Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04 18:56 - Людмила Радкова: С добри хора се живее хубаво
Автор: 1997 Категория: Музика   
Прочетен: 83 Коментари: 0 Гласове:
1



Родена съм да раздавам от гласа и душата си на другите, казва прочутата народна певица, която вече 23 години е солистка в оркестъра на Горан Брегович
11. Април 2018 , брой: 69 Вилиана Семерджиева
Людмила Радкова е родена на 23 август 1968 г. в град Левски, в семейство със силни музикални традиции. Майка й Лиляна Живкова е библиотекар и деятел в самодейното изкуство. Баща й Радко Янков е известен със своя глас и танцови умения. Людмила завършва Средното музикално училище в Котел през 1987 г., след което става солистка в ансамбъл "Филип Кутев", където пее заедно със сестра си Даниела Радкова. През 1995 г. се среща с Горан Брегович за записите на музиката към филма "Ъндърграунд" и оттогава е солистка в неговия Оркестър за сватби и погребения заедно със сестра си. Няма голяма световна сцена, на която да не е звучал уникалният й сопранов глас - "Карнеги хол" в Ню Йорк, "Олимпия" в Париж, операта в Сидни, Мелбърн, и още, и още. Тези дни Люси е в България, днес и утре репетира с Горан Брегович, Оркестъра за сватби и погребения и Софийската филхармония. Всички те ще представят с концерт на 13 април в "Арена Армеец", организиран от "Моко сълюшън", новия албум на известния сръбски музикант "Три писма от Сараево". Дни преди събитието прочутата народна певица даде интервю за ДУМА.

- Госпожо Радкова, вълнувате ли се за предстоящия концерт? Всъщност преди една година пяхте с Горан Брегович и "Биело дугме" в същата зала, но сега представяте новия му албум "Три писма от Сараево".
- В България, пред българска публика най-много се вълнувам, защото тук си ме гледат "нашите хора". Много се разчувствам, когато запея, трогват ме и ме разплакват аплодисментите на моите сънародници. Много се радвам, че сме в София. Миналата година с "Биело дугме" със сестра ми участвахме като беквокалистки, а през останалото време сме солистки в Оркестъра за сватби и погребения. "Биело дугме" го усещам като по-разтоварваща музика. Песните им са много красиви, през годините Горан постоянно черпи от тях и прави нови аранжименти. В сегашния си албум иска да покаже, че музиката е най-добрият посланик и свързва три религии - християнска, мюсюлманска и еврейска, на три цигулки. Започваме с една бавна, доста драматична песен - "Война", която е от диска "Ъндърграунд". Със симфоничен оркестър "Три писма от Сараево" звучи много по-мащабно, с голям професионализъм. Иначе малкият състав на Оркестъра за сватби и погребения от 10 души е най-пътуващият - главната причина е живата и весела музика, която много хора искат да чуят, защото отиват на концерт, за да се разтоварят, да забравят всекидневието и да се повеселят.
- Къде сте изпълнявали досега "Три писма от Сараево"?
- Представихме албума първо в катедралата "Сен Дени" в Париж с френски симфоничен оркестър, беше грандиозно. Също в Будапеща, Брюксел, Санкт Петербург и др. След София ще го представим в още няколко града. Имахме много дълго турне от 8 концерта през февруари в най-големите градове и зали в Италия, след това в още няколко държави, 7 концерта във Франция, 2 в Париж, където бяхме в малко по-съкратен състав. Горан е много комбинативен. Но "Три писма от Сараево" звучи най-красиво със симфоничен оркестър. По два дни предварително репетираме, в София на 11 и 12 април ще имаме репетиции със Софийската филхармония и на 13-и е концертът.
- Минали са 23 години от първата ви среща с Горан Брегович. Как се запознахте с него? И предполагахте ли, че така ще се развие вашето творческо сътрудничество?
- Бях в период по майчинство. Съобщиха ни, че ще пеем импровизации за един сръбски композитор. Отидохме 12 певици от ансамбъл "Филип Кутев" и аз бях сред избраните. Но никога не съм вярвала, че нашето сътрудничество с Горан ще продължи толкова дълго, това е, както се казва, четвърт живот. Не съм си и представяла... Но вярвам, че има предначертани неща за всеки човек. Мисля си, че съм родена да правя изкуство на сцената и да раздавам от гласа и душата си на хората.
