Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2018 19:58 - БЕЛИЯТ ГЕНЕРАЛ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО.175 години от рождението и 136 години от мистериозната смърт на генерал Михаил Скобелев
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 1400 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 10. Октомври 2018 , брой: 196 Людмила ПИСАРЕВА
Знатното родово име и беззаветните бойни подвизи на Михаил Скобелев са добре познати не само в родината му Русия, но и отвъд нейните предели. Белият генерал, наричан така заради пристрастието му към цвета на униформата, която носи, и конете, които язди, предизвиква възхищението на българския народ, когато се появява по бойните полета на Освободителната Руско-турска война и талантът му на военачалник се разкрива най-пълно. Потомствен военен, той е роден на 29 септември 1843 г. и прави шеметна кариера. Произведен е в чин генерал-майор и е включен в свитата на император Александър Втори едва на 32 години - най-младият с такъв чин за времето си в Русия. Сравнявали го с Наполеон, но за разлика от френския фелдмаршал Скобелев няма изгубено сражение. Дръзко амбициозен, до самозабрава храбър, той съчетава тези си качества със солидни теоретични знания и практики от Германия, Франция, Испания, Полша, Средна Азия.
На пръв поглед житейският му път е постлан с рози, но всъщност извън бойното поле често му се налага да се бори с високопоставена завист, злословие и интриги. Отхвърлен от класата си, но обожаван от народа - такъв остава Скобелев в паметта на поколенията.

ПРЕДИ ДА СЕ ПРОЧУЕ

като забележителен стратег и пълководец, Скобелев вече е герой от Хивинския поход в Средна Азия (1873), където като полковник се отличава с изключителното си умение да ръководи предвожданите от него войски. Нестандартните му оперативно-тактически решения дразнят вишестоящите чинове, те не му прощават победите.
1875 г. е съдбоносна за героя. Тридесетгодишният полковник, кавалер на най-значителния военен орден "Георгиевски кръст", династично свързан с висшата аристокрация, богат и харизматичен красавец, е желан брачен партньор за немалко девици от знатни фамилии. През януари същата година по настояване на родителите си Скобелев се венчава за княгиня Мария Гагарина, придворна дама на императрицата. Тя не е кой знае каква красавица, но е много обаятелна, умна, образована. Въпреки достойнствата на младата съпруга метежната натура на Скобелев бързо се отегчава от семейната идилия. Следва раздяла по незначителен повод. Година по-късно разводът става факт. Мнозина изследователи смятат, че неуреденият личен живот на Скобелев е причината за трагедията, разиграла се няколко години по-късно.
В лична среща императорът, дотогава благоразположен, му демонстрира неодобрението си, приема го твърде хладно. Изпадналият в немилост Скобелев търси ново поле за изява и новата, осма поред, война между Русия и Турция му предоставя този шанс.

ДЕЙНОСТТА МУ НА БАЛКАНИТЕ

се смята за изследвана до най-малки подробности. В сянка обаче остава фактът, че изчерпал всички възможности да получи назначение в Действащата армия, Скобелев решава на своя глава да отиде на фронта, разчитайки, че на място неговите знания, опит и способности ще намерят приложение. И не греши. Ако в началото на Освободителната руско-турска война той заема незначителни длъжности, то в края... командва един от четирите корпуса на руската армия!
Участието в боевете при Плевен, Шипка и Шейново, Стара Загора, Одрин, Сан Стефано му носят неувяхваща слава. Световната преса широко отразява военните действия и отбелязва таланта на Белия генерал, а императорът възвръща доверието си в него. Безмерно е разочарованието му, когато под натиска на Великите сили руската армия спира в предградията на Цариград, а Берлинският конгрес разделя България на независимо Княжество България и Източна Румелия под опеката на султана...

Скобелев

ИМА СЪЩЕСТВЕН ПРИНОС

за създаването на модерна българска войска. Съобразявайки се със заслугите и популярността му, княз Батенберг го кани за министър на отбраната. Кой знае каква е щяла да бъда съдбата на героя, ако беше приел...
Завърнал се в Русия, Скобелев ръководи прочутата Ахал-Текинска експедиция (1880-1881) в Средна Азия, резултат от която е мирното присъединяване на Туркмения към Русия четири години по-късно. По това време Михаил Димитриевич пише завещанието си, според което, осигурил овдовялата си майка, той се разпорежда да бъде заделена крупна сума за инвалиден дом в родовото му имение Спаское, оставайки грижовен към войниците и офицерите, загубили здравето си в битки под негово ръководство. Още по-рано по негова инициатива там е построено и функционира училище за бедните и необразованите.
Славата на Скобелев достига своя зенит след успешния завършек на военните действия в Средна Азия. По протежение на целия му път до Петербург той е посрещан като национален герой, минава по килими от цветя, излезлите да го приветстват народни маси спонтанно му оказват невиждани дотогава почести. Със Скобелев народът свързва надеждите си за нови реформи, каквито Александър Втори, след като е освободил крепостните (1861) и затова е наречен Освободител, не се решава да предприеме.

ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА ОТ ЖИВОТА

на Скобелев е белязана с бурни събития както в Русия, така и в личната му съдба. Император Александър Трети открито недолюбва генерала, отнася се ревниво и подозрително към всенародната му популярност. Героят отново е в немилост, връща се към идеята да напише мемоарите си, проявява все повече интерес към външната политика, анализира и открито демонстрира възгледите си спрямо отношенията на Русия с Германия, Англия, Франция, но не намира разбиране от страна на императора и обкръжението му. В личен план преживява бурна връзка с учителката Екатерина Головкина, но не стига до брак. Деен по натура, Скобелев се стреми активно към осъществяване на идеите си. Предприема решителна, но рискована крачка, като възлага на пълномощника си Маслов да продаде всичките му активи, имущество, скъпоценности, но събраните над 1 милион златни рубли - колосална за времето сума, мистериозно изчезват!
Има няколко версии за предназначението на изчезналите пари. Едната: блокираният от всички страни Михаил Димитриевич искал да излезе в оставка и да се завърне в България, където го боготворели и му предлагали министерски пост. Друга версия гласи, че парите са били необходими за организиране на дворцов преврат. Внушенията произтичат от описаната в спомените на генерал Врангел среща на влиятелни персони от висшето руско общество, на която присъстващите, сред тях и Скобелев, негативно характеризирали Александър Трети. Най-радикален бил Белият генерал, който се изказал в смисъл, че "скоро всичко ще хвръкне с краката нагоре".
"Династиите се менят или изчезват, а нациите остават" - бил категоричен той.
Теоретикът на анархизма П. А. Кропоткин в своите мемоари пише, че Скобелев уж предлагал на външния министър Лорис-Меликов и граф Игнатиев да арестуват императора и го заставят да подпише манифест за Конституция. По-конкретни доказателства няма, но е факт, че притеснен, Скобелев предава за съхранение архива си на И. Аксаков. Смята се, че той съдържал разработени от генерала планове за война с Германия, затова има предположение за участие на германското разузнаване в безвременната кончина на Скобелев.
Има и вероятност парите да са били предназначени за осъществяване на военен поход в Индия, завладяна от британците.

МИСТЕРИОЗНАТА СМЪРТ

на М. Д. Скобелев, последвала в Москва на 25 юни 1882 г., има ефекта на внезапно избухнала бомба. Ненавършил 39 години, той се прощава с живота в покоите на Шарлота Алтенроз - известна "камелия" по израза от епохата. Официалната версия гласи "разрив на сърцето". В нея има огромни съмнения, още повече че мистериозно изчезват както "камелията", така и нейният слуга - германец.
Посмъртно целият руски народ оказва небивала почит към своя герой. Траурният влак от Москва до родовото имение, където Скобелев бива погребан, пътува между знамена и хоругви, склонили се на колене хора.
"Сякаш това не беше погребение на човек, а грандиозно природно явление" - пише В. И. Немирович-Данченко, съпровождал тялото на своя близък приятел в последния му път.
"На героя пълководец, равен на Суворов" - гласял лаконичният надпис на траурния венец от Генералния щаб. 



Гласувай:
4



1. leonleonovpom2 - Поздрави!
09.10.2018 22:31
Скобелев, героят от Освободителната война
Ак генералът-белият генерал,наречен така от възхитените от него турци, който води войската си под дъжд от куршуми и те не го ловят
Всъщност, при първата атака ,той влиза в Плевен, но не получава подкрепа и е принуден да се оттегли!
Майка му, Олга Скобелева е убита в България От рървия му приятел, грузинец или черкез За пари!
Тя е инициатор за строежа на храм паметника Шипка Грузинецът мисли ,че носи много пари в себе си и и я убива край Пловдив!
Има книга за случая от Български полковник, очевидец на събитията и близък със семейството
Той описва ужасът обхванал България при вестта за убийството на Олга Скобелева! Какво ще каже светът за нас , сега? Какви изроди сме, че сме посегнали и на майката на героя от войната?! И облекчението при вестта , че убиецът не е Българин
Има и народна версия за смъртта на Скобелев Че в кръчма, край която минавал станал бой. С буйния си нрав се намесил, да разтървава биещите се, но го намушкали с нож в сърцето!
Безспорният герой от Освободителната война !

Да е вечна паметта му!
цитирай
2. 1997 - Благодаря за коментара
10.10.2018 16:29
leonleonovpom2 написа:
Скобелев, героят от Освободителната война
Да е вечна паметта му!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3030804
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031