Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2017 20:39 - Нови стихове от Тенко Тенев
Автор: 1997 Категория: Поезия   
Прочетен: 455 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 28. Април 2017 , брой: 82
Тенко ТЕНЕВ е роден на 10 май 1951 г. в Ямбол. Завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" (1976).
Автор е на поетичните книги "Лиричен календар", "Нежни изстрели", "Спасена светлина", "Мелодия за двама", "Имена и съдби", "Елмазите на вселената", "Думи за приятели", "Посвещения", "Слънчеви видения", "Вечерен пейзаж", "Бавни вълшебства", "Песни за любовта и смъртта", "Сребърни разпятия" и др.
Носител е на наградата "Васил Карагьозов" (1993) и специалната награда на община "Тунджа" (2007 г.) за цялостно литературно творчество, на националните литературни награди за поезия на името на Дамян Дамянов и Георги Братанов за 2008 г, националната литературна награда "Иван Нивянин"(2016).
Член е на Съюза на българските писатели. Десет години е бил творчески секретар на Дружеството на писателите в Ямбол, а от 2002 г. е председател на Дружеството на ямболските писатели.


Редове

Ако можете да свържете Божията човечност с човешката Божественост, вие сте победител на света...
Ваклуш Толев

Животът е само един -
като белият флаг на душите ни.
И в него - малкия, земния, нашия -
трябва да вместим
и обич, и дим.
Трябва да грее
светлината на огъня,
милувката на добрите неща.
Ръката крепка на приятеля,
болката от раздялата...
Тъжните вечери,
светлите утрини,
рой несподелени неща,
развяващи белия флаг на душите ни...

...А животът е само един

Обремененост

Толкова дълго държаха жребеца завързан,
толкова,
че яслата му побеля -
удавена от страст и мъка...
А в момента,
в който се откъсна
и полетя,
той цвилеше ядно и жалостно...

...Загубил порива към свобода!

Опит за летене

На Иван Колев

Когато животът те носи по стръмното,
не опъвай без нужда юздите -
уморената ти душа се лекува
и прелита бавно над дните...
Като птица, усетила височина,
ще отмине тъжните пропасти,
ще се рее с топла надежда
в гълъбовите очи на небето.
Всичко ще бъде хубаво,
щом ни очакват полети...

...Сърцето ми бие в предчувствие
сред канари от наранена нежност.

Лято

На Иван Димов

Оронва се бавно житото.
Набъбва в очите, расте.
От светлите златни масиви
в море укротено ще спре.
В море от човешка надежда
и жажда за рождество,
пада бавно умореното слънце
над последното житно зърно.
Разсипало хлебен дъх в полето,
ликува в светлия небосвод...

...Като в картина на Майстора,
като химн на самия живот.

Танцьорки

Обичам тия тъжни момичета,
с извити като струна тела.
Те стенат и жадуват за ласки -
сред песни и груби мъже,
които с очи похотливи,
късат струни от тях.
Самотни като есенни листи,
телата се гърчат сред тях.
Те искат малко, човешка усмивка,
те жадуват за думи добри -
искат да си отидат чисти,
да целунат децата заспали...

...И красота от тях да блести!

Нежно

Очите ти са хубави и
топли,
не са познали есента.
И обещават
смях и тихи думи,
когато ласкаво пристъпи
вечерта,
когато уморените дървета
събират
птичи глъч и самота.
В такава вечер,
ласкава и южна,
неволно в нас
се ражда любовта...

Когато мине първият порой на чувствата...

И синевата уморено си почива.
Изгряват като светли очертания
тъй дълго търсените думи.
По хълма времето оставя топли стъпки
и руменее плахата надежда,
че две очи ти стигат в мрака
за тънките акорди на душата...
А нейде горе - призивно и щедро,
нощта от обич натежала
след първия порой на чувствата...

...Посипва звездно търсените думи.

Спомен за Икар

В памет на Стефан Продев

Дълго ще болят очите
от спомена за слънце,
а полетът към него ще им спомня,
че са живели някога.
Така е. Винаги тъгуваме
за толкова отминали неща.
Отлитат облаци, отлитат птици.
И пролет сменя есента.
Остават спомени, деца,
които ще поемат радостта ни
и утре щедро ще я раздадат.
Живеем, дълбаем скала,
за да намерим извор някой ден...

За нечии очи, от жажда ослепели.

Големите поети

На Любомир Левчев

Те прорязват небосвода
като мълнии...
Самотни и чисти,
оронват опала -
на звездния дъжд.
А в душите им -
сълза и кремък
се докосват
като два атома необятни -
жадуващи за рождество...

...Големите поети
не умират,
а прорязват небосвода
като мълнии.

* * *

Красив е този безпорядък.
Привиден хаос, светлина...
И безметежност във предела,
и тази чиста синева,
която меко те обгръща...
...И ставаш фин - като глухарче,
и си готов да отлетиш -
между небето и земята
с един въздушен експлозив -
наречен стих, мечта и песен,
наречен Обич и Тъга,
която тихо те прорязва,
по билото на вечерта.
...Смирен от тази яснота,
от простотата на нещата -
пристъпваш тих и извисен...

...В пространството и на земята.

 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1669532
Постинги: 3074
Коментари: 1695
Гласове: 855
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031