Евроатлантически ценности ли?Налудничавата идея на САЩ, световните борци за свобода и демокрация, е да управляват света най-малко хиляда години
Дума 25. Май 2016 , брой: 115
Никола СТАТКОВ
 От някоя и друга година насам по света и у нас излезе мода да се говори за евроатлантически ценности. Кажи го, кой гдето седне и гдето стане, за тях му е приказката. И никой не казва, джанъм, като какви са те: духовни ли, материални ли, или са мешани. Комай е добре да се повърнем назад в историята, белким разберем какви ценности е имало в нявгашните времена.
 И така, най-добре са проучени работите в земите на Египет и Месопотамия. То са били пирамиди и сфинксове, то са били висящи градини и други чудесии. Научаваме и нещо друго: тогава е имало роби и господари. Роби са ставали родените от роби, пленниците, както и людете, неиздължили дълговете си. Аристотел нарича робите "инструментум вокале", ще рече - говорещ инструмент. Този инструмент е жив човек, когото можеш да купиш, да продадеш, да биеш и убиеш без никаква отговорност. Роби са затваряни в мините да копаят руда под ударите на камшика, докато умрат. Техни побратими са завързвани на галерите, за да гребат с веслата; ако коритото се преобърне, господарят може да се спаси, но те се удавят.
 Ето такива са били робовладелческите ценности... През следващия строй, феодализма, селянинът бил закрепостен за земята на феодала, можело е да го продават, купуват, побийват, но не и да го убиват. Теглото на нещастните хора е било голямо, преголямо. Всичко това е описал прекрасно Гогол в романа си "Мъртви души".
 Минават векове. Иде ред на капитализма. Започва първоначалното натрупване на капитала.
 
Парите са алфата и омегата на живота
 
Печалбата е съкровената цел и мечта на човека. Маркс пише: "При двайсет на сто печалба капиталът се оживява. При петдесет на сто е готов да си счупи главата. При сто на сто ще потъпче всякакви човешки закони. При триста на сто няма престъпление, което да не е готов да извърши."
 И капиталът на Европа тръгва да завоюва света, готов да потъпче всички закони, готов да извърши всички престъпления. Англия и Франция, Белгия и Холандия, Испания и Португалия, вкупом или поотделно се юрват като хищници към континентите извън Европа. Година след година огромни територии попадат под господството им. Стотици милиони люде са обезправени, подложени на безмилостна експлоатация - който не слуша или се опита да се бунтува, тежко и горко му. Сипайското въстание в Индия е само един от примерите как колонизаторите действат в такива случаи. Кораб след кораб отнасят африкански негри към Америка, за да превиват гръб из памучните плантации, да слугуват на белите господари. Който иска да научи нещо за това, нека прочете трогателната книга на Хариет Бичер Стоу "Чичо Томовата колиба".
 Със заграбените богатства по света колонизаторите развиват икономиките на своите страни, както и науката, културата и изкуството. Това, поне в началото, не променя към добро живота на техните народи, които също са експлоатирани без пощада. След време обаче и те се облажват, зачервяват гребени и стават средна класа. На укорите, че колонизаторите нанасят беди и страдания на населението в покорените страни, се чува следното оправдание: абе, има нещо такова, но то е нищо в сравнение с доброто, което им правим, като ги
 
цивилизоваме и демократизираме
 
Може би поради тази наглост Гьоте възкликва: "Ако мъката е ключ към радостта, кой би се от нея терзал?"
 Такава е била ценностната система на дивия капитализъм. Каква е тя днес, наричана евроатлантическа, ще рече - европейско-американска?
 Колонизираните страни след векове страдания и борби са получили независимост. Но тя е илюзия, защото, изостанали в развитието си, те нямат материални и духовни сили, за да се развиват самостоятелно и да вървят напред. Довчерашните им господари обаче са готови да им се притекат на "помощ": заробват ги икономически, а неформално - и политически. Това не харесваше на ония страни, някои от тях скочиха и викнаха: не ви щем ни меда, ни живото! И започнаха да водят независима политика, потърсиха и помощ от други, благоразположени към тях държави. Ударени, най-вече икономически, богаташите от Европа и Щатите решиха да накажат непослушните.
 Пръв усети гнева им Ирак. Подкупните медии захванаха да оповестяват, че тази страна трупа всякакви страшни оръжия и е заплаха за света. Някои се хванаха на тая лъжа, други - не. Това нямаше никакво значение. Няколко държави начело с Америка нападнаха Ирак. Бяха избити стотици хиляди иракчани, президентът Саддам Хюсеин бе обесен. Предизвикани, започнаха люти битки между сунити и шиити, всеки ден има атентати, всеки ден загиват хора.
 