- Били сте заедно и в напрегнати, и в щастливи, триумфални моменти - що за човек е Горан Брегович?
- Голям организатор, роден за лидер. Тъй като твърде добре се познаваме в годините, в повечето случаи само като се погледнем в очите и разбираме какво е състоянието на другия. Силно емоционален и търпелив е, максимално се раздава на сцената, изисква го и от нас. Затова работата ни върви успешно толкова години.
- Какви са по народност другите музиканти в оркестъра? И на колко езика пеете?
- На много езици сме пели - арабски, цигански, турски, сръбски, еврейски, испански, италиански... По принцип наизустяваме текстовете. Но научихме сръбски по неволя - за да се разбираме с колегите и с него. Всички в оркестъра са сърби, има един македонец и ние двете.
- Какво е отношението на Горан Брегович към българската музика?
- Много я харесва. Той практикува така: за записите на дисковете си през годините кани хора от различни държави, които изпълняват негова песен. След това всички научаваме песните, той разпределя кой кои ще пее - между мен, сестра ми и Мухарем Реджепи. И на концертите ги изпълняваме ние. Сега в диска аз пея еврейската песен, а Даниела - двете испански. И Горан винаги казва: "Много добре ми звучат във ваше изпълнение." Харесват му българските гласове, които звучат автентично, неподправено, обожава нашето гърлено пеене. Напоследък при всяко представяне той обявява: "Това са моите две певици българки." И понякога ние получаваме по-силните аплодисменти. Изнасяме по 100-120 концерта годишно, най-много във Франция и Италия. Предстоят ни изяви в Мексико и Сантяго Чили, през октомври ще бъдем в Канада и Америка с "Три писма от Сараево".
- С какво вие спечелихте този човек с много високи изисквания към себе си и към хората, с които работи? Доста певици минаха през оркестъра му в годините, но само вие с Даниела се задържахте с него.
- На първо място с гласа и след това с високата отговорност и изпълнителност - качества, които са възпитани у нас от деца. И с почтеността. Мисля, че ние, българите, се различаваме от някои народи с това, че сме по-скромни, по-благодарни. И той оценява всичко това.
- Излизате на сцената с много красиви български носии.
- Моята е тракийска - харесвам ги най-много, нищо, че сме севернячки. Ние сме от Градище, но град Левски ни удостои преди няколко години с много ценна награда - подариха ни ключа на града. От нашия край няма толкова популярни хора, които да разнасят славата на България по света. Уших си и нова тракийска носия, а сестра ми първо беше с трънска, сега е със самоковска. Имаме от баба си много красиви стари носии, които обаче са доста тежки. Тези, с които пеем, са осъвременени, олекотени, тъй като са сценични костюми и трябва да издържим с тях поне три часа. Носим ги винаги в ръчния багаж, за да не се изгубят, затова трябва да са удобни и за пренасяне. На един концерт за годишнина на ГУМ в Москва бяха поканили манекени, с които са работили през годините, сред тях и японки - те особено много се възхищаваха на нашите облекла. Всички им се възхищават, защото са много цветни и красиви.
- Това, че сестра ви е винаги с вас, облекчава ли натовареното ви всекидневие, постоянните пътувания, интензивната концертна програма?
- Категорично облекчава. Не само, че не съм сама, а с времето и с практиката през годините с други певици в големи и малки състави преди Горан и след това, съм се убедила, че е най-добре да си с роднина. Защото можеш да си споделиш всичко. А и още от дете съм чувала, че в спорта и в изкуството завистта е най-голяма. Това, че сме заедно със сестра ми, много ядове ни спестява.
- След като сте обиколили целия свят, какво е усещането ви - публиката на Балканите по-темпераментно и възторжено ли ви посреща? Или навсякъде е същата еуфория?
- На Балканите публиката е гореща, но не по-слаб е възторгът в Мексико, уникални са. Прави ми впечатление, че са много добри и чистосърдечни, открити хора.
- Винаги на концертите изпълнявате "Вечерай, Радо". Ваш избор ли е или на Горан Брегович да се представят българките с тази песен?
- Негов избор е. В началото той искаше да започваме концертите с една-две български песни и да ги завършваме с една. След много песни, които сме изпълнявали, той си избра тази. Вероятно му звучи по-космополитно - като песните от Родопите. Ние със сестра ми я пеем една идея по-бавно, издължаваме някои моменти, за да звучи по-драматично.

