Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2018 22:11 - Отвъд парите. Простотията нахлува във всекидневието и ни принуждава да се съобразяваме с нея.
Автор: 1997 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 342 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тя не се срамува или притеснява да прилага агресия, ако е необходимо
Дума 4. Април 2018 , брой: 65 Владимир ГЕОРГИЕВ
Образованието няма за свое условие доброто възпитание. А правилното възпитание понякога пречи на образованието. Така мисля. Наскоро срещнах професор, от когото винаги съм се възхищавал. По едно време бяхме почти приятели, хапвахме понякога напролет пилешки дробчета с наливна бира в тенекиена закусвалня в квартала. Беше скромен, общителен, човечен. Усмивката не слизаше от лицето му, говореше с някакво смирение пред чуждото и собственото несъвършенство. Не можах да го позная - вървеше по улицата и не стъпваше на земята: надут, безпардонен, нагъл и самодоволен; от онези типове, които гледат отгоре, надменно и с убеждението, че превъзходството им е априорно. Не се познахме, не се поздравихме. Поразпитах. Не питай, казаха ми. Не е същият човек. Парите. Те не са за всеки. И властта, която дават - също.
И се замислих: как е станало това? Този човек е високообразован, цял живот е общувал главно с книгите и там, в усамотението на писменото слово, освен знания е черпел мъдростта, скрита между редовете. Мъдрост за живота, за възпитанието, за начина на общуване между хората.
Много от умните хора са били особняци, някои от тях - съвсем невъзпитани. Едни се държат предизвикателно - нещо като способ за привличане на внимание, други са шантави по природа.
Проблемът е, че такива хора приличат на простаци дори когато не са съвсем такива. Независимо от образованието си. Липсата на култура и възпитание не може да се компенсира с добро образование (друга е темата доколко у нас образованието е добро). Пред последните десетина-петнайсет години простотията, вулгарното отношение към обществените ценности и към обществото като цяло придобиха уродливи размери. Който не уважава обществото, не може да уважава и отделния индивид.

У хората се насади отчуждение

и дори нагло прескачане на онези естествени човешки бариери, които заграждат индивидуалността, честта и достойнството на всеки човек.
При това простотията е агресивна. Тя не признава различните: това е част от автентичността й. Тези, които се държат прилично, поздравяват, обличат се по-скромно и дори сторват път на възрастните - те са боклуци. Смешници.
Разбира се, на първо място, причина за това са парите. Те деидеологизират мита за образованието като предпоставка за успеха. И успешно доказват, че образованието е по-често пречка за успеха. Възпитанието - също. Трябва да мачкаш наред и навсякъде, само тогава ще те слушат, ще се съобразяват с теб и ще вдъхваш уважение. Иначе си плюнка. Плюнка си и когато нямаш пари, и когато си възпитан. А ако притежаваш и двата съвременни недостатъка едновременно, значи си пълна плюнка. Плюнчище.
Простотията нахлува във всекидневието и ни принуждава да се съобразяваме с нея. Тя не се срамува или притеснява да прилага агресия, ако е необходимо. Много хора стават интровертни, за да се самосъхранят, отчуждават се от социума в името на собственото си верую и индивидуалността на културата си. Не е тук мястото, а и едва ли има смисъл изобщо да разглеждаме простащината поотделно в нейните проявления - политическа, интелектуална, битова, научна, спортна или друга. Тя е като болест, която прониква в порите на цялото общество и заразява всички тъкани. Чрез нея може да се интегрираш по-бързо в света на победителите, успелите и доволните хора. С други думи - в болния свят.
Честно казано, притеснявам се. Тревожа се.
И защо навсякъде в учреждения, министерства, домове, обществени сгради и къде ли не сме накичили портретите на Левски? За индулгенция ли? За оправдание? Или за подигравка? За присмех? "Народе???" Нивата на корупция в България са толкова зловещи, че ликът на Левски по никакъв начин не може да се съотнесе с това, което се случва през последните десетилетия. Ако поне малко имахме възпитание, уважение и преклонение към Апостола на свободата, щяхме да скрием честното му лице някъде из хранилищата и складовете, за да не гледа, горкият, какво се случва в свободното му отечество: същото, за което даде живота си.
Да, притеснявам се. Тревожа се.
"Че пуцам гуми!", крещи ми един от собствениците пред блок, където паркирам временно автомобила си. И добавя, за да ме сплаши напълно: "Имам хора в полицията, че ти скъсат гъзо!" Казва го достатъчно силно, еднозначно, ясно и отчетливо, колкото може да говори само простакът: за да го чуят от всички балкони, от беседката наблизо. Чувам ръкопляскания.
"Мани се, бре, пръдльо!", казва ултимативно млад господин с официален анцуг и бейзболна шапка в автобуса. На него всички му пречат.
"Ей, бастун, не ме интересува какво искаш, ако не си платиш таксата, ще ти счупя тиквоча!", уведомява ме с дебел гъгнещ глас представителят на колекторска фирма, събираща дългове на монополисти.
Депутати се наричат един друг с толкова цветисти изрази, че се страхувам да ги изпиша, без да предупредя, че редовете не са предназначени за лица под 18 години.