България, барабар Петко с мъжете
 
изпрати войници да помагат на агресорите. Загинаха няколко наши момчета. Майката на едното от тях заяви от телевизионния екран, че се гордее със сина си, паднал за България. Тази бедна и нещастна жена повярва на нашите управници, на лъжите им, с които те слугуват на началниците си на Запад. И на собствения си джоб... Ако беше жив Ян Хус, би се обърнал към тая българка с думите: "О, свещена простота!" Тях е промълвил той, когато едно тъпо бабе хвърля съчки в огъня, на който изгаря великият чех.
 Ирак бе само началото. След него прочутата "Арабска пролет" украси с цветя народите на няколко арабски страни. Те усетиха хубостта на евроатлантическите ценности. Французите имат шегаджийска приказка: Малко Хегел, малко ром и малко Ив Монтан. В случая стана с малко бомбардировки, с малко подкупи и организиране на местни банди и с малко трепане на "диктаторите". Резултат - в Тунис станаха няколко атентата с доста убити граждани. В Египет започнаха междуособици, също с жертви; хаосът там продължава и сега. В Либия Муамар Кадафи бе убит по най-жесток начин. И там продължават битки и кланета, вече с участието и на ИДИЛ.
 Сега е ред на Сирия. Там имаше мирна опозиция на президента Асад. Американците и турците я въоръжиха, снабдиха я с оръжие и я подкокоросаха да се бие със законната власт. Няма как, в недрата на Сирия бяха открити огромни залежи от нефт, който трябва да потече към правилните места, към правилните джобове. Само че създаденият от Америка и Турция ИДИЛ не се задоволява с това да се бие с редовната войска в Ирак и Сирия и да завоюва територии, ами подхвана създателите си с атентати. И те взеха да се почесват там, дето не ги сърби. И както личи, ще стане като в приказката: лев даваш да се хванеш, два - да се пуснеш. Западняците без охота взеха да бомбардират джихадистите, но мисля, че може да стане като в една друга приказка:
 
късно е, чадо, мандалото падна
 
Обикалял съм арабските страни, те наистина бяха управлявани от диктатори, но какво от това: народите им живееха добре, момичетата ходеха с минижупи, университетите бяха пълни със студенти, които не изяждаха Корана с кориците... Обратното ставаше и става в някои приятелски на Щатите страни като Саудитска Арабия и Катар, но за тях от страна на борците за свобода и демокрация - ни дума, ни вопъл, ни стон.
 Накрая да отроним някоя и друга дума за Щатите, най-могъщата и силна държава в света, чиято налудничава цел е да ръководи и управлява света най-малко хиляда години, каквато беше мечтата на един ефрейтор и нереализиран художник - Адолф Хитлер. Няма да говоря за това дали се сбъдна мечтата му, сега думата ми е за Америка. Известно е какви люде населяват континента, след като Колумб го открива. Известно е също, че Съединените американски щати са изградени върху костите на милиони индианци и още толкова бизони. Знае се и войната за независимост от англичаните. Сетне?...
 Сетне Америка тръгва да се разширява. А това става с много моркови и с много тояги. След Американо-мексиканската война (1846-1848 г.) американците анексират Тексас, Ново Мексико, Калифорния, Невада. Принуждават Испания да им отстъпи Флорида, където вече са настанили свои войски. През 1893 г. анексират Хавайските острови. Иде ред на Филипините, Пуерто Рико, Панамския канал, на острови из безбрежния океан. Днес повечето от посочените територии са "независими", потънали в желязната прегръдка на Чичо Сам. Известна е и "цивилизационната" роля на Щатите в Латинска Америка. Два века подземните й и надземни богатства хранеха на ниска цена щатската икономика. Два века там не можеше да управлява дълго време правителство, което не служи на американците. Да не говорим как бяха превърнали Куба в свой заден двор, в бардак, в който се ширеха хазартът, проституцията и опиатите.
 От своя ден Първи човекът живее с качества като трудолюбие, любов, любознателност, благодарност, състрадание, великодушие, готовност да помогне на другите и пр. Преимуществено тези качества определят днес отношенията между хората в модерните страни, където стандартът е висок и добруването на хората - голямо. Уви, не са само качествата. От своя ден Първи човекът живее и с пороци като злоба, омраза, завист, лицемерие, угодничество, предателство и пр. За жалост във външната си политика държавите забравят за качествата, обичайно използват пороците, например като алчността, да завоюват чужди земи и народи. Това рядко става с открита груба сила, както е било в миналото.
 Днес е времето на "милостта" и "грижата" за другите, обявени за цивилизационни ценности. Те се предлагат со кротце и со благо. Е, ако обгрижваният дип не ще да се наслаждава на благодатта, иде ред и на малко кьотек. Такава е обичайната практика по света. А Сенека казва: "Няма лекарство там, където порокът е превърнат в обичай."
 Както се види и разбира, ценностите, нявгашните и днешните, евроатлантически, са еднакви и различни: едни времена, други времена. Така или иначе, позволявам си да кажа на хората да не забравят една голяма поука от "Илиада" на Омир. Тя е: не вярвайте на данайците, дори когато ви носят дарове. И се попредвардвайте...