Постинг
19.04.2017 19:05 -
Девет години под чуждо име.Документална книга за малко познатия у нас съветски разузнавач Никола Попов
Дума 20. Април 2017 , брой: 76 Кирил Момчилов
На 20 април, от 17 ч. в салона на читалище "Славянска беседа" в столицата ще бъде представена документалната книга "Сам сред свои и чужди" от Лазар Георгиев - журналист във военния печат и вестник "Работническо дело" до 1989 г. На премиерата авторът ще бъде поздравен от приятели и почитатели за неговата 90-а годишнина. Честито на юбиляря!
Сред съветските разузнавачи през Втората световна война има един българин, чието име остава малко познато в страната ни и до днес. Девет години Никола Попов изживява под чуждото име Стоян Владов. Той е бил умъртвен в газовите камери на замъка Хартхайм край град Линц, Австрия, 47 дни преди 9 септември 1944-та. Хартхайм е един от многото нацистки концлагери, създадени по модела на първия - този в Дахау, основан през 1933 г. Хартхайм съществува от 1938 до 1944 г. като център за евтаназия, място за незабавно унищожение. В лагера действат газови камери, в началото предназначени главно за избиване на инвалиди и психично болни германци, включително деца. В годините 1940-1943 в камерите там са обгазени около 30 хиляди души, признати от нацисткия режим за "хора без стойност".
На антифашиста Никола Попов, незаслужено малко познат у нас, е посветена документалната повест на Лазар Георгиев "Сам сред свои и чужди". Роден в дебрите на Странджа планина през 1888 г., Никола Попов завършва в Русе Минно-огнярското училище и работи като локомотивен машинист, бил е келнер и оркестрант в Пловдив. В Бургас го приемат в Комунистическата партия, през септември 1923 г. ръководи въстаниците от планинския район на Странджа. Легенди се разказват и до днес за кървавата разправа на Цанковото правителство с въстаниците в този край. Без съд и присъда от Карабунарския край са разстреляни 38 души, от тях 15 са българи от Източна Тракия, разорени и прогонени от родните им села след Преображенското въстание и балканските войни. Никола Попов успява да емигрира в Съветския съюз, участва в пренасянето на оръжие през Черно море от Севастопол до Варна и Бургас. По-късно - през тридесетте години, работи в апарата на Коминтерна и в съветските посолства във Варшава и Париж. Стоян Владов, който през 1936 г. в Париж дава на Попов паспорта и кръщелното си свидетелство за легитимация, почина в град Елена. Десетина са псевдонимите, използвани от Никола Попов, с които се е представял пред свои и чужди - Янко Музикантина, Кольо Македончето, Иван Петров, Станко Кукец, Черния, Мимико и др.
Нахлуването на хитлеровите войски в Полша заварва разузнавача Попов в Краков, където той организира бойна група от българи градинари. Като резидент на разузнавателната група с кодово наименование "Монблан" е заловен и подложен на жестоки мъчения. След това е унищожен в Хартхайм.
Книгата на Лазар Георгиев, издание на "ДиоМира", както пише в предисловието й авторът, е "лежала и пъшкала" повече от две десетилетия. Причини много, но главната е, че т.нар. демократи не искат и да чуят за антифашисти, патриоти и интернационалисти.
На 20 април, от 17 ч. в салона на читалище "Славянска беседа" в столицата ще бъде представена документалната книга "Сам сред свои и чужди" от Лазар Георгиев - журналист във военния печат и вестник "Работническо дело" до 1989 г. На премиерата авторът ще бъде поздравен от приятели и почитатели за неговата 90-а годишнина. Честито на юбиляря!
Сред съветските разузнавачи през Втората световна война има един българин, чието име остава малко познато в страната ни и до днес. Девет години Никола Попов изживява под чуждото име Стоян Владов. Той е бил умъртвен в газовите камери на замъка Хартхайм край град Линц, Австрия, 47 дни преди 9 септември 1944-та. Хартхайм е един от многото нацистки концлагери, създадени по модела на първия - този в Дахау, основан през 1933 г. Хартхайм съществува от 1938 до 1944 г. като център за евтаназия, място за незабавно унищожение. В лагера действат газови камери, в началото предназначени главно за избиване на инвалиди и психично болни германци, включително деца. В годините 1940-1943 в камерите там са обгазени около 30 хиляди души, признати от нацисткия режим за "хора без стойност".
На антифашиста Никола Попов, незаслужено малко познат у нас, е посветена документалната повест на Лазар Георгиев "Сам сред свои и чужди". Роден в дебрите на Странджа планина през 1888 г., Никола Попов завършва в Русе Минно-огнярското училище и работи като локомотивен машинист, бил е келнер и оркестрант в Пловдив. В Бургас го приемат в Комунистическата партия, през септември 1923 г. ръководи въстаниците от планинския район на Странджа. Легенди се разказват и до днес за кървавата разправа на Цанковото правителство с въстаниците в този край. Без съд и присъда от Карабунарския край са разстреляни 38 души, от тях 15 са българи от Източна Тракия, разорени и прогонени от родните им села след Преображенското въстание и балканските войни. Никола Попов успява да емигрира в Съветския съюз, участва в пренасянето на оръжие през Черно море от Севастопол до Варна и Бургас. По-късно - през тридесетте години, работи в апарата на Коминтерна и в съветските посолства във Варшава и Париж. Стоян Владов, който през 1936 г. в Париж дава на Попов паспорта и кръщелното си свидетелство за легитимация, почина в град Елена. Десетина са псевдонимите, използвани от Никола Попов, с които се е представял пред свои и чужди - Янко Музикантина, Кольо Македончето, Иван Петров, Станко Кукец, Черния, Мимико и др.
Нахлуването на хитлеровите войски в Полша заварва разузнавача Попов в Краков, където той организира бойна група от българи градинари. Като резидент на разузнавателната група с кодово наименование "Монблан" е заловен и подложен на жестоки мъчения. След това е унищожен в Хартхайм.
Книгата на Лазар Георгиев, издание на "ДиоМира", както пише в предисловието й авторът, е "лежала и пъшкала" повече от две десетилетия. Причини много, но главната е, че т.нар. демократи не искат и да чуят за антифашисти, патриоти и интернационалисти.
Няма коментари
