"Тоника Домини": България е богата откъм талантливи хора, които едва оцеляват. Държавата е абдикирала от културата, а опростачването е целенасочено явление, смятат любимите на поколения българи музиканти
Дума 20. Февруари 2016 , брой: 42
Анелия ПЕТРОВА
 За група "Тоника Домини" отминалата 2015г. бе повече от успешна. Любимите на поколения българи Ева, Вили и Краси от обичаните групи "Фамилия Тоника" и "Шик" зарадваха почитателите си с нова формация, амбициозни проекти и грандиозен концерт в емблематичната Зала 1 в НДК. За да бъде триумфът им пълен, триото завърши годината с успешно турне в САЩ и Канада, по време на което напълни залите, стопли сърцата и донесе полъха на Бургаските вечери. Гласовитото трио не само потвърди легендарния си статус в българската поп музика, но успя да провокира очакванията на публиката за нови вълнуващи песни и предстоящи срещи с тях.
 
- Съвместната ви работа в група "Домино" започва през 1982г. Как се стигна до идеята за нова съвместна дейност?
 Ева: Група "Домино" се появи през 1981 г. и в нейния състав бяхме аз, Гого, Вили и Иван Христов. Краси Гюлмезов се присъедини към нас през пролетта на 1982г., когато излезе от казармата. Идеята да възобновим съвместната си дейност беше моя и аз поех инициативата да потърся Вили и Краси за нов живот на творческата ни дейност. Ние сме от една кръвна група и работата с тях винаги е била удоволствие. А и чувствах, че е време за нещо ново, тъй като след толкова години работа с музикантите от "Фамилия Тоника" усещах закономерното изтощение и изчерпване на взаимоотношенията, както и на творческите идеи. Създаването на "Тоника Домини" беше логична следваща стъпка в нашата кариера. А и има нещо друго - аз бях първата в "Тоника" и съм решила да бъда последната.
 - Освен колеги на сцената, вие сте приятели в живота. Как съчетавате професионалните с приятелските взаимоотношения?
 Ева: Приятелството ни е изпитано през годините. Имахме много преживявания и успявахме да се учим един от друг. Никога не сме се фокусирали върхи дребните разногласия или незначимите конфликти, а сме се опитвали да постигаме единогласие в позицията си. Ние обичаме да си казваме нещата директно, тихо и благо.
 Вили: От особено важно значение за работата ни е това, че и тримата умеем да правим компромиси. Както във всяко семейство и професионален колектив, компромисите са начинът за разумно решаване на несъгласията. Свикнали сме да работим заедно и да се съобразяваме с характерите си.
 - Как посреща публиката в чужбина вашето трио?
 Ева: Навсякъде хората ни посрещат емоционално - плачат и се смеят заедно с нас... Публиката ни носи стимул и ни дава сили да продължим напред във времена, трудни за хората на изкуството в България. Тя е крайният потребител на нашия музикален продукт и е онзи важен фактор, който оправдава труда ни. За нас не е от значение дали пеем пред пет или пред хиляда човека. Щом носим радост и емоция, значи концертът си е струвал.
 Вили: Въпреки успехите на концертите ни в САЩ и Канада, силно бях огорчена от разединението на българите зад граница. Шокиращо е да чуеш истории за изтрити съобщения за нашите концерти и целенасочено претрупан график на гостуващи изпълнители с цел нелоялна конкуренция между различни групировки българи. Това е подигравка не само с публиката, лишена от възможност да разбере за предстоящия концерт, но и с труда на организаторите, предварително вложили средства и време за неговото осъществяване. Грозно и обидно е, когато българските общности са толкова разединени и не намират общ език. В крайна сметка всички са губещи - публиката, организаторите и ние като певци.
 Ева: Тенденцията за разеденяване на българите в чужбина, която забелязах преди години, продължава и днес. За разлика от други национални общности, които са задружни и сплотени, ние все се делим и избягваме. Мисля си, че ако българските емигранти са по-обединени, това ще повлияе и на взаимоотношенията между хората в България.
 - През месец март 2015г. изнесохте голям концерт пред пълна Зала 1 в НДК, а през април тази година ви предстои нова среща с публиката в Зала Армеец. Трудно ли се организират концерти в днешни условия?
 Краси: Моментът да излезем пред публиката е кулминацията на един сложен процес, през който преминаваме всеки път, когато организираме концерт. Да се организира такова събитие е трудна инициатива, която отнема много време и неимоверни усилия. Това, че в България не беше приет Законът за меценатството, допълнително усложнява ситуацията на творците. Вместо да разчитат на продуцентски компании и екипи с организатори, певците са принудени да вършат сами организационната си дейност. Музикалният пазар е свит дотолкова, че е трудно да запишеш дори клип.
 Вили: За съжаление, държавата ни е абдикирала от подкрепата си към културата. Срамно е, че едва един процент от бюджета на страната е предназначен за култура. А България е богата откъм талантливи хора, които едва оцеляват.
