Трети район е червен.
Трети район винаги е бил червен.
Дори червеното игрище на „Септември”
бе червено.
Днес обаче посивя.

Трети район преживя болката,
с гърди пресрещна
Жълтата гостенка.
С тараби по „Опълченска”
отграждаше софийската мъгла
Трети район
и по него блестяха
пръски от Войнишкото.
Трети район строи Модерното
за да живее с поглед напред.

Кое пребори Трети район?
Дали се почувства в палата,
над простосмъртните?
Дали си бъркаше в носа,
когато му фалираха заводите?
Дали тружениците
възмечтаха фотьойлите
със скоч в ръка
и `боро в пепелника?

Когато залезът заглъхва в запад
червеното угасва в сиво.
Неуместни са тъгите,
децата се страхуват подир залез.
Нощем и червените знамена,
като всички котки
стават сиви.

Когато има лъч,
червеното ще изгрее.
Не е потекло по „Сливница”,
не са го повлекли тирове
към „Европа”.
Червеното не е пешеходна пътека,
с трайност до броене на парите
по европейската програма.
Румени са хората,
преспали и поели грижите,
бодящи ги с остен.
Бразда за хляба,
за деца бразда,
за царщината, за войската,
за стария баща
бразда.
Човек,
който бъхти, впрегнал в ярем,
сам себе си
не може да бъде бледен и сив.
Човек, който си вади
хляба с пот
е червен
… колкото и да го залъгват.

И когато заработи
Трети район,
ще видите,
може ли да му каже някой
„Абе, ти какъв си”?