За липсата на справедливост

не искам да говоря. Тази тежка и зловеща липса кънти в ушите ни - като камбанен звън, като усещане за панихида, за нещо, което си отива или вече си е отишло и никога няма да се върне. Усещането, че законът те защитава; че служителите на Темида се грижат за теб и за децата ти. Че всеки спор ще намери честното си решение в съда, а прокуратурата ще погне престъпниците, не жертвите им. Тази липса също е проява на лошо възпитание. За правилно възпитания богат човек парите са нещо естествено, те са ценност, която добавя стойност към личността и начина му на живот; те подпомагат индивидуалната му реализация в живота и го правят по-смислен и по-отговорен. Именно отговорното отношение и към богатството, и към бедността, и към справедливостта отличава възпитанието от простащината. Възпитаният магистрат ще знае, че справедливостта е бреме, което е поел, за да осъществи и себе си, и обществената потребност. Ако не съзнава това, значи не става за магистрат. Не е възпитан за тази професия и няма смисъл да я опорочава чрез присъствието си в нея. Същото се отнася и за възпитания политик, лекар, общественик, писател.
И ми става още по-тъжно, когато чувам политици, а и не само, да казват, че чрез промяна в законодателството ще се промени нещо към по-добро. Няма да стане така. И сега има закони, които възпрепятстват справедливостта; има норми, които не важат и не се прилагат за всички и битуват с различна задължителност, условена от парите и липсата на морал. Да, законът може да възпитава, но само ако се пише и прилага от възпитани. И еднакво.
Дори не сме възпитани да лъжем, както трябва: не съзнаваме, че към лъжата може да се прибягва само в последен случай, при крайна необходимост - за да се защити по-голямо благо. Няма такова нещо, ние лъжем и мажем на вересия, в огромни размери и с колосален размах, така характерни за мащабите на малките народи и на малките хора.
И да крадем не сме възпитани.

Краде се навсякъде

крало се и ще се краде; обаче у нас не е просто кражба, а пладнешки обир, вандалско и зловещо присвояване на обществени средства и имущества. И това зверство се оправдава с логичното: "Ако не крадем сега ние, ще крадат тези след нас!" И гледат да опоскат всичко, та след тях да не остане и трохичка. Кражбата е форма на социална реализация и е израз на успеха в обществото - до такава степен вече е профанизирана нейната роля и принос към диалектиката на материалното. Никой не възприема кражбата като криминален акт, а като делова сръчност и похвален тарикатски похват; кражбата не е обект на упрек, а на завист. Особено когато е в големи размери.
Не можахме да се възпитаме на комунизъм. Не се примирихме, че хората са по-важни като общност, а не като индивидуалност; че общочовешките ценности са с приоритет пред индивидуалните. Не ни харесваше еднаквостта, смятахме я за сива и потискаща творчеството и личния успех и предприемчивост. И може би за добро. Но не се възпитахме и на демокрация, тя беше и остава чужда за нас. Ние дори не я познаваме, освен в историческия ракурс на древногръцките постижения, или на западноевропейския (поамериканчен) либерализъм. И както често прилагаме закона интуитивно и без да го познаваме, втурнахме се да демократизираме обществото, без да владеем лостовете на народовластието, без да познаваме спирачките на отговорността и задръжките на справедливостта и добрите нрави. И демокрацията излезе по-ялова от тоталитаризма. Но точно като него демагогска.

Не се възпитахме да уважаваме

Искрено, от сърце. Злобата и завистта - тези изконни сподвижници на нашата духовна участ, пречат на културния ни растеж и затлачват естествената конкуренция и съревнование. Макар и рядко, понякога виждаме, че има и нещо отвъд парите (както Ницше виждаше отвъд доброто и злото): това е цената, която плащаме за тях. Със закъсняла тревога разбираме, че когато говорим за пари, цената е без значение; но когато говорим за цена, парите са без значение.
Примери за разрухата на възпитанието колкото щеш. Едва ли са нужни обаче. Стигнахме дотам, че вече е страшно, фатално, ако не спрем. Ако не започнем бавно, упорито, трудно, постепенно, но дълготрайно и убедено да строим наново родината си, хората в нея, личността си, здравето - и духовно, и физическо... Всичко трябва да започнем отначало. И веднага, спешно е. Ако искаме да ни има.

 



Гласувай:
4



1. karamelita - Ribata miriche otkam glavata, ot ...
04.04.2018 07:12
Ribata miriche otkam glavata,ot tam triabva da se po4ne zachichtavat prestapnicite,upravliavachtite davat primer na obchtestvoto,koeto okradeno i potapkano se ozlobi,lipsata na rabotni mesta napravi horata na prestapnici,svetat ,v kogoto giveem e loch tam,4e horata izmirat kato muhi,propivat se,dori se pobsarkvat e normalno hora sas zdrav um da se dargat po takav na4in sa psihi4ni otkloneniia i to masovi.. ujas!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033855
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031