Постинг
24.04.2017 23:39 -
Събудено в най-тихите сълзи
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 2574 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2017 00:14
Прочетен: 2574 Коментари: 0 Гласове:
11
Последна промяна: 27.04.2017 00:14
Очите на нощта са две сърца, превърнали се в две дълбоки бездни. Пристанища са. Тихи на скръбта, в които вятърът, дори не шепне.
Косите й са клонки на върба, на тревите вечер тайничко нашепват. На нощта са устните изстинала смола, по която само тишините лепнат.
Ръцете й... Ръцете й са птици две, избягали от утро, делнично и прашно. И в техните пустинно-пясъчни криле потъва всичко. И дори най-страшното.
Тогава времето пригалва със мълчание, във себе си те сгушва и пълзи... И миг преди съня, дарява ти признание, събудено в най-тихите сълзи.
Няма коментари