Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04 20:15 - Преводът е вярност към поетиката на автора. Разговор с Димитър Стефанов за преводаческото изкуство
Автор: 1997 Категория: Изкуство   
Прочетен: 86 Коментари: 0 Гласове:
1



Дума 21. Април 2017 , брой: 77 Тодор Коруев
- В този ни разговор, за разлика от предишния, предлагам да обърнем пирамидата. Ще започнем не от личното поетическо творчество, а от преводите. Няма съмнение, че ти си най-активният и според мен най-добрият преводач на чешка и словашка поезия, пък и от други езици. Преводачеството е твое призвание, но има ли признание?
- Превел съм над четиридесет книги от словашки автори. В Братислава два пъти съм удостояван с най-престижната награда "П. О. Хвездослав" за превод и за заслуги към словашката литература. Носител съм и на златния медал на словашкото Външно министерство. От Съюза на преводачите в България съм награден също така за превода ми на старочешките сатири от ХIV век. Преди петдесет години в Чехословакия получих наградата "Петър Безруч". В мой превод са излезли над двадесет книги от чешки, между които първата преведена в чужбина стихосбирка на бъдещия Нобелов лауреат Ярослав Сайферт и личната ми преводна антология "Сметало на Любовта" - 18 чешки поети; това е втората лична антология с чешка поезия в България след "Огледалата на Вълтава" на Кирил Христов.
И тук искам да се върна към случая със старочешките сатири. Те ме впечатлиха още на лекциите по старочешка литература в Карловия университет. След като излезе старочешко-чешкият речник, разбрах, че е дошло времето да направя своя подбор и да преведа най-доброто от тях. С превода се занимавах цели шест месеца. Това са чудесни стихотворни, римувани сатири с неподозирани съвременни акценти. Чехите още не са разбрали докрай какво литературно богатство - родно и европейско - притежават, имат едностранна представа за тях, не са правили и опити поне нещичко да преведат на съвременен чешки език. Те не оцениха и преводаческото, и културното значение на българското издание, единствено в света. Световната премиера на книгата беше в София през 1993 г., след като ръкописът беше престоял пет години. В чешкия печат се появи само едно кратко съобщение. Иржи Жачек, един от видните чешки поети, поиска съгласието ми да се преведат от български на чешки дословно сатирите, след което той да направи своя съвременен стихотворен превод, но после обстоятелствата, изглежда, не са помогнали това да се осъществи... Радва ме, че словаците винаги са били внимателни към доброто, което другите вършат за тях. Те ме направиха и почетен член на своя Клуб на независимите писатели.
- Какво от чешката и от словашката литература си превел през последните години? От "Везни" се запознах със стиховете на известния словашки автор Павол Хоров и с цикъла на чешката поетеса Людмила Кроужилова в твой превод.
- Последната чешка книга, която преведох, беше "Аз съм твоята съдба" (2013) от Бронислава Волкова. За премиерата на стихосбирката си видната чешка емигрантка дойде в София чак от САЩ, където тя от дълги години живее и е университетски преподавател. Между впрочем чешкото Министерство на културата отказа да субсидира българското издание.
През последните пет години от словашката литература представих с отделни книги поетите Лидия Вадкерти-Гаворникова - "На това място, в този миг", Йозеф Михалкович - "Зимовища на душата", Елена Хидвегиова-Юнг - "Есенна жена", и Павол Хоров - "Високо лятно небе". Преведох и три книги за деца от Хана Поницка - разказите "Как Тапичката ходеше на училище", стиховете за най-малките "Слънчо, грей!" от Мария Тополска и последната - "Към Трамтария" от Мирослав Валек. В превода си на книгата "Слънчо, грей!" вложих и благодарността на българската култура към Мария Тополска, дълги години живяла в България и превела на словашки шейсет книги от български автори.
- В ръцете ми е книгата "Към Трамтария" от Мирослав Валек. Познавах видния словашки поет, той идваше често в България, някога в Братислава ми даде интервю, но тогава не стана дума за поезията му за деца. Ти първи представи стиховете му за деца у нас. Виждам, че не ти е бил лесен преводът, има "капани" още в заглавието "Трамтария", образувано от трамтара, или как да се предаде например "панпулонци". Съгласен ли си с мен?
- Мирослав Валек е поставил поетически "капанчета" и за словашките си читатели, но на мен ми беше твърде приятно да ги преодолявам в името на новото, което този автор казва в поезията си за деца. Има толкова приятно неочаквани неща в неговото общуване с детското съзнание. Да си призная, стиховете за деца на Мирослав Валек бяха една изненада за мен. Познавах отдавна този автор - лично, а и неговата великолепна поезия за възрастни. Аз бях инициаторът и един от двамата преводачи на книгата му със стихотворения "Момчето със звезда се сблъска", излязла у нас през 1971 г. След като преведох "Към Трамтария", попаднах на една неочаквана оценка за детската поезия на Мирослав Валек. Това стана напоследък. Четох биографичната справка за един друг известен словашки автор, когото имам намерение да представя на български с преводни стихове за деца. В познатия "Речник на словашките писатели от XX век" (Братислава, 2001 г.) се натъкнах на следното уточнение за този автор: "Той се придържаше към Фелдековско-Валековската линия в литературата за деца..." Това още веднъж ме увери, че Мирослав Валек е виден словашки творец и в поезията за деца. И тук аз се зарадвах двойно: Досега съм превел четири книжки с детски стихове от словашки поети. В тази вече малка поредица първата е от Фелдек - "Кехлибарен свят", излязла у нас преди 32 години, последната - "Към Трамтария" от Мирослав Валек... Ето още едно потвърждение на "Фелдековско-Валековската линия" в словашката поезия за деца.
