Подмяната на българската реч. Държавната политика стимулира агресията срещу кирилицата
Дума 1. Юни 2016 , брой: 121
Проф. Емил Янев
В дните около празничния 24 май се изговориха и изписаха много добри думи за ролята и в защита на българската азбука. Но дали те отговаряха точно на реалното състояние на проблема? При обсъждането на всеки проблем отговорът не може да бъде лесен и еднозначен предвид неговата обществена значимост, многостранност и индивидуалните различия в светогледа и ценностната система на авторите им.
Бях впечатлен от верните констатации, изразени от двама души:
- От младия писател Ангел Игов - че "кирилицата е станала крайъгълен камък на нашата национална идентичност", но същевременно "българският език се оказва изместен в определени сфери дори в собствената си страна"
- От дългогодишната учителка по български език Веска Йолдова, че "англоезичната подмяна на българската реч и на кирилицата е тенденциозен процес, дирижиран от външни сили"!
И действително, с всеки изминат ден в получаваната от българските граждани писмена и визуална (главно) информация, съотношението между тези два компонента непрестанно се променя в ущърб на кирилицата! Застанал съм пред един от многобройните в София бетонови цилиндри за афишна разгласа и виждам, че се рекламира концерт в "Arena Armeec" или концерти на "Hulio Iglesias", Franco Fotlies или..., организирани от "ZAZ on tour"! При това тези луксозни цветни плакати не са изключения, а правило в рекламната индустрия. Тя явно смята, че по този начин се дава "по-голяма значимост" на рекламираното от нея събитие. Закономерно си задавам въпроса - този "рекламен антибългарски тормоз" не се ли контролира от упълномощените за целта държавни/общински органи? Истинската демокрация не толерира слободията, защото се основава на спазването на ясни правила в интерес на цялото общество, които в дадените случаи са грубо нарушени!
С оглед превръщането на България в развита туристическа страна приех с разбиране държавното решение указателните табели с имената на улиците да се изписват с кирилица и латиница. Но защо същото разпореждане не се отнася и за титулите на всички фирми, търговски марки и обекти, където кирилицата отсъства? Какво е това - израз на липсващо национално самочувствие или "нова форма" на чуждопоклонничество, криворазбрана "цивилизация"? Или може би е реален израз на държавната културна политика - след като австрийският професор Кронщайнер препоръча на България да замени кирилицата с латиница(!), за да се интегрирала по-бързо в Европа, - бе удостоен от президента с орден "Стара планина", който е най-високото българско държавно отличие за принос в развитието на страната! Този "дребен" на вид факт говори много както за "чуждестранните доброжелатели", така и за оторизираните с изпълнение на държавните функции лица и институции у нас!
Струва ми се, че това позорно решение даде основания и стимулира агресията срещу кирилицата и затова в заключение на тази реплика ще цитирам думите на Отец Паисий: "О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин!...
