Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06 22:10 - Във Фарадеевата клетка на антикомунизма Ч.1
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.06 22:20


Дума, 03 Юни 2020 автор:Славчо Кънчев

В своя обемист труд "История на БКП 1919-1989 г." (изд. "Факел", 2018 г., 861 с.) авторът Никола Г. Алтънков извършва претенциозния опит от своите антикомунистически позиции да направи задълбочен анализ на историята на Българската комунистическа партия през период от цели седем десетилетия - от ХХII конгрес на БРСДП (тесни социалисти), състоял се на 25-27 май 1919 г. в София, до 10 ноември 1989 г. Именно на XXII конгрес се приема решение преименуваната партия БРСДП да приеме името БКП (т.с.) и да се присъедини към учредения на 6 март 1919 г. в Москва Трети Комунистически интернационал.

Никола Г. Алтънков е роден през 1932 г. Завършва английска филология в София през 1963 г., после Института за чужди науки в Монтерей, Калифорния, има докторска степен по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Емигрира в Швеция, след това до 1995 г. живее в САЩ, преподава и работи по изследователски проекти. В България публикува няколко книги - "България малък тигър" (2000), "Икономика на благоденствието" (2002 г., в съавт. С. В. Рангелова), "Нарекоха ги фашисти" (2004), "Кой победи" (2009) и "Светците ги съдят" (2010). Библиографията му на английски език съдържа още осем заглавия.

Още в предговора към своята книга авторът изявява основанието за претенцията си за уникалност на съчинението: "... липсата на компетентна и научно издържана история на БКП вече 28 години след падането на комунизма (всъщност липсва каквато и да е история) и на второ място - уточняването на много важния въпрос за броя на жертвите през описания период..."

Не може да се отрече, че авторът демонстрира новаторски подход към евентуалната полемика с други историци, които не застъпват неговата теза, изложена чрез риторичен въпрос: "Защо тази малка стегната (социалистическо-комунистическа, пък и болшевизираща се) партийка, отгледана така грижливо и с толкова много любов от Благоев, Кирков, Кабакчиев и Луканов (Тодор Луканов - б.а.), изведнъж се превръща в чудовището, което, след като унищожи родителите си, ще се заеме с разрушаването на цяла една страна и народ".

За да не изпада в "дребнотемие" чрез спорове с опонентите, Никола Г. Алтънков ги изхвърля от терена на евентуалната полемика: "В съвременна България от 2018 г. статутът на голямото мнозинство (99%?) професионални историци е казионен: те са заплащани от държавата, за да преподават в училища и университети, както и да създават (квази?, псевдо?) исторически произведения. Преподавателите - учители, доценти и професори - и членовете на издържани от държавата академии и агенции са фактически административни чиновници и техните произведения, външно наподобяващи легитимна историческа продукция, са по горните причини със съмнителна стойност". За пълна завършеност на разжалването на неговите евентуални опоненти Алтънков им лепва етикета на невежи, поради незнанието на чужди езици. Затова - според Алтънков - българските учени не са имали възможност да се запознаят с "многобройна и качествена историческа литература по въпросите, свързани с историята на БКП, издавана в страни извън България - главно в САЩ и Великобритания". Така той обгражда само за себе си историческия парцел и започва да копае към златната жила - историческата истина. Неговата!

Например Гражданската война в Испания в периода 1936-1939 г. авторът квалифицира като сблъсък между два лагера - "т.нар. републиканци, и фалангистите", които "воюват помежду си". Ала историческата истина е съвсем друга. Първо, "т.нар. републиканци" наистина са били републиканци, понеже са се сражавали в защита на законното правителство на Испания, ръководено от Сантяго Касарес Кирога. То е съставено след състоялите се на 16 февруари 1936 г. избори за Кортеси (парламент), на които побеждава Народният фронт. В неговия състав влизат Комунистическата партия, Социалистическата партия, Комунистическият и Социалистическият съюз на младежта, лявата Републиканска партия, Каталунската партия, Републиканският съюз, Всеобщият съюз на трудещите се и други леви партии. В Кортесите са избрани 268 депутати от Народния фронт срещу 205 депутати от правите и центристките партии. На власт идва правителство на две партии от Народния фронт - Републиканската и Републиканския съюз. 

Правителството на Народния фронт осъществява редица общодемократични искания на мнозинството от испанските избиратели: освобождава политическите затворници, съдени по време на профашисткото правителство на Алехандро Лерус, което управлява Испания от 1934 до 1935 г. Възстановени са на работа уволнените по политически причини, въведено е социално законодателство, застраховане срещу нещастни случаи, пенсии, отпуски за трудещите се. Правителството на Народния фронт пристъпва към частична аграрна реформа, преустановява изселването на селяните от арендованите земи.