- Дай да поговорим малко повече за превода на поезия. Да оставим настрана теорията на преводаческото изкуство, кажи в какво се състои майсторлъкът да се превежда мерената реч, пък и свободният стих?
- Най-напред преводачът трябва да вникне в смисъла на казаното от поета, колкото и сложно или отвлечено да е то. Преводът не трябва да се поддава на буквализма. Преди много години двама млади преводачи бяха превели чак смехотворно за литературната вечер в Чехословашкия културен център заглавието на известната стихосбирка "Настръхнал от любов" от Валек като "Любов в гъша кожа". Дори точният превод в редица случаи е непоетичен. Преводът на поезия трябва да е верен и да има художествен еквивалент. Преводачът трябва да се придържа към поетиката на автора. Помня как отдавна стиха на Незвал "Техните целувки, сладки като компоти..." го преведох "техните целувки, сладки като мед..." То ми се струваше по-поетично, а не делнично и почти прозаично като целувки "компотено сладки". А то всъщност е било в духа на Незваловата поетика. Преводът на поезия почва не от личната нагласа, а от верността към поетиката на автора. Размишлявал съм за това и в раздела "Преводиада" в двутомника ми "Петте годишни времена".
- А какво е специфичното в превода на поезия за деца?
- Превел съм вече пет книги със стихове за деца - от Фелдек, Жачек, Руфус, Тополска и Валек. Словото в детската поезия трябва да бъде чисто и ясно, римата - пълнозвучна, мисълта, образът и усмивката - естествени. Често пъти се налага преводачът да стане съавтор на детската игрословица. Струва ми се, че от десет добри преводачи на поезия за възрастни у нас само един има желание, готовност и умение да подаде топла ръка на българското дете и да го поведе на разходка или пътешествие в чуждия детски свят.
- Защо не от всеки поет става добър преводач?
- От всяко дърво свирка не става. Трябва желание и талант, задълбочено познание на чуждата реч и литература, а най-вече - на родния език и художествената му мярка. Може да се направи добър превод и по линеарен текст от непознат език, както моите преводи от хинди, старофренски и японски. Тогава преводачът е по-затруднен за вникване в детайли и разчитане на по-сложни авторови мисли и образи. За поета преводач има няколко възможности: точен, верен или художествен превод. Превежданият автор не се нуждае от преводаческа украса, нито от преводаческа подмяна на качества. Ако един царски сонет с две четворни и две тройни рими се преведе в бял стих, това не е поетически превод, а културна информация. Освен степени на преводаческия талант има и вярност с оригинала, т. е. преводаческа почтеност.
- Да се правят лични преводни поетични антологии за мен е литературен и културен подвиг, защото творецът поема голяма отговорност не само към себе си, но и към литературата на страната, която представя. А също така и към читателите. Така ли е?
- Радва ме тая оценка за личната преводна поетична антология. Ето една недостатъчно изследвана и разбрана у нас творческа изява на преводаческата личност. Аз имам пет лични преводни антологии. От чешката поезия това е "Сметало на любовта" - вече стана дума за нея. От словашката поезия са личните ми антологии "Малка звездна музика" - 101 словашки стихотворения, "Истината с прекрасно дълги крака" - девет словашки поети, и "Възможна нежност" - три словашки поетеси. В четвъртата - "Най-после обичта" - млади словашки поети, съм направил цялостния подбор и съм превел половината от нея (е, да, това беше през далечната 1975 г.). В личната антология се постига освен всичко друго и корекция на по-стари преводи - свои и чужди. Личната антология се прави от преводача не само с познание, а и с предпочитание, с обич и радост.
- А за най-новите ти със стихове, хайку и хайбуни ще поговорим някой друг път.



Димитър Стефанов е известен български поет, есеист и преводач, автор на повече от трийсет книги, между които стихосбирките "Знак за събиране" (1968), "Миналото, в което ще се превърнем" (1975), "Всекидневни сонети" (1981), "Гората на глухарчето" (1988, първа българска хайку стихосбирка), "НепреМИГващо синьо" (1999), "Защо снегът?" (2002) и "Човешки, твърде човешки" (2007), лирико-философските миниатюри "Невидимости" (2005) и двата есеистични сборника "Несъответствия" (1983) и "Очертания на мига" (2008), "Всичко онова. 40 стихотворения и 40 хайку" (2012). "О! Стихове с усмивка за най-малките" (2013), "Трепети на сърцето" (2016).
Член е на Българския ПЕН-център, почетен доктор по литература на Световната академия за изкуство и култура, почетен член на Клуба на независимите писатели - Братислава.
 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 635944
Постинги: 1973
Коментари: 929
Гласове: 495
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031