Някога чувствали ли сте се като птичка в клетка?
Колкото и да се въртите не намирате изход.
Блъскате се от една стена в друга.
Не ви стига кислород.
Не може да дишате.
Задушавате се.
За мен не сме по-различни от тази птичка.Защото колкото и да сме умни,колкото и да сме способни,ние не можем да видим нещата от друг ъгъл.Не можем да видим истината.Не искаме да стигнем до нещо,което ще ни направи уязвими,крехки и раними.
Не искаме да си го причиняваме.



                                                                                                                   РС