 Ева: Мисля си, че масовото опростачване на държавата ни е целенасочено явление. Прост народ се управлява и манипулира лесно. Вместо стойностна информация и култура, днешният българин е смазан от негативни новини и опростачващи предавания в стил "Биг Брадър". Елементарният изказ, разнасящ се оттам, се пренася в дома ни, а на мода излизат хора без никакви ценности и култура. През последните години колкото си по-прост и гол, толкова си по-успял.
 - Освен познатите на публиката хитове, вие се завръщате с нови аранжименти и песни. Намира ли място вашия стил музика сред предпочитанията на по-младата част от аудиторията ви?
 Ева: Все по-често на нашите концерти забелязвам млади хора, които знаят наизуст песните ни. Те пеят заедно с нас и споделят емоциите на по-зрялата част от публиката. Това, че нашата музика е харесвана от толкова млада аудитория, е огромен стимул за нас.
 Краси: Нашият репертоар съдържа хитови песни, утвърдени през годините. Когато една песен се превърне в хит, тя има вечен живот и се харесва на всяко поколение. За разлика от днешните популярни песни, нашите носят автентична, българска душевност и нагласа. Те могат да бъдат почувствани и запети от човек на всякаква възраст.
 - Много ваши колеги обвиняват Интернет и безплатното теглене на албуми за резкия спад на музикалното потребление в България. Чувствате ли се ощетени от това?
 Ева: Разбира се, че се чувстваме ощетени. Създаването на една песен е много сложен процес, който отнема време, подготовка и огромни творчески усилия. Крайният продукт съчетава работата на текстописци, композитори, музиканти и певци. Когато някой тегли безплатно музика, той краде от труда на този екип. Безогледното сваляне на музика води до финансови загуби на творците и обезсмисля издаването на бъдещи проекти. Поради тази причина все повече певци са принудени да се изхранват само от концертна дейност.
 Краси: На всички ни е ясно, че тегленето на музика от Интернет няма как да бъде спряно. То обаче трябва да бъде строго регламентирано. Не е необходимо човек да плаща цената за цял албум, когато иска да чуе една или две песни, но тяхното сваляне трябва да бъде заплатено. Например, един лев за песен би довело до разлика във финансовото състояние на изпълнителя. А и от морална гледна точка, това би било честна оценка за труда му, както и стимул да продължи да твори. Време е авторските права на българските музиканти да бъдат уважавани, както тези на колегите им в развитите страни. Това само по себе си е необходимо, за да утвърди психологическата им нагласа и им даде самочувствие.
 - Какво е мястото на днешните музикални риалити формати в кариерното развитие на младите певци?
 Вили: Честно казано, никакво. Форматите, предлагани на българската публика, не са съобразени с нуждите и размера на нашия музикален пазар. Няма как буквално да приложиш чуждестранен музикален формат, предназначен за мултимилиарден пазар, и да очакваш той да работи в български условия. Нереалистично е да се опитваш да налагаш нови звезди всеки няколко месеца. Ако тези конкурси се организираха веднъж на три години, примерно, може би щяха да имат някаква тежест и смисъл.
 Краси: Неприятното на тези формати е, че залъгват очакванията на талантливите млади хора, представящи се в тях. След края на състезанията повечето от тях се озовават там, откъдето са тръгнали, защото зад гърба им не стоят сериозни продуценти, ангажирани с кариерата им. Едва ли повечето млади таланти осъзнават, че създаването на нова песен е несравнимо по-трудно от пеенето на кавъри в музикалните формати. За да си успял певец, е необходимо не само да развиваш клубна дейност, а да успяваш да пълниш концертни зали. За съжаление, професионална продуцентска дейност в България почти не съществува, а дори когато я има, тя се извършва по неясни критерии и от хора, чужди на музикалния бранш. Да не споменаваме за правилата на продуциране, които са много далеч от тези в развитите държави.
 - Гого беше любимец на публиката и на него беше посветено лятното ви турне тази година. Какви емоции изпитвате, когато пеете създадени от него песни, както и посветената на него песен "Спомен за Гого"?
 Ева: Гого не само беше любимец на публиката; той продължава да бъде. Почти винаги, когато пея посветената на него песен, плача и публиката плаче с мен. Той винаги ще бъде онзи добър и рядко срещан широко скроен човек, който намираше общ език с всеки и караше хората да забравят разногласията си. Благодарение на добрия му тон, формациите "Тоника" просъществуваха толкова много години.
 Вили: За мен Гого винаги ще си остане обединяваща личност и голям талант, който с лекота умееше да работи с хората. Той не само беше най-добрият български бас, но с годините успя да развие гласа си, покорявайки оперни височини. Сърдечен и позитивен, Гого беше истински приятел, който никога не се е вземал за звезда.
 Краси: Песента за Гого е сякаш различна от останалия ни репертоар. Всеки път, когато я пеем, усещам силни емоции и благодарност за дългогодишното ни приятелство. Това се усеща и от публиката, която плаче и си спомня за него с нас. За да бъде концертът истински трибют за Гого, на сцената в НДК с нас излязоха двама от най-добрите му приятели сред родните певци: Нели Рангелова и Веселин Маринов. Заедно с тях поканихме и две талантливи млади певици, като по този начин изградихме символичен мост между музикалните поколения.