Постинг
23.08.2018 23:05 -
Мотивите за формалните изменения в литературата
Дума 24. Август 2018 , брой: 164 Йен Дзинмин
Измененията в литературната форма могат да бъдат проследени и много хора си намират причина да го правят. Моето впечатление е, че при разискването на формалните изменения те често се свързват със сложността на мисълта и богатството на чувствата, които подтикват непрекъснати пробиви във формата. Най-отчетливият пример е изменението при китайската поезия - от четирисричния стих в "Канон на песните" през петсричния по време на династия Хан, до преобладаващия седемсричен по време на династия Тан, чак до появата на стихотворната форма на династия Сун, изменението във формата се проявява като един процес на непрекъснато разширяване. Това би трябвало да е логично. Не са ли драмата през династия Тан и романът през династии Мин и Цин доказателства отвън тъкмо за тази неспирна тенденция към формално разгръщане. Строго фиксираните форми на танската поезия отстъпват на "свободните писания", което означава, че формалните изменения се случват в крачка с развитието на човешката цивилизация и степента на разнообразие при изразяването на човешките чувства.
Но процъфтяването и западането на определена форма - дали творците ще я предпочитат или пренебрегват, дали читателите ще я приемат пламенно или безразлично - всъщност зависи от много други фактори, например силата на външната среда, която още по-пряко влияе, променя и определя тези промени. Социалните нужди принуждават творците да се приспособяват и да догонват - това явление е тясно свързано с ползотворната цел на писането и в него се крият "практически", "нелитературни" мотиви, което е резултат от влиянието на времената. По време на литературния бум през осемдесетте години на миналия век на мода станаха разказите и повестите, много писатели се отдадоха на писането на кратка проза - това беше време, в което непрекъснато имаше обновявания и пробиви в идеите, а разказите и повестите могат да изразяват мисъл и да предават идеи по-скоростно и пряко. Въпросът дали някога ще се появи висок, внушителен роман вълнуваше много литературоведи. За няма и тридесет години гласовете се промениха и романът в момента е жанр, който вече няма нужда от допълнителни призиви, защото отношението към него по всички линии е далеч по-добро от това към кратката проза. Романът вече не е нещо, което писателите опитват, едва след като са натрупали достатъчно разкази - много млади писатели дебютират именно с романи. И хората отново се зачудиха каква е причината за западането на разказа, който най-добре изразява авторовите особености и стил.
Защо днес популярността на романа е далеч по-голяма от тази на разказа? Не е ли логично в тази шумна епоха да се пише все по-кратко? Това не подхожда ли повече на "културното бързо хранене"? Освен това, защо влиянието и обществената популярност на поетите е видимо несравнима с тази на разказвачите? Пазарът! Тиражът и възможността за филмиране се превърнаха във важен стимул. За привличането на хорското внимание се разчита повече на известността на автора, отколкото на тематиката или заглавието. Това хладно нещо пазарът изведнъж предизвика вълна, която оказва огромно вътрешно влияние върху изменението на литературната форма.
Наскоро препрочетох "Кратка история на китайската проза" на Лу Сюн, където открих още по-далечни доказателства, които обясняват, че процъфтяването и западането на литературната форма съвсем не са литературно обусловени. Говорейки за процъфтяването на жанра "предания за странното" по време на династия Тан, Лу Сюн казва, че то било тясно обвързано с "обществените нужди", с битийните необходимости на тогавашните интелектуалци и учени младежи. През епохата Тан кандидатите за имперските изпити се стичали в Пекин, където трябвало да напишат своите стихове върху свитъци, които давали на известни по това време хора за мнение, така можели да си спечелят одобрението на знаменитите културни личности, което да умножи репутацията им и да подсили надеждите им за успешно преминаване на изпита. Само че към средата на VIII в. на хората им втръснало от поезия, по всяка вероятност на самите известни творци им било омръзнало. След като поезията престанала да се ползва с такова уважение, някои започнали да пишат разкази и взели че се прочули с тях, заради което Лу Сюн казва: "Така че хората, които недоволствали от прозата, в този момент също прописали проза. Заради това известно време разказите от жанра "преданията на странното" били изключително популярни."
Днес е пазарът, през епоха Тан е било вземането на изпита. И двете са жизненоважни фактори в човешкия живот, които засягат съществуването и реалните перспективи на човек. От друга гледна точка, те са "нелитературни", напълно непостижими посредством призивите на самите писатели или критици.
Формалните изменения в литературата притежават определена зависимост, но все пак са доста сложни. Само при правилно овладяване на мотивите и посоката на развитие и изясняване на връзката между тях литературата може да се развива по желания здравословен начин.
