Дума 16. Юни 2017 , брой: 116 

Между маймуната и свръхчовека,
нейде по средата
на човешката спирала,
идва човекът в опърпана дреха,
за да рови
в кофите на квартала.

На ръката му просветва
сребърен пръстен.
Пък и косата му също сребрее...
Свойте диоптри намества навъсен...
Рови усърдно:
късметът къде е?

С вид на археолог
той прави разкопки
не в дълбините на древна ера,
а в сегашната смет дири находки,
имащи цената
на една вечеря.

Не го заговарям...
За какво да говорим?
За политика? На космически теми?
Да лицемеря:
"Човек - това звучи гордо"?
Или: "Ще дойде и твоето време..."?

Дори не се питам: в кого е вината,
че той върви по обратна спирала?
Просто не искам
да си сменим местата.
И не виждам човека.
Мой съсед от квартала...

13 юни 2017 г.