Дума 1. Февруари 2018 , брой: 22 Славчо Кънчев
"Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди."
Артур Шопенхауер (1788-1860 г.) - немски философ-идеалист, в "Светът като воля и представа"

Психиатърът д-р Чарлз Форд, заедно със своите колеги Браян Кинг и Марк Холендер, през 1988 г. публикува в научното списание "Америкън джърнъл ъв сайкаятри" една голяма обзорна статия по темата "лъжа". Осем години по-късно Американското психиатрично издателство отпечатва едновременно във Вашингтон и Лондон самостоятелната монография на д-р Чарлз Форд "Как да се защитим от лъжи и измами".
Сетих се за тази книга, когато се опитвах мислено да обобщя и анализирам информацията, пристигаща откъм Холивуд в руслото на темата "Бях обект на сексуално посегателство преди n на брой години на лицето ...". Като към тях се прибави и аналогична информация и от други точки на света.
В началото на ноември 2017 г. министърът на отбраната на Великобритания Майкъл Фалън подаде оставка, заявявайки, че поведението му в миналото "може да е било под високите стандарти, които се очакват от него". Той беше обвинен от журналистка, че на церемония през 2002 г. неведнъж е докоснал коляното й. Друга журналистка заяви, че Майкъл Фалън я целунал, без тя да го желае.
След като върху реномето на холивудския могул Харви Уайнстийн се посипаха многобройни обвинения в сексуален тормоз, помощници на политици, както и журналисти в Англия започнаха да отварят досиетата с гриф "секретно" в паметта си и да сипят обвинения. Няколко британски депутати бяха отстранени временно от своите партии да заседават върху банките в Уестминстър, а двама министри от кабинета на Тереза Мей станаха обект на разследване. Срещу първия министър Деймиън Грийн, който на практика е вицепремиер, е започнато разследване от държавните служби, след като млада партийна активистка го обвини в нежелани докосвания и текстови съобщения. Бивш високопоставен полицай наля допълнително масло в огъня, като добави, че през 2008 г. на компютър в офиса на Грийн е била открита особено отвратителна порнография - нещо, което той категорично отрича.
Министърът на международната търговия Марк Гарниър е разследван поради твърдения, че е изпратил секретарката си да купува вибратори от сексшоп. В своя защита Гарниър заяви, че това е било "лудория", но все пак беше принуден да признае, че в миналото може да е показвал

отношение "от отминала епоха"

Паралелно с тези новини от Албиона, отвъд Атлантическия океан долетя новината, че кариерата и репутацията на големия американски актьор и носител на две награди "Оскар" Кевин Спейси могат сами по себе си да послужат за основа на драматичен сценарий, след като - отново със закъснение, този път от цели 30 години, - се появи обвинение за негово неприемливо поведение. Актьорът Антъни Рап, напълно в крак с модата на страдалческата ретроспекция, в чиито поведенчески стереотип дефилират вече десетки жени, обвинили мега продуцента Харви Уайнстийн и Джейм Тобак, разкри една своя версия на епизод, свързан с Кевин Спейси, който преди три десетилетия, когато Рап бил едва на 14 години, а Спейси - на 26, се опитал да го съблазни.
Върху скамейката на публично обвинените в сексуален тормоз видни фигури в американската киноиндустрия бяха поставени и Брет Ратнър, Дъстин Хофман, Оливър Стоун, Дейвид Корн, Джеръми Пивън, Анди Дик, Дейвид О"Ръсел, Тери Ричардсън, Стивън Сигал, Луи Си Кей и много други.
Обвинителките са някои от най-известните и успешни жени на планетата - Анджелина Джоли, Гуинет Полтроу, Кейт Бекинсейл, Ашли Джъд, Роуз Макгоуън, Азия Ардженто, Джесика Барт, Мира Сорвино, Розано Аркет, Хедър Греъм, Кара Делевин, Леа Сейду, Клер Форлани, Ева Грийн, Лорън Холи, Лина Хийди, Лизет Антъни, Лупита Нионго ...