Превод: Стефан Русинов
Измененията в литературната форма могат да бъдат проследени и много хора си намират причина да го правят. Моето впечатление е, че при разискването на формалните изменения те често се свързват със сложността на мисълта и богатството на чувствата, които подтикват непрекъснати пробиви във формата. Най-отчетливият пример е изменението при китайската поезия - от четирисричния стих в "Канон на песните" през петсричния по време на династия Хан, до преобладаващия седемсричен по време на династия Тан, чак до появата на стихотворната форма на династия Сун, изменението във формата се проявява като един процес на непрекъснато разширяване. Това би трябвало да е логично. Не са ли драмата през династия Тан и романът през династии Мин и Цин доказателства отвън тъкмо за тази неспирна тенденция към формално разгръщане. Строго фиксираните форми на танската поезия отстъпват на "свободните писания", което означава, че формалните изменения се случват в крачка с развитието на човешката цивилизация и степента на разнообразие при изразяването на човешките чувства.
Но процъфтяването и западането на определена форма - дали творците ще я предпочитат или пренебрегват, дали читателите ще я приемат пламенно или безразлично - всъщност зависи от много други фактори, например силата на външната среда, която още по-пряко влияе, променя и определя тези промени. Социалните нужди принуждават творците да се приспособяват и да догонват - това явление е тясно свързано с ползотворната цел на писането и в него се крият "практически", "нелитературни" мотиви, което е резултат от влиянието на времената. По време на литературния бум през осемдесетте години на миналия век на мода станаха разказите и повестите, много писатели се отдадоха на писането на кратка проза - това беше време, в което непрекъснато имаше обновявания и пробиви в идеите, а разказите и повестите могат да изразяват мисъл и да предават идеи по-скоростно и пряко. Въпросът дали някога ще се появи висок, внушителен роман вълнуваше много литературоведи. За няма и тридесет години гласовете се промениха и романът в момента е жанр, който вече няма нужда от допълнителни призиви, защото отношението към него по всички линии е далеч по-добро от това към кратката проза. Романът вече не е нещо, което писателите опитват, едва след като са натрупали достатъчно разкази - много млади писатели дебютират именно с романи. И хората отново се зачудиха каква е причината за западането на разказа, който най-добре изразява авторовите особености и стил.
Защо днес популярността на романа е далеч по-голяма от тази на разказа? Не е ли логично в тази шумна епоха да се пише все по-кратко? Това не подхожда ли повече на "културното бързо хранене"? Освен това, защо влиянието и обществената популярност на поетите е видимо несравнима с тази на разказвачите? Пазарът! Тиражът и възможността за филмиране се превърнаха във важен стимул. За привличането на хорското внимание се разчита повече на известността на автора, отколкото на тематиката или заглавието. Това хладно нещо пазарът изведнъж предизвика вълна, която оказва огромно вътрешно влияние върху изменението на литературната форма.
Наскоро препрочетох "Кратка история на китайската проза" на Лу Сюн, където открих още по-далечни доказателства, които обясняват, че процъфтяването и западането на литературната форма съвсем не са литературно обусловени. Говорейки за процъфтяването на жанра "предания за странното" по време на династия Тан, Лу Сюн казва, че то било тясно обвързано с "обществените нужди", с битийните необходимости на тогавашните интелектуалци и учени младежи. През епохата Тан кандидатите за имперските изпити се стичали в Пекин, където трябвало да напишат своите стихове върху свитъци, които давали на известни по това време хора за мнение, така можели да си спечелят одобрението на знаменитите културни личности, което да умножи репутацията им и да подсили надеждите им за успешно преминаване на изпита. Само че към средата на VIII в. на хората им втръснало от поезия, по всяка вероятност на самите известни творци им било омръзнало. След като поезията престанала да се ползва с такова уважение, някои започнали да пишат разкази и взели че се прочули с тях, заради което Лу Сюн казва: "Така че хората, които недоволствали от прозата, в този момент също прописали проза. Заради това известно време разказите от жанра "преданията на странното" били изключително популярни."
Днес е пазарът, през епоха Тан е било вземането на изпита. И двете са жизненоважни фактори в човешкия живот, които засягат съществуването и реалните перспективи на човек. От друга гледна точка, те са "нелитературни", напълно непостижими посредством призивите на самите писатели или критици.
Формалните изменения в литературата притежават определена зависимост, но все пак са доста сложни. Само при правилно овладяване на мотивите и посоката на развитие и изясняване на връзката между тях литературата може да се развива по желания здравословен начин.
Превод: Стефан Русинов
Няма коментари
