Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2017 12:25 - Съдбата - този труден събеседник... новата книга на Стаменка Христозова
Автор: 1997 Категория: Изкуство   
Прочетен: 347 Коментари: 0 Гласове:
1



Дума 8. Март 2017 , брой: 47 Георги Н. Николов
"Сиянието на залеза" - избрани разкази и новели, е новата книга на Стаменка Христозова (изд. "Изток - Запад"). Изтъкана от съвременна проза в диалог с реалностите на живота. Които ни заобикалят в забързания ритъм на урбанизирания град или в гаснещите някъде накрай света селски махалички. Понякога - и сред абсурдните ситуации в "Кривата усмивка на щастието" или "Възходът на деловодителя". Открити сякаш в някакъв наръчник на човешките чудатости, суета и дребнавост.
Творбите, някои поднесени в "аз" повествование, основани върху непогрешима женска интуиция и задълбочен психологически анализ, са привидно познати. Читателят остава с чувството, че сам той крачи по редовете. Изпълва с разум, дела и чувства отредения му делник, за да отвори нова страница утре. Досущ прилична на вече избледнели във времето други страници или оцветена в ярки вълнуващи багри. Тук среща си дават младостта и старостта, привързаността и изневярата, интелектуалното битие и физическият труд. Понякога героите стъпват по ръба на закона или изгарят във взаимна ненавист, заменила изтлялата преди години изгаряща любов. Пак тук срещаме трудни характери в жаждата за материални блага. В празното търчане след златоносни илюзии и разбити химери. Понякога от страниците наднича и смъртта. Всичко това - върху фона на неизлечимо болната ни държава, както авторката нарича днешна България.
Основната задача, която Христозова си поставя с книгата, е да извае лика на нашия съвременник в ХХІ в. Да го моделира с верен усет за вътрешния му мир. За явните му и скрити стремления. Основани върху нравствената приемственост между поколенията или разрушена необратимо под натиска на трудни обстоятелства. За съпричастността или студеното му безразличие към околните. За озлоблението и отчаянието, водещи към опълчване на цялото общество. Понякога героите се пречистват в закъснял катарзис, правещ ги чудаци в очите на околните. "Добре, че обедняхме - споделя възрастната героиня в "Жената на пейката". - Като си припомня как пилеех пари едно време, колко ненужни неща купувах и после се чудех какво да ги правя... не можех да остана равнодушна пред нито една красива вещ. Задръстих си къщата... Сега съм спокойна, живея в гарсониера, в която не мога да се обърна... Наложи се да изхвърля всичко излишно. В магазините не поглеждам. Не се тъпча с излишна храна... Изобщо... спокоен живот."
С каквото и да се занимават, каквато и лична философия да изповядват, персонажите в "Сиянието на залеза" са пълнокръвни хора. Според даденостите на характера и ценностната си система са смели или беззащитни и отстъпчиви, а понякога, като Антон от "Големият завой", се превръщат в самовлюбени единаци. Без да бъде снизходителна към недостатъците и грешките им, но и без да поучава с готови изводи, Стаменка се отнася към всички с еднакво внимание. Типажите са убедителни и достоверни. Срещаме се с тях всеки Божи ден сред тълпата, дори различаваме лицата им. Те са паноптикум на грешните добряци, на праведните езичници в страната ни днес.
България, обичана и също разнолика, служи като фон на цялата книга. Някъде - с преливащи от страсти улици. Другаде: обречено притихнала под тъжния звън на селската камбана. Къде сме ние и защо сме там ни дава ясен отговор новата книга на Стаменка Христозова "Сиянието на залеза".  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033404
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031