Каквато душата, такава и думата
Петра Ташева
Дума 13. Май 2016 , брой: 106
Чуя ли лоша дума, не искам да виждам лицето, което я изрича, защото знам, че то не е добро. Векове наред се създават думите човешки, за да ги има за всичко в живота ни. И много често те са по няколко, за да имаме избор, за да можем по-точно, по-хубаво да се изразяваме, по-добре да се разбираме един друг. Каква дума ще изберем, зависи от натрупаните ни знания, от опита, който придобиваме да боравим с понятията и техните специфични словесни изражения. Майсторлък е да се намери подходящата дума, за да се слеят човешките ни души с душата на думата. Нашите взаимоотношения зависят от хармонията и равновесието, което се постига и с думите, които ползваме. Дали е така в днешното ни бързо и грубо време?
 Често в превозните средства, по магазините и заведенията, по улиците, до мен долитат груби обръщения, думи - неприлични, неприятни, даже нецензурни. И най-често излизат от устата на юноши, на млади хора. Не смея да ги погледна! Успяваме ли да приучим децата, младежите да умеят да си служат със словното ни богатство, да внимават как се изразяват, да контролират речта си? Със сигурност по тези проблеми имаме много да работим! Затова не бива да разчитаме само на учителите, само на училището. Решаваща е ролята на семейството, на домашната атмосфера. Най-важното е началото, думите, които първо чува детето от майка си, от бабите си в дома, където то расте. Днес младите родители разчитат повече на техниката. Но живото слово е незаменимата царица на езиковото обучение. Ние, по-възрастните, израснахме с песните на нашите майки и баби, с приказките, които те ни разказваха в зимните вечери, с които ни унасяха в дрямка. Наше е онова поколение, което се сприятеляваше с майсторите - писатели на българската и световната литература. Затова ние, зрелите хора, не разбираме как така "всичко е върхът" и най-доброто често е "адски" хубаво! За нас адът е там, където думите не стигат, където те режат, вместо да носят удоволствие на ума и на душата.
 Винаги е имало разлики между бащи и деца, но днес млади и стари ги делят пропасти. Отношенията между тях стигат до непоносимост. И губят младите, защото не знаят колко са богати техните баби и техните родители. Това богатство не се купува с пари. То се подарява - от душа на душа!