Тъкмо си мислех, колеги, да попитам отново тук - какво стана със законопроекта за изменение на закона за идеята за домашното насилие у нас, който трябваше да бъде приет около месец след голямата тупурдия около "онази конвенция" (и не, няма да погледна в архив новините, за да видя точно какъв беше закона, защото съм сигурна, че само аз го помня, и колегите социални работници))), и ето ти, законът сам напомни за себе си, отчасти, защото град Айтос, където се е случило събитието, в момента е в туристическия си сезон, навярно, отчасти, защото няма за какво друго да се говори по новините. Някой би казал, че домашно насилие става всеки ден, един вид, и че почти всеки ден има някой осакатен, на седмица или месец по веднъж - утрепан, е, да, ама Айтос си е Айтос, попаднаха хората в новините, и туйто. Гледам, колегите от днеса си позволяват да нарушат с благородна цел в последната си статия по въпроса, точката от етичния кодекс на медиите, за благоприличието))), споменавайки, дето мозъкът на жената бил на каша и намеквайки, че в къщата, в която е станал боят, ще се чисти един месец след него, но, колеги, мен ме покърти заглавието на тази статия - " Теньо и Ивета - "любов", основана на дрога и насилие. А детето?", и това при положение, че горката Ивета вече не е между живите, да се говори дори за "любов", докато още не са я погребали... Аз разбирам колегите, някой трябва да каже нещо, нещо важно, нещо, което да намекне, че отговорност трябва да се поеме за тоя тежък случай, в случая - отговорност трябва да се поеме от извършителят и жертвата, по възможност, солидарна,  поради липса на ясно дефинирани законови конструкции, колеги, у нас)))( няма ние всеки път да ги четем тия гадорий по медиите, я?!), че са важни децата например, всички ние "живеем за децата си", в техно име допускаме сума ти компромиси и грехове, ами Ивета? Разбирам, че е неприятно, не е хубаво да се говори за такива гадни работи, ама детето ще го запомни за цял живот това, което му се случило, то е малко и  от дрога още не отбира, нито може да чете, ще го вземат роднини и ще го отгледат, надяваме се, или ще го отгледат добри хора, които си нямат деца, каквото и да стане, ще бъде по-добре, колеги, няма за какво да се вайкаме. Хубавото е, че детето е оцеляло, защото както таткото не е искал да сменя напишкан памперс, и е успял да утрепе майка му заради това,  можеше да го подкара и него с юмруците, което изобщо не е прецедент, както навярно биха казали разследващите. Като казват "дрога" и "дрогиран", и "агресивен", хората у нас  си мислят, че това е майтап, ама не е)). 
Та, за закона, някой знае ли дали ще бъде нещо прието до отпуските, или да чакаме другата година?)). Някои не дочакаха. 
Сетих се за един пост, който напоследък доста често чета във фейсбук (явно започва все повече да се върти там) и тук ще цитирам неточно, "Този, който удари жена, не е мъж". Бре, хора, бая още хляб трябва да изядем, докато стигнем до другата дефиниция, че няма значение, дали е мъж, май, и че тая работа, с мъжкото, много зле говори за възприятията за мъжкото у нас, и за човешкото, на фона на всичко ставащо... А би трябвало да бъде толкова просто, колеги - този, който удари жена, "гражданинът", лежи в затвора една година, да речем, или пет, може и двадесет - за да не се стига до обезличаването на наказанието за убийство у нас, което е от 10 до 20 години, бива "по невнимание", и "с особена жестокост", мисля, и се дава както за редови убийци, така и за насилници, и прави това наказание малко, и нищожно, не заради жестокостта на деянието, а защото Ивета, гражданка на град Айтос,  е можело да бъда спасена - законно, с психологическа помощ, със законова помощ и с категоричната намеса на полицията на по-ранен етап, чиито действия, е трябвало да бъдат мотивирани, от съответните закони (може би поправени от м. март или април насам?)).