Предателство към българите и бъдещето им. Навсякъде по света какво ще се изучава в училището е въпрос на национално самосъзнание и национална политика
Дума 3. Февруари 2016 , брой: 27
Проф. Ваня Добрева
Продължение

Всъщност през годините на прехода националните ценности бяха подложени на дискредитиране, на неглижиране и отхвърляне. У нас се масовизираха неолибералните догми и схеми, които карат младите хора да се срамуват от принадлежността си към българското племе и негова история. Щедро субсидираните от фондации като "Отворено общество", Световната банка, "Америка за България" преподаватели с научни звания и степени във висшите училища масовизираха тезите за "прекаления национализъм" на българите, обявиха за мит революционния подвиг на народа ни по време на Априлското въстание, не понесоха героичния устрем на Ботев за национална и социална революция, не издържаха признателността на Славейков и Вазов към руските братя освободители.
 Неслучайно

в академични лаборатории се коват идеологеми
 
че Българското възраждане не е самостойна културна епоха, достижение на българския народ, а "естествено развитие" на ситуацията в Османската империя, част от заложения мултикултурализъм.  Ето това са част от претенциозните тези, формирани от новия ни интелектуален реформаторски елит.  И тези идеологически тези виждаме да се прилагат системно в образователната ни система.
 Един пример. В утвърдените нови програми по литература за 5 клас единайсетгодишните ще придобиват представа за митологията и фолклора чрез употребата на два термина - митокултурна и фолклорна общност. В случая те заместват понятията народна и национална, тъй като включените творби нямат за задача да представят виждане (митологията) или народно мислене, образно преживяване (фолклора), т.е. нямат за задача да представят традицията като вътрешно присъщ и фундаментален за културата етап, народностно и национално определен, а ги пречупват през призмата на обща глобалистична, митологично-фолклорна общност.
  В такава концепция е разбираемо отпадането на Балканджи Йово, както и

отпадането на образци от епоса за Крали Марко
 
или песни, свързани с български обичаи. Като образец за фолклорна общност на петокласника се предлага "Хайдути" на Ботев, което е нормално. Ненормално е обаче от 11-годишното дете да се изискват "тълкувания на основни ценности и норми на фолклорната общност"; да се изискват умения и ерудиция, чрез които да "различава характерни особености на пространството и времето" в поемата.
 Още по-нелепо е, че в пети клас като характерен пример за проблема "Различни разкази за човека и света" децата ще усвояват романа с по-масова насоченост на Рик Риърдън "Похитителят на мълниите", който ще трябва да сравняват с класическата приказка "Котаракът с чизми".
 Пак според утвърдената от министъра нова програма по история за V клас, наред с усвояването на основните божества в Египет, се очаква учениците да се научат да "разграничават представите за живота след смъртта в древен Египет и Месопотамия".
  В шести клас учениците, както изтъкнах,  отново ще изучават литературата под формата на проблемни области: споменах за разделите "Световете на човека" и "Човекът и другите". Апропо, тук не е ясна връзката между литературните знания, получени от пети клас с тези, които ще се усвояват в шести клас. Разликата с досегашните програми за шести клас е в това, че в новите варианти

отпада проблемното поле "Човекът в българския свят"!
 
Конкретно, 12-годишните няма да учат предисловието към "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски, "Къде си, вярна ти любов народна?" и "Вятър ечи, Балкан стене" от Добри Чинтулов "Хубава си, моя горо" от Любен Каравелов, "Към родината" от  Атанас Далчев.
 Обяснението на МОН е, че повечето от тези творби ще се изучават в часовете по музика или ще се преподават в гимназиалните класове, тъй като били архаични и трудноразбираеми. Що се отнася до стихотворението на Далчев, изрично се посочва, че Далчев се изучава с други две стихотворения в гимназиалния етап на образование.
 
III.
 Но!!! Според новия закон учениците завършват основно образование в VІІ клас. В своя статия във в.ДУМА един от най-подготвените ни журналисти - експерти в областта на образованието - Велиана Христова, вече посочи, че от 38 изучавани произведения само 14 ще са български. В този период учениците няма да учат творби, свързани с родолюбивото и патриотично начало. Една програма по литература би следвало обаче да акцентува именно върху формирането на тези ценности. Да "въобрази", както казах, родината в представите на детето чрез конкретни текстове, свързани със семейството, с природата, с родния град, с историята и културата. Та нали именно "История славянобългарска" се превръща в обединяващ българите център - преписвайки я, изучавайки я, добавяйки нещо чисто регионално, чисто свое, се реализира на едно ментално ниво

конструирането на усета за национална принадлежност
 
 Оказва се, че в етапа на съзряване на детето, на оформяне на личността на гражданина, на неговото емоционално, подсъзнателно чувство към родината и народа, няма да бъдат залагани основите на националното самосъзнание. Така учениците ще завършат основното си образование, без да знаят кой е Паисий, кой е Софроний, кой е Георги С. Раковски, кой е Петко Р.Славейков, кой е Любен Каравелов. Българските ученици никога няма да научат, че едни от класическите творби на българската литература, дело на поколения поети и писатели, са свързани с Русия и руския народ, израз са на огромната признателност на българите за саможертвата на руския народ в името на свободата на родината ни.
 Не приемам обяснението, че отпадането на откъса от "История славянобългарска" от VІ клас и преместването на второто му досега изучаване от Х в ІХ е само с цел да се улесни неговото разбиране. Авторите на програмите би трябвало да са наясно, че има текстове, които на ранен етап от развитието на човека могат да се учат наизуст - така те се запазват под формата на образ, на първично чувство. Тяхното обяснение, тълкуване, историческо или културологично фокусиране може да стане на по-късен етап, с натрупването на факти и знания. Не би трябвало да се проблематизира фактът, че стихотворенията на Чинтулов или на Каравелов, на Славейков или на Вазов ще се изпълняват като песни в часовете по музика. Това само ще подпомогне тяхното допълнително възприемане в часовете по литература като представителни за ХІХ век творби.
 Ситуацията се усложнява и от статистическите данни, според които до този момент около една трета от учениците отпадат от училище след завършване на основното си образование. Дали тенденцията ще се запази, дали при демографската криза няма да се окаже, че процентът на учениците, напускащи училище, ще се увеличава - това е въпрос на бъдещи проучвания. Но е факт - основното си образование учениците ще завършват без знание за историята и културата на България.
 Тогава кого подготвя българското образование? Каква е неговата цел? Нима българското образование има за задача да образова поколения нови емигранти, готови

