Дума 4. Януари 2018 , брой: 2 Румен Попов
В началото това си беше обикновен телефон. Без жици, но все пак телефон. Зарадвахме се, че можем да позвъним на близките си от връх Мусала почти до сандалите на Господа, или пък от бездната на Магурата, съвсем близко до пъкъла. После разбрахме, че тази машинка дава двупосочна връзка и към нея се включиха жената и децата, някои от приятелите, с които беше приятно да си поговориш. Но съвсем скоро във веригата на безжичния телефон се включиха началниците от офиса и колегите. Проблемите от службата се настаниха в нашите телефони и ни привързаха на постоянна каишка към текущите грижи на предприятието и перспективата за неговото развитие.
Технологиите вкараха в тази кутийка всякакви картинки, филми и телевизионни програми, книги и безброй реклами. Дали пътуваш в автобус, седиш в парка или в кафенето няма значение, наоколо виждаш хора, забили поглед в електронните рожби на технологиите и съсредоточено да трият по екрана с пръст нагоре, надолу. Те търсят нещо. Търсенето и намирането в океана на картинки и писмена за кратко задържа вниманието им на някакъв фрагмент, обещават си отново да се върнат към него, но новите картинки и знаци бързо поглъщат старите и човекът продължава безкрайното си търсене на най-важното, което ще зарадва погледа и душата му и ще му даде нови знания.
Досегът до информация за нещата е заместил търпеливото самотно натрупване на знания за самите неща и култура. Сега можеш да прочетеш "Илиада" заедно с "Одисея" в шейсетминутно изложение в рейса, а ако пътуваш във влак, можеш да "прочетеш" допълнително "Война и мир" заедно с "Ана Каренина" и да ти остане време да си поиграеш на покер или пък да убиеш врага, който тича из безкрайните улици и се крие зад ъглите на твоя мобилен телефон. Все от този телефон по желание можеш да изтеглиш Дипломна защита или Докторска дисертация, стига да знаеш какъв диплом искаш.
Противно на очакванията бързото развитие на технологиите съдейства за принизяване на нашите културни потребности и критерии за стойностното, красивото, трайното. От друга страна, достъпът и използването на сурогати на науката съдейства за разплождането на "учени" и "специалисти" със съмнителни достойнства.
Всичко това води до някакво "осредняване" на хората и ни лишава от индивидуалност, подстригва ни с машинка един номер с прически като за новогодишни манекени от витрините на магазините. За кратко време мъже и жени изографисаха телата си с татуировки, съдраха дънките си защото "така правят всички", които шестват по екраните в безкрайна редица, сътворена от същите тези електронни машинки за информация. А лишеният от индивидуалност човек няма как да роди нови мисли и творби, да изпита лична радост от досега с новото и стремеж към онова, което е ценно само за него. Унифицираният човек е уродлива рожба на технологиите. Този човек няма нужда от задушевен разговор с приятел или близък, с тях той общува със смс.
В доброволното обричане на самота съвременният човек общува с творенията на технологиите. Така в глобалния свят, в който човек виртуално може да се докосне до всичко, всички са страшно самотни.
Това "сканиране" на хора без индивидуалност има и друга страна: те, "сканираните", се управляват лесно. Те, също като шопа, не се опитват да осмислят околния свят и битие със собствени мерки, защото "най-мразим да мислим". Всички те харесват политиците, които приличат на тях: със средни знания, със средна и, най-често без култура, с фамилиарно поведение, без оглед на степента на близост, обезателно брадясали, ако са мъже или ако са жени - с тоалет последен вик на модата както в парламента, така и при среща с "електората", със самочувствие да изричат баналности като безусловни истини и неоспорими успехи.
Разбира се, че не е разумно да се съпротивляваме на технологичния прогрес, той е неотвратим. Нужно е да се научим да ползваме плодовете му, без да ставаме придатък на машинките в ръцете ни, да запазим своята индивидуалност и свобода в общуването с нея. И тази наука следва да се учи и в училище, и у дома. Трябва дълбоко да осъзнаем, че сканираните хора не са богатство на нацията.