансарда от рай сеизмичен.
И съвсем по средата на постите,
по трънливата длан на Голгота,
да обсъждам със твойте апостоли,
че съм спрял изведнъж да работя -
да ти бъда маята за Словото
и сълзица под твоите мигли,
да държа на осела ти повода,
щом те срещне тълпата с "Разпни го".
И когато възкръснеш, наистина,
пръв да падна в нозете ти прашни.
Без любов всеки ден е измислица,
но без вяра е стръмен и страшен.

Красимира Жечева-Байлс, Австралия

* * *

БЯГАШЕ НАВЪН ЕДНО ДЕТЕ
и викаше неистово в скръбта:
Къде си, мамо?
И бягаше детето през полета и скали,
но беше станало девойка и пак пищеше:
Къде си, мамо?
И бягаше девойката през планини и долини,
но беше станала жена и вик раздра се в тишината:
Къде си, мамо?
Приседна тихо там една жена
и само устните мълвяха:
Къде е мойта майка свята?
И пак всичко продължи
навсякъде, във всичките посоки,
накрая спря и осъзна,
че няма майка ни в скръбта,
ни в радостта...

Михаил Кръстанов, Бразилия

Задушница

Няма череши в Бразилия,
Няма ракия.
Мамо и тате, с какво да почерпя душите ви?
Луната в отровени облаци горе се крие
и крие и пази къде по отвъдното скитате.

Като в Задушница дълъг геврек ще замеся
и ще го хвърля на сляпо по бездните мътни -
с вятъра, сенките, думите - всичко е плесен.
Само живота живее умрял от безсмъртие...

Снежана Галчева, САЩ

Интимно

Целувай ме дълго. Не бързай.
Непокорните ми устни
с нежността на твоите укроти.
Обичай ме чувствено и нежно,
не се щади!
До края се раздай!
С дрехите смъкни
и фалша, страха, лъжата,
за да мога в тишината
душата ти и тяло,
като едно със моите да усетя!
Тогава моето "Обичам те",
което тъй дълго търсиш -
тогава то само ще те намери! 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1669532
Постинги: 3074
Коментари: 1695
Гласове: 855
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031