да се реализират във всяка западна държава, но не и в България
 
Граждани без национално самосъзнание и усещане за принадлежност?!
 Пак според новоприетия закон, осми клас ще е първият клас на гимназиалния етап, приключващ в Х клас. Тепърва ще се види каква част от учениците ще продължат във втория гимназиален етап, който започва в ХІ клас. Последните международни изследвания за грамотността сред 16-годишните у нас (учениците в Х клас) показват недостатъчно овладени умения за четене и разбиране на текста. Което би трябвало да се превърне в достатъчно основание за анализ и за набелязване на конкретни стъпки в по-начални периоди на обучение за решаване на този въпрос.
 Прегледът на програмата по литература за VІІІ клас показва, че отново не е ясен принципът, по който е правена. Какво по-конкретно се цели с нея? Като човек, който изследва и преподава история на българската и балканските литератури, не мога да си представя как учениците ще успеят в рамките на една учебна година да усвоят три литературни епохи - Античност, Средновековие и Ренесанс? Как ще успеят да прочетат и разберат, дори и фрагментарно, такива образци на човешкия гений като "Илиада", като античната поезия и драматургия, като представителните за старобългарската литература творби, като новелите на Бокачо, като "Дон Кихот" на Сервантес и "Хамлет" на Шекспир? А след като се оказа, че при "преструктурирането" на класове и учебно съдържание сегашните шестокласници ще бъдат лишени от учебния материал за цяла година, сега ни обясняват, че можело в същия VІІІ клас да им "вместят" и пропуснатото.  
  Вече е ясно, че националната литература се подлага на "окастряне". Но както личи, европейската и световна литература също ще са представени по някакъв не особено ясен критерий. Този критерий (това се вижда от замислените програми) е особено показателен по отношение на руската литература, която ще бъде представена
 
 само чрез едно произведение на Пушкин
 
 Вероятно, защото и тя според авторите на програмата е неразбираема?!
 Липсват няколко исторически епохални събития и периоди. В учебната програма почти го няма Покръстването. До края на обучението си по история учениците така и няма как да разберат, че българите сме православен народ. Каква е причината за това "отсъствие", при положение че през 2015 г. отбелязахме 1150 години от това възлово и кръстопътно за нас и за славяните събитие? Мисля, че е същата, която се наблюдава във всички образователни програми  - грубо пренебрежение на националната ни идентичност.
  В програмите по история, а и по литература, учениците твърде общо ще се запознаят с цивилизационния принос на св. братя Кирил и Методий и техните ученици. Независимо, че пак през 2015 г. отбелязахме 1160 години от създаването на азбуката ни. В VІ клас делото на Светите братя и техните ученици ще бъде представено в контекста на случващото се в средновековна Европа от VІ до ІХ век - и толкова: наред с промените в обществото, в религията, в културата, успоредно с възникването и разпространението на исляма.
  От програмите по история, по подобие на програмите по литература до VІІІ клас, се губи един голям период - Българското възраждане, за който учениците, получили основно образование, няма да са получили достатъчно знания (засега можем само да гадаем каква ще е програмата за VІІ клас, в която се обещава Възраждането). Но и в по-ранните, и в по-късните етапи на образование, когато става дума за Българско възраждане, учениците ще научат, че времето на неговото протичане е... век на национализма. И е възможно учениците да придобият много повече познания за държавната система на Османската империя, за политическите доктрини и концепции през ХХ век, отколкото за същината на най-българската епоха и за отечествената литература и история.
 Става ясно, че пренебрегването на православната ни и славянска същност, схематичното представяне на българската възрожденска култура както в програмите по литература, така и по история, не е случайно. Явно задачата, която се преследва, е чрез образованието да се оформят поколения, за които
 
 православието и славянството ще са понятия без съдържание
 
Крайно недостатъчното представяне на класически стихотворения за родината - независимо, че родината, отечеството, татковината са основни образи и тематични ядра в литературата ни - говори за вредни намеси в манталитета, мисленето и душевността на българския народ.
 
IV.
 Обобщено. Наред с прокламирания от неолибералите национален нихилизъм, по линия на българското образование се осъществява тотална подмяна на националната ни културна памет, атакува се генетичният ни културен код. За да бъдат силово инжектирани т.нар. атлантически и  евроатлантически ценности. За да се превърнат поколенията в дърво без корени. Докъде ще ни доведе подобен подход на замитане на истините, на грубо налагане на чужди стереотипи?
 Във водещи медии вече се появиха анализи във връзка със съставянето на програмите по литература и история, които показват, че зад програмите по история и литература стоят значими средства. Пишейки тези редове, си мислех и за това, че преди хилядолетия цената на предателството на Спасителя е била тридесет сребърника, а днес цената на обезродяването се изчислява с кариерно израстване и с чекови книжки в чужди банки.