Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2016 19:53 - Предателство към българите и бъдещето им. Навсякъде по света какво ще се изучава в училището е въпрос на национално самосъзнание и национална политика
Автор: 1997 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове:
1



Предателство към българите и бъдещето им. Навсякъде по света какво ще се изучава в училището е въпрос на национално самосъзнание и национална политика
Дума 2. Февруари 2016 , брой: 26
Проф. Ваня Добрева
I. Тези дни официално бяха оповестени учебните програми по литература и история за тт, Vт и Vттт клас. А месец преди това станаха факт програмите за т и V клас. Забележително е, че тяхната антибългарска насоченост и съдържание предизвикаха бурна обществена реакция. Нещо повече, разгоря се справедливо негодувание против циничните актове на управляващите в сферата на образованието. Актове, целящи да обезсилят имунната система на българската духовност, да подложат българските деца на груба манипулация с ефект - загуба на историческа и културна памет. И то в името на новия ни цивилизационен избор, на така наречените атлантически или евроатлантически ценности.
  Единственото, което буди надежда в този случай, е, че иначе мудно реагиращото обществено мнение този път - въпреки върлуващия политически конформизъм, въпреки партийните разделения - намери сили да протестира. Нацията ни показа, че все още има потенциал да се обединява в моменти, когато върху България надвисват

изпепеляващи бедствия на обезпаметяването

Показателно е, че новите учебни планове са кроени и прекроявани в рамките на новия Закон за предучилищното и училищно образование, който партия ГЕРБ разработи по време на първия си мандат и прие миналата година без особен обществен дебат в парламента. Подкрепата дойде от коалиционните съюзници - депутатите от  Реформаторския блок, АБВ, патриотите, в комбина с ДПС. Което също е симптоматично - с припряност, характерна за случаи, когато се изпълнява чужда поръчка. Ще подчертая, че новият закон, за разлика от предишния, позволява съдържанието на учебните програми и учебниците да бъде променяно напълно. И което е същински абсурд - правомощията за правенето на такива промени се предоставят на министъра, т.е. на неговата субективна политическа преценка и самоволие.
  И още нещо. Моите впечатления като бивш зам.-министър на образованието и науката и като председател на комисията за образование и наука в 42-то Народно събрание е, че в конкретната ситуация особен принос за изготвяне на провокативните проекти на учебните планове имат елитни кадри на Реформаторския блок и ДПС на Лютви Местан. Другояче казано, те пряко осъществяваха през годините политиката на неолиберализма в образователната сфера. Политика, предназначена да подкопава опорите на националната ни култура, оттам и

да заличава ролята и смисъла на националната държава
 
у нас.
 За съжаление това не се случва за първи път през последните години. Ще припомня, че през 2011 г. беше публикуван доклад на експертна група, която трябваше да оцени дискриминационния риск от изучаване на българската класическа литература. Тази комисия се състоеше от представители на "Отворено общество" и на "Америка за България", в нея влизаха преподаватели от висши училища, известни с принадлежността си към тези две фондации.
  Тогава писатели, журналисти, представители на техническата интелигенция, а и аз самата, излязохме в медиите с мнения и статии, изразихме крайното си възмущение от този хунвейбински акт на управляващите:

да цензурират и редактират класическото ни наследство!
 
Сред авторите, чиито произведения бяха посочени като "дискриминационни", попадаха поезията на Ботев и творби от Вазов. Намерила беше място и народната песен "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово", тъй като текстът й създавал впечатление за петвековно жестоко турско робство. Скандалът беше скрит под масата от управляващите  и като че ли въпросът, свързан с отпадането на възлови творби на националната ни култура - приключен.
 Две години по-късно, през 2013 г., когато министър на образованието стана проф. Анелия Клисарова, на сайта на МОН се появиха проекти на учебни програми по литература, дело на току-що отишлия си служебен кабинет на Марин Райков. В тях вече ясно се виждаше, че моделът за усвояване на българската литература в училище се гради наистина върху рязко намаляване на творби от родната класика.
 Предвиждаше се да бъдат изхвърлени от учебните програми творби на Ботев и Вазов, на Пенчо Славейков и Яворов, на Дебелянов, на Вапцаров, заменяха се христоматийни за писателската естетика и натюрел творби с  произведения, в които националната и социалната проблематка отстъпваше на заден план. Правеше впечатление, че