На стр. 19
- А кои са другите ваши любими български народни песни?
- Много песни харесвам, но една от тях е "Сестра брата кани на вечеря". Преди 15-ина години си записах един диск, който не съм издала, със синбеци и плейбеци на любими мои песни. Когато се съберем на големи събития и има диджей, пускам диска и ги пеем. Много обичам и тракийските "Женала е дюлбер Яна", "Притури са планината", по принцип малко повече ми допадат бавните песни, по-трудни са за изпълнение, но повече ми лежат на гласа. И обожавам да играя хора, особено тракийските.
- Тази година е двойно юбилейна за вас - 30 години на сцена и 50 години от рождението ви. По какъв начин смятате да ги отбележите - може би с албум или с концерт?
- Няма да имам време... Зная програмата си до края на годината и за началото на следващата. Сигурно ще ги отбележа с голямо тържество с приятели и роднини - заслужила съм си го. Няма да е на датата, защото съм много заета през август. Най-вероятно ще е през септември, дано имам възможност да се прибера в някой уикенд. Но ще намеря време да полеем празника и да изпея на моите хора няколко песни. За албум... нямам спонсори. Иначе албумът ми е готов от 15 години, както ви казах, с 13 мои любими песни. Записани са в студио, съвсем професионално. Но един ден ще се случи и това, ала с това високо темпо на работа... Напоследък забелязвам, че отново започнаха да се издават плочи - дъщеря ми дори смята да си купи грамофон. В Париж продаваха новия албум на Горан на плоча. Имаме един фен - Мирослав, младо момче, IT специалист, който ни следва на много концерти по света и винаги е на първите редове. В Париж си е купил албума на плоча и се е снимал с него. Беше си взел билети за пет поредни наши концерта в Италия. Учудвам се и се радвам, че има такива хора, че това може да представлява удоволствие за един млад човек.
- Въпреки вашата пословична скромност, известно е, че имате стойностни отличия за таланта и творчеството си. Цените ли наградите?
- Радвам се на наградите - това е вид признателност, но минава и заминава. В днешното интензивно всекидневие кой ти помни, че съм получила награда... Но появя ли се на сцената и ми чуят гласа, мисля, че това повече се запомня, отколкото предметната награда.
- Наред с шеметната ви кариера, успяхте да създадете хубаво семейство и прекрасна дъщеря. Къде го намерихте този любящ и всеотдаен съпруг?
- От значение са и двамата в семейството - той и аз. Попаднах на скромен и добър човек, от добро семейство. С компромиси, търпение и разбирателство постигнахме всичко. Неговата добрина спомогна, а от моя страна - много съм контролирала нещата и за възпитанието и образованието на Маргарет. Аз съм водещата фигура в семейството. И това изобщо не беше проблем за съпруга ми. Любовта му към изкуството е голяма и постоянно съм усещала неговата гордост, че има жена певица. Много е важно човек да не се възгордява и да не се мисли повече от каквото е. А с добри хора се живее хубаво.
- Маргарет завършва архитектура. Не я ли насочвахте към пеенето?
- Маргарет пее хубаво, но не пожела да се занимава по-сериозно с това. В училището редовно участваше с рецитации, програми, като водеща, много артистична натура е. Имаше един период на колебание дали да кандидатства актьорско майсторство. Но аз, като всички хора на изкуството, които не желаят децата им да се посветят на него, не я посъветвах. Защото аз съм творец на сцената и певица, но по друг начин протича животът ми с Горан Брегович. Докато артистите много работят, репетират, но не може винаги да имат главни роли, а всеки мечтае за главни роли. Тя е умно дете и може да върши много неща. Смятам, че ще намери своето място. Много се радвам, че остана в България. През юли заминава за два месеца по програмата "Еразъм" в Барселона. Ще представя произведения на изкуството в тяхна голяма и много известна галерия. Догодина е последна година архитектура, междувременно работи - за да се чувствала по-самостоятелна. Започна да преподава английски на малки деца в частна школа. Дава уроци и в къщи. Радва ме много, че е толкова работлива. Не ми иска и стотинка. Няма такова дете! 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1122038
Постинги: 2821
Коментари: 1296
Гласове: 730
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930