Обвиненията срещу Харви Уайнстийн

например запълват целия възможен спектър от сексуални посегателства - от предложения за роля във филм срещу фелацио, масаж или "пълна програма", през грубо, обидно, унизително отношение и масово стискане на гърди и задници, чак до изнасилване.
Информационният порой за сексуални издевателства веднага породи ответно торнадо от феминистките радикалки. Авторката и професор по социология Лиса Уейд предложи своя собствена рецепта за изличаване на злото: то, "мъжеството" трябва да бъде атакувано директно до изличаване на всички разлики между половете. Получи широка публичност и идеята мъжете да искат писмено признание от жените, че дават съгласие преди секс. Друг, по-прецизен вариант на секс само след писмено "разрешение", е да се уточнява позволеността на всеки етап от половия контакт, предприет от страна на мъжа. Нещо като процедура от рода на: "Мога ли да ти разкопчая първото копче на блузата?". После: "Сега мога ли да разкопчая второто копче?". И т. н. и пр.
Лично аз си мисля поне две неща, тоест минимум три. Първо: На главните герои от "Тримата мускетари" на Александър Дюма нямало е да им остава време за всичките им героични подвизи и десетки дуели, ако са измолвали (изпросвали) последователни разрешения да свалят всичките от половин до една дузина фусти, че и да освобождават Евините си партньорки от шноли, фиби, и пр. аксесоари. Ще да им е изтекло героичното време по попълването на разни разрешителни за сексуално правоуправление.
Второ, все пак като гледам някои филми, пак холивудски, в които се случва нежните същества от женски пол съвсем грубиянски да мятат някои индивиди от мъжки пол ничком (и то не винаги върху меки легла), пък после съвсем не преносно, ами съвсем натурално да ги яхват, и то без да ги питат за разрешение, си мисля, че тази идея за писмените признания - в името на еманципацията, - трябва да важи и за двата пола. Ако ще да е гарга, рошава да е!
Третото, което ми хрумна след изявлението на суперзвездата на феминизма и неуспяла кандидатка за стопанка на Овалния кабинет в Белия дом Хилъри Клинтън, че "винаги и безусловно трябва да се вярва на всяка жена, която е жертва на сексуално насилие", е да се позова на източника, упоменат в началото - именно на книгата "Как да се защитим от лъжи и измами" на експерта психиатър д-р Чарлз Форд.
В нея авторът е написал отделен текст, озаглавен "Имплантиране на лъжливи спомени". Там са разгледани

механизмите за пораждане

на "възвърнати" спомени. Преднамереното имплантиране на лъжливи спомени се оказва много по-лесно, отколкото си мислим. Психиатрите Лофтъс и Кечъм (1944 г.) съобщават, че са дали задача на студенти да се опитат да предизвикат лъжливи спомени у приятел или роднина. За всички студенти било лесно да предизвикат спомен за загубване в търговски център, въпреки че такова нещо изобщо не се било случвало. Техниката, която използвали, била много проста и включвала задаването на въпроси като "Помниш ли онзи път, когато се загуби в търговския център?". Всъщност някои от участниците в тези домашни експерименти набързо се включили с доуточнения и завишили степента на своите лъжливи спомени.
В някои случаи хора са били осъждани за убийство години след извършване на престъплението заради доказателства, получени посредством възвърнати спомени. Но докато възвърнатите спомени за жестоки престъпления са рядкост, то криминалните и гражданските дела за вероятен сексуален тормоз, базирани на възвърнати спомени, все повече зачестяват. Тези процеси, които се базират на лъжливи спомени, могат да провалят живота на много хора.

Експертите подчертават разликите

между приемането на изявленията на даден индивид като "истински разказ" в психотерапията и твърдението, че се казва "историческа истина" в съдебната зала. Затова и степента на убеденост, че дадено събитие се е случило, трябва да бъде много по-голяма пред жреците на Темида, в сравнение със споделеното в кабинета на евентуалния психотерапевт или пред телевизионната камера.
Никога не бива да се забравя и основният принцип на наказателното съдопроизводство, произхождащ още от древния Рим: "Един свидетел не е никакъв свидетел".
В условията на дефицит на доказателства и наличие на ситуация "Думите на обвинителя срещу думите на обвинения", никак не е изключено фактическата страна да е диаметрално противоположна: да е било налице предлагане на подкуп във вид на сексуална услуга срещу професионална облага за кариерното развитие на инициатора на подкупа, но това предложение да не е било прието. А закъснялото "признание" за извършена сексуална трансгресия да представлява класически опит за отмъщение поради нереализираните очаквания. Като същевременно се попадне във фокуса на публичното внимание в благоприятната роля на "жертва". И като всяка успешна реклама в "страната на неограничените възможности", после бива конвертирана в своето доларово изражение.