авторите на тези програми и до днес са анонимни
 
но те бяха заличили от програмите структуроопределящи за националното ни развитие произведения. Най-вече свързани с борбите на българския народ за освобождение от турско иго, със социалните идеали, с копнежа към ново бъдеще на справедливото и солидарно общество. Тогава с председателя на СБП Николай Петев, с поета Минчо Минчев, с психолога Христо Монов поканихме проф. Клисарова и заедно дадохме пресконференция, по време на която тя като министър на образованието категорично заяви, че цитираните творби няма да отпаднат от учебната програма.
 Разказвам по-подробно за тези събития, понеже в сегашните проекти по литература и история отново се прави опит да бъде легитимирано - вече на законно основание - националното ни обезличаване и унижение.
 Казаното от мен не означава, че досегашните програми по литература и история не трябва да търпят промени. Обратно. Прегледът на онова, което учениците до този момент изучават по история и литература, показва, че тяхното знание, организирано върху "принципа на фрагмента", е разделено от представата за културен процес и не предполага възможности да неговото обяснение. Например изучава се конкретно стихотворение на Ботев, Каравелов или Чинтулов - лирични качества, предпоставки, фабула и композиция, стил или структура, но това не се свързва с облика и духа на историческия период, с идеите, характерни за  епохата на българското Възраждане.
 Същевременно програмата по история е организирана така, че през целия гимназиален етап (от тХ до Хтт клас) учениците изучават политически доктрини и концепции, характерни за ХтХ и особено за ХХ век, но при "цензуриране" на неудобните за идеологията на неолиберализма исторически факти: това се отнася и за Великата френска революция през ХVIII в., и за Великата руска революция през ХХ в., и до трактовката на времето на Втората световна война и антифашизма, и до похода на Наполеон срещу Александрова Русия и т.н. Прави впечатление, че акцентът в подготовката на учениците е втората половина на ХХ век и годините на прехода, с обрасли по тях
 
политически манипулации и изкривявания на действителните събития
 
Същото е положението с литературата.
 
II.
 И все пак, какви са конкретните проблеми, които поставят пред нас новооповестените проекти на програмите по литература и история?
 На първо място, запазва се липсата на синхрон между това, което се учи по литература, и онова, което е предмет на историята. По-логично е, ако в даден клас се изучават античност и средновековна история, те да бъдат обвързани с живота на древната и средновековната литература и култура. Същото важи за Възраждането или за съвременността.
 На второ място, запазва се т.нар. "проблемен подход". Примерно, заделят се, както е сегашната практика, проблемът "Светът и човекът", или проблемът "Човекът и другите". В това проблемно пространство едни до други фигурират творби и писатели от различни страни, континенти и времена. Между тях - български творби и писатели. На пръв поглед благородни намерения - разширява се кръгозорът на учениците, преодоляват се стереотипи в преподаването. Но ако вникнем по-дълбоко, ще разберем, че целенасочено образците на българската литература са заставени да влизат в "конкуренция" с шедьоврите на световното художествено наследство.
 Какво по-лесно при такава ситуация българските творби да губят значение като знаци на националния развой и да отпадат от подбрания проблемен кръг? Честно да си кажа, не зная кой е решил, че изучаването на националната литература може да бъде смесвано по такъв начин с гениалните образци на световната литература (под формата на общи въпроси, които следва да бъдат решавани)! Не мога да си представя, че англичаните, французите или германците ще се ограничат със спорадично представяне на националната си литература за сметка на световните чужди образци! Не мога да си представя как англичаните, французите или германците ще определят класическата си литература като "архаична" и "неразбираема", а
 
политиците им ще обясняват кое е разбираемо
 
и кое не за техните деца?
 Но не мога да си представя подобен подход и при балканските ни съседи - в една Румъния или в Сърбия, в Гърция или в Турция. Не е случайно, че в рамките на ЕС образованието остава въпрос на национална политика, т.е. какво ще се изучава в училището е въпрос на национално самосъзнание и национална политика!
 Така че всяка национална култура има своите творчески върхове, културни ценности, своята митология. В "Родина" Далчев проникновено казва, че обича България не защото е "богата", а защото му е родина. Не само заради победите, но и заради мигове на национални поражения. Човек обича отечеството си, защото тук се е родил, тук е изпитал първите тръпки на радостта и разочарованието, тук е почитта му към баща и майка, тук са люлката и гробът, тук са планините, морето и полетата, които го заобикалят, тук той е извършил първото си осъзнаване в околния свят. Това е чувство и инстинкт, мисъл и първична реакция, спонтанно увлечение и усет за обреченост. Когато става дума за националната същност на личността, не всичко може да бъде онагледено, обяснено с рационалните доводи. В този план прелестно е да възприемаме татковината като неповторима.
 Тези ценности са вродени, но и се придобиват, възпитават, особено през детските години и през учебния цикъл от първи до осми клас. Ако през този период подрастващото дете, със своята емоционална памет, не научи текстове за България, за националната ни история и духовност, не наизусти поне някои от великите стихотворения на българската литература, ако за зла участ остане отчуждено от "родното" за сметка на "света", нищо добро, повярвайте ми, не очаква нито България, нито страните от Европейския съюз!
 
Следва
 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3035387
Постинги: 3517
Коментари: 2407
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031