Но тези общодемократични реформи срещат яростната съпротива на реакционните сили, които се стремят да унищожат всички политически и икономически завоевания на трудещите се, постигнати по време на републиканското управление, напълно да реставрират властта и привилегиите на крупния капитал, на едрите земевладелци, на висшето духовенство. Именно с тази цел влиятелна група профашистки ориентирани представители на финансовия капитал, поземлената аристокрация, висшето духовенство и генералитета организират заговор. Сред главните ръководители на заговора са генералите Хосе Санхурхо, Франциско Франко, Емилио Мола и други висши военни на предишния режим, известният банкер и контрабандист Хуан Марч; банкери от банката "Уркихо", представляващи интересите на капитала на католическата църква в Испания. Заговорниците възлагат своите основни надежди на армията и на т.нар. фалангисти (щурмови отряди на фашистката организация Испанска фаланга, която се състои предимно от синове на едри земевладелци и декласирани индивиди).

Заговорниците получават пряка поддръжка от генералните щабове на Германия и Италия. Властите във Великобритания, Франция и САЩ също са осведомени за подготовката на метежа. Заговорниците са били подпомагани и от английския нефтен магнат Хенри Детердинг. Метежът започва на 18 юли 1936 г. Било е планирано той да бъде оглавен от генерал Хосе Санхурхо, но той загива в самолетна катастрофа на 20 юли, затова начело на метежа застава яростният противник на провежданите от Народния фронт демократични реформи ген. Франциско Франко.

Испанската гражданска война трае до 1 април 1939 г. и взима над 480 000 жертви. Във военните действия за защита на законното испанско правителство водеща роля изиграва Испанската комунистическа партия, ръководена от Хосе Диас и Долорес Ибарури-Пасионария (1895-1989).

Както признава и Никола Г. Алтънков, на метежниците (наричани от него уж неутрално, а всъщност манипулативно "фалангисти"), оказват голяма помощ Германия, Италия и Португалия. Немски и италиански пилоти управляват доставените от Италия и Германия самолети, голям брой "доброволци" от същите две държави и от Португалия се сражават заедно с метежниците (наречени от автора "бойци") на ген. Франко. Именно като част от своята антикомунистическа програма Адолф Хитлер подкрепя метежниците, с оглед на участието на Испанската комунистическа партия в Народния фронт. През ноември 1936 г. той изпраща легиона "Кондор" в Испания: около 50 бомбардировача, 50 изтребителя и спомагателна ескадрила с притовосамолетни и противотанкови единици, както и две танкови групи.

Напълно целенасочено Алтънков премълчава тези, общоизвестни на историческата наука, факти. Както премълчава и факта, че дуче Бенито Мусолини лично нарежда изпращането на две бойни дивизии с обща численост 50 000 души в помощ на метежниците в Испания. Посочването на тези безспорни факти веднага би легитимирало профашисткия характер на метежа. И би поставило във вярната историческа светлина естеството на интернационалната помощ, оказана на законното правителства на Испания. Но не тази е конкретната цел на Алтънков. Тя е манипулативно "разкриване на козните на Коминтерна", "дирижиран от Москва", в чиито ръце българските комунисти са "послушни пешки".

Не с подобна неутрално манипулативна терминология обаче си служи авторът, когато описва интернационалната помощ, оказвана от СССР, Мексико и Франция на законното правителство на Испания. Според него: "Повече от 4/5 от помощта пристига от Съветския съюз. Франция и столицата Париж служат като клирингова връзка между набираните комунисти доброволци от цял свят и републиканския лагер в Испания". За отбелязване е употребата на прилагателното "клирингова". Като се има предвид значението на "клиринг" (съглашение в търговията за взаимно погасяване на задължения между две и повече държави, без превод на чуждестранни платежни средства), то очевидно е внушението от страна на автора, че чуждестранните доброволци на страната на законното испанско правителство всъщност не са мотивирани от идеалистични подбуди, а са платени наемници.

За да не остане никакво съмнение за естеството на ситуацията, авторът пояснява изчерпателно: "Както навсякъде, и тук български комунисти емигранти и агенти на Москва из цяла Европа вършат услугите на Коминтерна, перат пари, използват френски, швейцарски, португалски и други банки за финансиране на републиканските сили, картотекират, оборудват и изпращат доброволци в Испания и служат като око и ухо на интересите на СССР". По-нататък Алтънков не пропуска да изясни, че де факто българските интербригадисти в Испания са престъпници, понеже през 1937 г. царското правителство на Борис III прокарва закон, който забранява участието на българи в тази война.

Ето я пристрастната, преднамерена позиция на "историка" г-н Никола Г. Алтънков. 

 




Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1773022
Постинги: 3202
Коментари: 1945
Гласове: 927
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031