Със сигурност едно нещо винаги ми е било ясно,ако се захванем с Банката-трябва да сме сериозни.Година и половина преди баща ми да почине,като едно от всички тези млади семейства ,имахме силно желание да се отделим от родителите.И не само желание,просто усещахме си ,че времето е дошло.Само че нямахме пари!Поне не достатъчно.Пет години живяхме с родителите на съпруга ми и каквото можехме събирахме-но разбра се че без заем никога няма да стане.И така кандидатствахме пред една банка.Мъжът ми разбира се,негов беше основният доход,аз бях по майчинство-отхвърлиха ни за нула време.Не се отказахме и пробвахме в друга,аз междувременно харесах една гарсионера съвсем близко до блока в който живеехме до сега.Идеална беше,точно ни устройваше -само заем да отпуснат.Момичето от втората банка при която подадохме документи беше много разбрана.Взе нещата присърце-всичко ще направя ,каза,ще съдействам ,но с тези доходи незнам.И ни отхвърлиха!Тук вече много се разочаровахме....много.Може би ,защото вече бяхме видяли Дома.И тъкмо когато се бях примирила,отчаяла-звънна ми онова момиче и каза-Да кандидатства поръчителят,той е надежден,той има шанс.Да,поръчителят беше баща ми,тя знаеше че можем да се разберем-той ни дава името,ние си плащаме вноската (280лв.беше ,за 15 години)и всички са доволни.Така и стана .Бързо стана.Нанесохме се и дори ремонт направихме.Собственичката на апартамента и тя разбрана излезе-изчака ни.Щастие.Само че банката сгреши.И заедно с него си отиде и заема.Аз виждам Божията намеса,не докато всичко това се случваше,но след това.Господ си знае работата.Той за разлика от нас вижда и в бъдещето.Повече доверие трябва да Му гласуваме.Понякога нещата се случват със или без нашето съгласие.