Дума 6. Септември 2017 , брой: 174 Георги Танев, Димитровград
При социализма българският народ живя в мир и спокойствие, без войни. Хората се трудеха и се радваха, че изграждат на себе си и своите деца спокойно бъдеще. Всяка година израстваха стотици заводи, фабрики, електроцентрали, комбинати. Появиха се градове като Димитровград, Гълъбово, Раднево, Мадан, Рудозем. Строяха се детски градини, училища, болници и жилищни блокове. За броени години след 1944, България беше изцяло електрифицирана. Механизира се селското стопанство. Преодоля се тежкият физически труд. Младите хора заминаха в градовете, включиха се активно в различните отрасли на икономиката. Израснаха учители, лекари, инженери, технолози. На всички работещи се осигуряваха карти за почивки на море и планина. Проблем нямаше с циганите. Те работеха в строителството и като хигиенисти по улиците, в предприятията и в парковете.
Във всички населени места в страната имаше общообразователни училища, а във всички градове и гимназии, в окръжните градове и езикови, и професионални гимназии (техникуми) - за медицински сестри, строителни техници, автотранспортни работници, за кадри за селското стопанство и много други. Имаше откриване, а не закриване на училища. Младите хора, завършили професионалните гимназии, навлизаха веднага в производството по договори за 3 години и ако желаеха - продължаваха, а някои се местеха в други производства. Във всички градове в страната функционираха болници. Най-авторитетните професии бяха на учителите, лекарите, инженерите, технолозите, агрономите, офицерите. България стигна 9 млн. жители.
Сега имаме 27 години анарходемокрация, 27 пъти избори - за правителство, президент и за кметове, добре сме. Имаме и нови професии: клошар, клюкар, наркоман, безработен и други. Имаме хранителни продукти с ГМО, птичи грип и заразени яйца. Предлагам на младите социалисти да намерят и изучат статистическите данни за живота в родните им места по време на социализма и сега, защото те малко знаят за онези години.